Банкеръ Weekly

Общество и политика

СТРАХОВЕТЕ НА НЕДОСЕГАЕМИТЕ

Когато преди време хората на Иван Костов предложиха магистрати и депутати да не се ползват с пълен съдебен имунитет, повечето народни представители отказаха да подкрепят идеята. Защо всъщност българските политици се боят да се разделят със съдебната си недосегаемост? Основният им аргумент тогава бе, че без имунитет могат да се превърнат в лесна плячка на политически реваншизъм. А дали всъщност въпросът не се свежда до недотам чисти съвести?Стане ли дума за неприкосновеността на депутатите, а и на магистратите, не може да не се отбележи фактът, че годините след 1989-а наложиха практиката с купуване на депутатски имунитет да се избягва съдебно разследване. Примери за това има достатъчно сред депутати и в 37-ото, и в 38-ото, и в 39-то Народно събрание. В 40-я парламент също има такива политици. Вече месец в парламента отлежава искането на главния прокурор за снемане на депутатския имунитет на бившия столичен кмет и сегашен народен представител от Български народен съюз (БНС) Стефан Софиянски. Вярно е, че неприкосновеността на народните избраници е за улесняване на служебните им задължения, но не е за чадър, заяви Татяна Дончева от Коалиция за България. По света често политиците сами се отказват от имунитета си, за да могат да се изправят пред съда, да се защитят и да докажат невинността си.От Атака също бяха категорични, че имунитетът не е необходим на депутатите и трябва да се премахне, тъй като е недопустимо парламентът да става приют за хора, които бягат от правосъдието. ДСБ решиха, че ще подкрепят промени в конституцията за премахване на депутатската неприкосновеност. От БНС също са против защитата на народните представители, заяви заместник-председателят на парламентарната група Венцислав Върбанов, чийто имунитет бе отнет през 2002 година.Случаят СофиянскиВъпреки че скоро ще стане месец от искането на главния прокурор за сваляне на имунитета на Софиянски, все още няма становище на парламентарна комисия по казуса. Парламентът не може да протака въпроса, заяви в понеделник (3 октомври) пред журналисти председателят на Народното събрание Георги Пирински и допълни, че ако парламентарните групи не искат да има комисия, а искат направо да се вземе решение в пленарната зала, нека внесат проекторешение.Според нормативната уредба, ако не бъде сформирана комисия, в пленарната зала може да се вземе решение по искането на прокурора, но за да стане това, трябва да има преценка на Народното събрание основателни ли са исканията за продължаване на наказателно преследване срещу народен представител. Такава проверка може да направи само достатъчно компетентен състав. Тоест, все пак парламентът трябва да излъчи комисия. Иначе основателността на всяко решение може да бъде подложена на съмнение. Впрочем изключителната чувствителност на българските политици по въпроса за имунитета буди недоумение - от какво толкова се пазят и от какво толкова се страхуват? Досега в по-новата история на България са познати десетина случая на искане на имунитет и само три - на сваляне.Историята На 7 март 1992 г. бившият български премиер Андрей Луканов бе спрян на софийското летище и му бе отнет задграничният паспорт. Тогавашният главен прокурор Иван Татарчев поиска от 36-ото Народно събрание да свали депутатския му имунитет заради Дело № 3 - за помощите на страни от третия свят, отпускани от режима на Тодор Живков. На 7 юли 1992 г. мнозинството СДС-ДПС свали имунитета на Луканов, който престоя в ареста до януари 1993 г., когато парламентът гласува правителството на Любен Беров, а Луканов бе освободен. Този арест стана причина България да бъде първата държава от източния блок, осъдена в Страсбург за нарушения на Европейската конвенция за човешките права - наследниците на покойния вече Луканов получиха обезщетение от 40 000 френски франка. Пак по Дело № З главният прокурор Татарчев поиска имунитета и на бившия лидер на БСП Александър Лилов. На 19 януари 1993 г. той остана без депутатска защита, но този път народните представители не позволиха да бъде