Банкеръ Weekly

Общество и политика

СТРАХОВЕ И СМЕТКИ ПОД СЯНКАТА НА КОНСТИТУЦИЯТА

И зад подготвяните промени в конституцията вече надничат тънките сметки на отделните партии. Уж по принцип всички парламентарни сили се съгласиха, че съдебната система се нуждае от спешен ремонт и даже подписаха специално споразумение под патронажа на правосъдния министър Антон Станков, но индикациите, че промените в съда са най-малкият дерт на политиците, стават все по-ясни. И все по-отчетливо личи, че през макарона на конституцията пак всички гледат към властта. Управляващите искат измененията, защото, от една страна, се надяват, че чрез тях ще могат да яхнат и съдилищата. От друга - бързат да демонстрират пред западните политици, че полагат усилия да подобрят работата на станалата пословична с корумпираността си българска съдебна система. Сините искат промени, но ограничени, защото мнозинството не е тяхно и не могат да контролират нововъведенията. Те ще подкрепят въвеждането на мандатност за административните ръководни длъжности на магистратите и отпадането на несменяемостта, както и премахването на магистратския имунитет, макар да са наясно, че това няма да подобри ефективността на системата. Точно този довод се готвят да използват обаче на следващите парламентарни избори, за да настояват за свикване на Велико народно събрание Това била голямата цел на Раковски 134, твърдят в парламентарните кулоари. Социалистите също искат промени в съдебната система, но не диктувани от чуждо мнозинство. Затова, знаейки, че не могат да повлияят сериозно върху решенията, се опитват при възможност да ги критикуват. Целта е да вдигат шум, без обаче да прекаляват, за да не създадат впечатлението, че пречат на реформите.Левите депутати подозират колегите си отдясно, че зад паравана на наложителните промени в съдебната власт се опитват да постигнат промени в правомощията на държавните институции. Точно това била причината сините лидери да настояват толкова за свикване на Велико народно събрание. Когато преди месеци Конституционният съд излезе с решение, че голяма част от предлаганите от НДСВ промени в съда не могат да бъдат направени от обикновен парламент, червените обвиниха магистратите в съучастничество с лидерите на СДС. Според тях конституционалистите нарочно ограничавали възможностите на 39-ото народно събрание, за да дадат повод на сините да настояват за свикване на учредително събрание, под предлог че се налагат по-сериозни изменения в съдебната система. Истинската им цел обаче била да променят отношенията между институциите да увеличат правомощията на изпълнителната власт и да намалят влиянието на президента и парламента. Сините не отричат тези свои мераци. Предложенията за промените в институциите са раздадени на журналистите и са публикувани в сайта на СДС като 24 идеи, които ще променят България. От пръв поглед прави впечатление, че всички нововъведения са отражение на страховете на бившия премиер Иван Костов, който в последната една година от управлението си беше принуден да пази правителството си от своя президент и своето мнозинство в парламента. Заради това сините предлагат Велико народно събрание да отнеме възможността на депутатите да искат вот на недоверие на правителството, когато се преструктурира парламентарното пространство. А ако кабинетът все пак падне, сините предлагат да не може да се формира ново правителствено мнозинство, неотговарящо на изборните резултати (както беше по времето на кабинета Беров) и Народното събрание да се разпусне. Тези правила важат в доста европейски страни, за да не се допуска подмяна на избирателния вот. Лидерите от Раковски 134 не са пропуснали да озаптят и президента. Те искат той да бъде избиран от депутатите, както е във всички страни, в които държавният глава не участва в изпълнителната власт, и да се премахне институцията служебно правителство, което се формира от президента след парламентарна криза. Десните настояват още държавният глава да остане главнокомандващ само по време на война, което го лишава от възможността да назначава висшите кадри в армията. За да се докопат до всички тези изменения обаче, сините имат нужда не само от Велико народно събрание, но и от съответното мнозинство в него. Така че едва ли скоро ще могат да се радват на постигнати резултати.Засега в НДСВ не бързат да подкрепят идеята на колегите си за учредително събрание. Въпреки това обаче много е вероятно на парламентарните избори да се опитат да впрегнат монархическия вот в идеята за промяна на политическата система и да се присъединят към искането на сините. Сега всички от ръководството на НДСВ отричат да мислят изобщо за промяна в републиканското държавно устройство, но за година-две може и да променят приоритетите си.Социалистите пък са сигурни, че не искат никакви промени в държавното устройство и затова не желаят да се свиква Велико народно събрание. Те твърдят, че необходимите промени в съдебната система можеха да бъдат приети и от този парламент, ако не беше неправомерното според тях ограничително тълкувание на Конституционния съд. Техните притеснения обаче са, че и НДСВ, и СДС се канят да използват недоволството на хората от сегашната политическа ситуация и да внушат идеята за необходимостта от кардинални промени в политическата система. Това била единствената възможност и за сини, и за жълти да вдигнат рейтинга си преди следващите избори, яхайки вълната от недоволство, точно както е станало с доверието към СДС по време на управлението на Жан Виденов. Леви депутати си спомнят, че през пролетта на 1996 г. СДС е изоставал в социологическите проучвания с близо 20-30% от управляващите. Когато няколко месеца по-късно обаче оглави общественото недоволство, рейтинга му скочи главоломно. В червените среди се страхуват, че точно такъв сценарий разиграват сините и затова не желаят промените в конституцията, които ще направи 39-ото Народно събрание, да бъдат достатъчно ефективни, защото ще попречат на идеите им. Тресящото се от скандали и политически интриги 39-о Народно събрание обаче не изглежда много способно да внесе каквито и да са промени в сегашната конституция. За управляващите вече стана почти непосилно да съберат дори обикновено мнозинство, а да не говорим за необходимото за случая квалифицирано мнозинство от 180 гласа. Въпреки това обаче членовете на новата комисия, създадена преди месец специално за да подготви промените в основния закон на държавата, продължават да са оптимисти и да вярват, че измененията ще бъдат гласувани. Работата на комисията, която се ръководи от заместник-председателят на парламента Камелия Касабова, е в самото си начало и може би точно заради това засега всичко изглежда толкова спокойно и оптимистично. На състоялите се досега няколко заседания седемнадесетте членове са успели единствено да приемат правилник за дейността й. Извънредното заседание във вторник, 10 юни, на което трябваше да бъде избран управител на БНБ, провали поредната сбирка. На нея щеше да започне обсъждането на предложението да се въведе мандатност за всички административни ръководни длъжности в съдебната система. Участниците в комисията се надяват, че в тази област ще стигнат най-лесно да съгласие и затова започват с нея. След това ще разгледат и останалите идеи за промени в съдебната система. Освен това заради интеграцията на България в Европейския съюз управляващите настояват да се премахне забраната за закупуване на земя от чужди граждани, както и да се предвиди възможността на висши държавни длъжности да бъдат избирани не само български граждани, но и на Европейския съюз, защото скоро всички ние ще станем такива. Всичко това обаче е все още в сферата на желанията. Много от наблюдателите подозират, че този парламент няма да успее да направи никакви промени в конституцията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във