Банкеръ Weekly

Общество и политика

СТРАХОВЕ И НАДЕЖДИ ЗА ЕВРОЧЛЕНСТВОТО НА ТУРЦИЯ

Шести октомври ще бъде един от най-трудните дни за досегашния комисар на Европейския съюз по разширяването Гюнтер Ферхойген. Тогава той ще трябва да представи доклада за потенциалното членство на Турция в Европейския съюз. Този ден ще е и един от най-важните за Евросъюза и неговия най-голям проект - разширяването. Преди 40 години организацията обеща на Турция да започне да преговаря за нейното присъединяване и сега този момент, изглежда, е наближил. Най-близката предистория на това, което ще стане на 6 октомври, е срещата на върха на Европейския съюз през декември 1999 г. в Хелзинки. Тогава вратата на Турция към Брюксел бе отворена широко, а Ферхойген започна неуморно да проповядва необходимостта европейските политици да обясняват добре вкъщи това, което са решили. Колко прав е бил Ферхойген в тази проповед и колко добре европейските политици са обяснили личи от напрежението в последните дни преди публикуването на доклада. Управляващите във Франция поискаха да попитат в референдум французите дали искат Турция в Европейския съюз. Предложението направи един от най-популярните френски политици - финансовият министър Никола Саркози. Мотивът му е - да се предотврати страха от приемането на Турция. Страх явно има - самият Саркози предлага на Турция първо да се даде статут на привилегирован партньор на Европа. За същото пледира и лидерката на германския Християндемократичен съюз (ХДС) Ангела Меркел, която го направи и в нарочна среща с френския президент Жак Ширак. Меркел е за привилегировано партньорство с Турция и против нейното пълноправно членство. Най-голям противник на преговорите за членство с Турция се оказа досегашният комисар по земеделието на ЕК - австриецът Франц Фишлер. Той написа писмо до всички свои колеги и пледира за план Б, който да осигури специален партньорски статут на Турция. Лидерът на френските социалисти Франсоа Оланд отиде по-далеч и предложи във френската конституция да залегне организирането на референдум преди всяко следващо разширяване на Европейския съюз, включително и за присъединяването на България и Румъния, а после може би и за Хърватия и Босна, или изобщо за страни от Балканите. Според Оланд мотивът за това искане е от благороден по-благороден - после да не се окажело, че Турция е дискриминирана. Оланд само не е допълнил, че тази дискриминация може да е за сметка на България и Румъния. Не трябва да има различно отношение към Турция. Ако бъде организиран референдум за членството на Турция, то референдуми трябва да се организират и за всички нови държави-кандидатки в ЕС, твърди Оланд в едно интервю. Според в. Монд френският президент Жак Ширак се подготвял да промени френската конституция, така че всеки път, когато някоя страна се присъединява към ЕС, френските граждани да бъдат питани за мнението им. Оказва се, че общественото мнение във Франция и Германия е настроено по-скоро за референдум по отношение на преговорите с Турция. Според едно изследване на института за проучване на общественото мнение Ipsos 56% от попитаните французи засега отклоняват европейското членство на Турция. Във Франция впрочем е обичайно да се гласува за приемането на нови членове. Французите например някога гласуваха за присъединяването на Великобритания в Европейската общност. В Германия също искат референдум. Според проучване на института ЕМНИД, правено за в. Ди Велт, 62% от германците искат да се проведе референдум за членството на Турция.Във всеки случай 6 октомври ще е важен за Европейския съюз. Предизвикателството Турция - член на Европейския съюз, е прекалено голямо.

Facebook logo
Бъдете с нас и във