Банкеръ Weekly

Общество и политика

СТРАХЪТ ОПИТОМЯВА БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЦИ

Една стара източна поговорка казва, че страхът изяждал душата. Това до голяма степен обяснява изумителната промяна в поведението и дори във външния вид на много от довчерашните редови граждани, влезли в политиката. По-малко вероятна е версията на екстрасенската Дора, според която видни представители в бранша са зомбита. Вярно е, че някои наистина изглеждат така, но то може да се дължи и на непрекъснатото озъртане и необходимостта от привеждане на имиджа според обстоятелствата. Защото наред със задължителните компромиси страховете са тези, които играят важна роля за оцеляване на политическото поприще. Поради някои особености на българския преход не може да се смята за истински политик този, който няма страхова невроза и язва на дванадесетопръстника. Прекаленото самочувствие и невнимание за дебнещите опасности във властта се наказват с отстраняване от клуба на важните държавни персони. Точно това се случи с най-големия кадровик на царската партия Стоян Ганев, от когото трепереха кандидатите за властта. Получил личната благословия на Мария-Луиза заради успешна консултация около аржентинска фирма на брата Симеон, ваклото агне лично посочва голяма част от бъдещите депутати. Близки до бившия външен министър твърдят, че той е автор на царското послание от април 2001, омаяло избирателите. Той бе човекът, който придружаваше премиера в задграничните му обиколки, елиминирайки външния министър Соломон Паси. Той имаше достъп до главния прокурор Никола Филчев, с когото заедно обмисляха коя папка от прашасалия архив да тропнат на масата. Страхът от Ганев направо гипсираше царските хора, но това също така ги консолидира да дадат решителен отпор на изпечения апаратчик. Според запознати обаче Ганев си е отрязал клона не поради надигащата се вълна на ненавист срещу него, а едва когато момчето си въобразило, че може да се справи и с личните фаворити на Симеон от квотата на княз Кирил - юпитата Велчев и Василев. Мнозина са убедени, че Ганев е организирал измъкването на стенограмата от закритото заседание на МС по повод договора с Краун ейджънтс, за да бастиса младите икономисти. Той обаче не съобразил, че по този начин шефът му също може да пострада, защото от документа се вижда как лично Симеон се е опитвал да засекрети срещата. Дори само това е било достатъчно, за да си отиде царският любимец, повличайки след себе си пет свои обожателки. Роднински съвет и бърз рефлекс към снишаване спасиха тогава Коста Цонев, който безстрашно разнасяше протестното писмо на дисидентите, без да съобрази, че това не е театър, а жива реалност. След отстраняването на Ганев, според вещи наблюдатели, най-голяма концентрация на страховете на жълтите съсредоточава дейността на Пламен Панайотов. Той е кадровикът на групата, има ВИП-достъп на четири очи до премиера и е признат майстор в тънкостите на задкулисната дипломация. Единодушно е мнението, че Панайотов така е мимикрирал в последно време, че може да замести по-успешно Виктор Удобното в ролята му на премиера в Каналето. Зад привидната благост на шефа на групата обаче се криел железен характер, подсигурен с многобройни връзки във и извън парламента. Сакскобургготски обаче бил спокоен за партийния лидер, защото Панайотов е последният, склонен към екстравагантности.Фобията на премиера към изцепки се дължала на все по-нарастващата му нетърпимост към журналистите, които според него стоят в основата на повечето злини, включително и на силно падналия му рейтинг. Вероятно по тази причина царят особено се страхува от публичната деятелност на някои свои депутати. В първата тройка с най-много часове присъствие в кулоарите и непремерени изказвания пред медиите на глава от жълтото представителство, според критериите на Симеон, се класират Емил Кошлуков, Мирослав Севлиевски и Атанас Щерев, всичките някога свързани със сините. Вместо обаче да осъществяват топлата връзка между двете парламентарни групи, както се надявал шефът им, тримата се оказаха най-яростните критици на управлението на ОДС. Но опасенията на Симеон да не го окепазят журналисти или лудите-млади от групата за натиск са нищо в сравнение с тревогите му какво мисли да предприеме Ахмед Доган в обозримото бъдеще.Защото, както е разбрал вероятно и Сакскобургготски, лидерът на ДПС е най-изкусният в хорър-шоуто, тъй като отдавна се е научил как да капитализира страховете на партньори и врагове. Своята устойчива позиция в политиката той дължи на обективни обстоятелства, отново свързани със страх - опасенията на западните държави от етнически конфликти в проветривия район на Балканите. Първият в ДПС опита да понатегне пружината и у нас по повод войните в западните ни съседи, но не бе разбран правилно нито от големците от Брюксел, нито от Вашингтон. С него обаче продължават да се съобразяват било поради конюнктура, било поради неразбиране за корените на българския етнически модел. Като абсолютен лидер на своята партия Доган успя да тушира недоволствата срещу себе си и да покаже на своите какво се случва, ако се опълчиш срещу законния лидер. Незабравим ще остане урокът, който Сокола демонстрира на публиката по повод самоволните действия на Емел Етем. Г-жа Етем се опита да се намеси, без да пита, в листата на ДПС-кандидатите в Разград. Със светкавичен ход Доган я отстрани от ръководството на движението. И пак мълниеносно я върна на върха след съответна процедура на покаяние от нейна страна. Връщането в правия път си имало и цена, твърдят запознати. Не е известно дали на Етем се е наложило да плаща, но, според информация на същите източници, Юнал Лютфи е откупил греховете си по време на бунта на Осман Октай, за да се върне в партията, въпреки че мястото му на пръв довереник на лидера вече бе заето.Несъмнено обаче най-много страхове берат ония, които имат какво да крият и има начини то да бъде открито баш когато не трябва. И може би поради тази причина подобни персони са най-предпочитани от някои лидери за свои довереници. Задаващите се избори за местна власт ще отворят вратите на нови войни, в които играта на плашене - иначе казано, компроматната война, вероятно ще влезе в нов етап. Апетитите към столицата ще разпалят въображението на хора с много пари, но малко политическа власт. Царисти споделят, че жълтият депутат Андрей Гюрковски не криел амбициите си за кметския стол в София. Той дори твърдял, че парите няма да са проблем. Въпросът бил да се намери един сполучлив пи ар. Един от аргументите на ръководството на СДС да не подкрепи Стефан Софиянски бе опасението, че се подготвя силна компроматна акция срещу настоящия кмет.

Facebook logo
Бъдете с нас и във