Банкеръ Weekly

Общество и политика

СТРАХОВЕ И НАДЕЖДИ В НОВИТЕ ПАРТИИ

През всичките петнайсетина години на демократични промени в България неизменно с наближаването на поредните избори се е наблюдавало активизиране на роенето на партиите. В повечето случаи обаче от това са се появявали партии-фойерверки, родили се внезапно и бързо превърнали се в гробници на нечии електорални надежди. По силата на странната, но неумолима българска политическа логика, те бързо минават в забрава. И така до следващите избори. И този път традицията бе спазена, но с две важни промени. Първата е, че сезонът на роенете доста изпревари времето на предстоящите избори. Втората - че за разлика от миналото, вече от няколко месеца насам все по-оживено се коментират шансовете на поредната партида новосъздадени партии. И този път, според повечето социолози и политолози, техните възможности за класиране в политическото състезание не са за подценяване. Особено ожесточена се очертава да е битката за депутатски мандати в дясното пространство, където СДС и НДСВ ще трябва да посрещнат предизвикателството на Съюза на свободните демократи, Демократи за силна България и Новото време. Дори монополистите вляво от центъра - БСП и ДПС - не могат да бъдат напълно спокойни с оглед претенциите на НДПС??? и Българска социалдемокрация. Дали обаче новите партии действително ще съумеят да се преборят за вота на избирателите и какви са шансовете им за участие във властта, днес можем само да гадаем.Около година преди редовните парламентарни избори според едно проучване на НЦИОМ има вероятност все повече хора да гласуват за новосъздадени формациинезависимо от все още скромния дял на изявените им поддръжници. Немалко хора (14 на сто от анкетираните) например смятат Новото време за партия с най-добро политическо бъдеще, но в едни избори днес тя би получила едва около 1 на сто от гласовете. Партията на Иван Костов - Демократи за силна България, в чиято добра политическа перспектива вярват 11 на сто, засега печели 7.2 на сто от избирателите в столицата и 2.6 на сто - в страната. Следват ги партиите на Александър Томов (Българска социалдемокрация) и на Стефан Софиянски (Съюз на свободните демократи) съответно с 6 на сто и 5,6 на сто от оценките за благоприятно политическо бъдеще. Но каквото и да сочат цифрите, политическите наблюдатели смятат, че повечето от тези новосформирани партии засега нямат реални шансове да попаднат в следващия парламент. Според журналиста от радио Нова Европа Георги Коритаров новите малки формации ще разчитат на едва забележими електорални пулсации, а симпатизантите им понякога имат склонността да хиперболизират ролята на харизматичните си лидери. Новите партии, които по правило не са познати на обществото като партийни структури, едва ли трябва да разчитат да се повтори случаят с убедителната победа на НДСВ през 2001 година. Другата възможност пред тях е да градят предизборни коалиция, но като изключим Народен съюз, в България успешни примери за това почти липсват. Нормално е избирателят да се интересува дали новите партии предлагат нова политика в управленските си програми. И още - ще съумеят ли да удържат предизборните си обещания, както и доколко ще имат готовност, а и реална възможност да ги приложат на практика. Днес е особено характерно това, че повечето новосъздадени партийни формации акцентират върху проблематиката на бъдещото членство на България в Европейския съюз. Всяка от тях обаче ще търси своята социално-политическа ниша. Партията Демократи за силна България на Иван Костов записа още в учредителната си декларация: Нашата кауза е силна България в обединена Европа и определи като основна цел на формацията преодоляването на разликата между българските граждани и гражданите на другите европейски страни в сигурността, стандарта и качеството на живот. Съюзът на свободните демократи начело със Стефан Софиянски пък акцентира върху участието си в европейския политически живот за осъществяване на принципите и идеите на обединена Европа. Единствената лявоцентристка сред новосъздадените партии - Българска социалдемокрация с лидер Алексанър Томов, обещава да реализира (но не без помощта на коалиционни партньори) нова, европейски ориентирана социална и икономическа алтернатива за България. Само Новото време, чието официално учредяване предстои, все още не са определили политическата си програма. Но съдейки по учредителната платформа на парламентарната им група, членството в Европейския съюз обуславя необходимостта от модернизация и създаване на нова политическа и икономическа инфраструктура, която да изведе България отвъд кошмарите на прехода. От друга страна, новите формации имат доста преимущества в сравнение със старите партии. Според някои наблюдатели най-важните от тях са, че нямат негативна предистория и могат да заложат на нови идеи и послания. Освен това те имат ресурс да привличат нови личности, които преди това не са били партийно обвързани. Но това зависи главно от способността на новосъздадената партия да прави политика и да се докаже като алтернатива на досега съществуващите партии, т.е. като обществено необходима. Повечето малки и новосъздадени формации, твърдят политолози, правят една принципна грешка - не могат да намерят добрия баланс между идеологията и управленската технология. Независимо от добрите политически идеи една партия не може да управлява, ако няма политически опит и или не е го е осмислила правилно.Днес изглежда сигурно само едно - пред лицето на новите предизвикателства на прага на Евросъюза новите партии имат шанса да предложат идеи и личности, които не просто да обновят българския политически елит, а да го направят способен да изпълнява ефективно социалната си функция.

Facebook logo
Бъдете с нас и във