арестуван. До 2001 г., когато делото беше прекратено, Лилов изобщо не бе викан на разпит. На два пъти със сваляне на имунитет по искане на Татарчев се размина и червеният депутат Димитър Велев. Обвиненията срещу него бяха, че като председател на Общинския съвет в Хасково през 1989 г. е наредил за една нощ да бъдат сринати къщите на български турци, напуснали страната по време на така наречената Голяма екскурзия. След изтичане на мандата на 36-ото Народно събрание Велев беше съден, но оправдан поради липса на доказателства за извършено престъпление. Въпросът за депутатската защита бе повдигнат и в 38-ото Народно събрание, когато бе поискан имунитетът на Кръстьо Трендафилов, министър на земеделието в правителството на Жан Виденов. Обвиненията срещу него бяха, че като областен управител на Монтана не е отнел имотите на Веска Меджидиева, след като търгът, на който тя ги купила, бе обявен за нищожен. Трендафилов обаче опази имунитета си, защото комисията начело със синия депутат и бъдещ министър на правосъдието Теодосий Симеонов реши така. През 2003 г. делото бе прекратено поради липса на доказателства. Аферата дон ЦециПрез 1998 г. главният прокурор Филчев обвини в рекет и грабеж депутата от Евролевицата Цветелин Кънчев и поиска от парламента да бъде свален имунитетът му. Сформираната в парламента комисия по случая предложи на събранието да гласува свалянето на депутатската му защита и през юли 1998 г. това стана. През август, когато Кънчев вече бе в ареста, 1000 души от Златица дадоха писмени показания срещу него. Кънчев остана обвиняем по 2 чл. от Наказателния кодекс за изнудване. На 14 ноември 2001 г. той бе осъден на шест години затвор. На 28 август 2003-а беше освободен предсрочно, а на 27 април 2005 г. вицепрезидентът Ангел Марин го помилва и му даде възможност да участва като кандидат-депутат с партията си Евророма в парламентарните избори. ПродължениетоПрез 2002 г. Никола Филчев поиска от Народното събрание да бъде свален депутатският имунитет на бившия земеделски министър от кабинета Костов Венцислав Върбанов. Главният прокурор твърдеше, че срещу него има достатъчно данни за извършени престъпления в качеството му на министър на земеделието, горите и аграрната реформа и председател на управителния съвет на Държавен фонд Земеделие през периода от 1 март 1998 до 27 юли 2001 година. Върбанов е народен представител и в сегашното 40-о Народно събрание, а депутатският имунитет го пази от съдебното разследване на дейността му като земеделски министър, което започна след искането на прокурора.Никола Филчев направи и други подобни опити, които останаха без резултат. Пак през 2002 г. той поиска имунитета на депутата от СДС Никола Николов за проявена безстопанственост, докато е бил управител на разградския завод Диамант през 1992-1996 година. Парламентът отказа да го даде на прокурор, защото искането не било аргументирано. Под парламентарна стряхаСред депутатите, които се възползват от имунитета си, е и бившият градоначалник на Велинград Фидел Беев, който е народен представител от ДПС в 40-ото Народно събрание. Той бе обвинен за длъжностно престъпление, извършено, докато е бил кмет и едновременно с това съуправител на фирмата Братя Бееви, защото е подписал обществена поръчка между общината и дружеството. Договорът е за зареждане с гориво от собствените му бензиностанции на училища и детски градини. Според прокуратурата, той предпочел своята оферта пред по-изгодна, но направена от конкуренти. След като стана депутат от ДПС, наказателното дело в Пазарджишкия окръжен съд срещу два пъти отстранявания от кметската длъжност Беев бе отложено. Самият Беев подаде молба за прекратяване на делото, защото като депутат се ползва с имунитет. Човек трябва да бъде достатъчно голям, за да признае грешките си, достатъчно умен, за да спечели от тях, и достатъчно силен, за да ги поправи, твърди водещият експерт на Америка по въпросите на лидерството и един от най-влиятелните хора в Съединените щати Джон Максуел. За съжаление, у нас такива хора явно няма... Затова има имунитет.

Facebook logo
Бъдете с нас и във