Банкеръ Weekly

Общество и политика

СТОПАНСКА БАНКА МЕЖДУ ПРОДАЖБАТА И НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА

На 29 май Bank Austria
- един от най-големите кредитори на Стопанска банка, изпраща писмо
до квесторите й, с което моли да й бъдат изпратени балансът и
отчетът за приходите и разходите за 1996 г., краткият доклад на
одиторите, както и списък на големите кредитори и длъжници на
банката. Писмото предизвиква истинска треска в българската кредитна
институция, но документите все пак са изпратени навреме. На 2
юли


Bank Austria изпраща две
писма


с български адрес. Едното
до финансовия министър, другото до управителя на БНБ (тогава Любомир
Филипов). И в двете писма австрийците молят нейни (на Bank Austria)
и представители на виенската Investment Bank да бъдат приети в
удобно за финансовия министър и за гуверньора на БНБ време през
следващите 14 дни. Австрийците изразяват желание да разговарят
по въпроса за външните дългове на Стопанска банка и да помогнат
за нейната приватизация. Предполага се - включително и по схемата
дълг срещу собственост. Но писмото до БНБ съвпада със смяната
на УС и по тази причина срещата се отлага. За зла участ точно
в този момент и финансовият министър се оказва прекалено ангажиран
- с банкови закони и със закона за бюджета. Така 14-дневният срок
мина, а австрийците не получиха задоволителен отговор.(Междувременно
скандалът около мениджърите на австрийската банка избухна с нова
сила във Виена - подробности: на стр. 32)


Бъдещето на Стопанска
банка е коментирано с чужденци миналата седмица


и в промишленото министерство.
Лариса Моисеева, заместник-началник на отдел във Внешэкономбанк
се е разговаряла с отговорни служители на промишленото и финансовото
министерство и с квестора на Стопанска банка Хараламби Кирков.
Обсъден е и въпросът за дяловото участие на българската държава
в проекта Кривой рог. Както вестник БАНКЕРЪ
неколкократно писа, през 1988 г. българското правителство решава
страната ни да се присъедини към строителството на меднообогатителния
комбинат Кривой рог в Украйна. Тогавашният министерски
съвет нарежда на Стопанска банка да преведе 24.9 млн. г. марки
- вноската за българското дялово участие, по специална сметка
във Внешэкономбанк. Стопанска банка набавя необходимите пари като
кредит от СИВ-ската Международна инвестиционна банка. Сега те
са блокирани по сметката във Внешэкономбанк. Българската държава
обаче не връща парите на Стопанска банка и в момента заедно с
лихвите й дължи 44 млн. г. марки. По думите на експерти от поставената
под особен надзор кредитна институция това са безспорни задължения
на бюджета към банката. По време на споменатата среща в промишленото
министерство миналата седмица, госпожа Моисеева от Внешэкономбанк
е изразила и учудването си от незаинтересоваността на българската
страна към уреждане на проблема с дяловата й вноска в проекта
Кривой рог. Според нея българското правителство има
всички основания да поиска руската страна да се издължи по този
договор с доставка на съответното количество железосъдържащи суровини.


Този неуреден дълг е един
от многото проблеми, които завлякоха кредитната институция на
дъното. Останалите са свързани с външните й задължения за около
190 млн. щ. долара към италиански, германски и австрийски кредитори.
Най-значими за банката от тях са дълговете й към Istituto Bancario
San Paolo di Torino за 111 млн. г. марки (около 77.7 млн. щ. долара)
и към Bank Austria за 742 млн. австрийски шилинга (около 74.2
млн. щ. долара). От тяхното уреждане зависят и възможностите за
стабилизацията на банката и нейната приватизация.


Интерес към закупуването
на Стопанска банка има


Десет дни след назначаването
на служебния кабинет на Стефан Софиянски западна фирма е предложила
да откупи за 1 долар дела на БКК в Стопанска банка, да инвестира
в нея 25 млн. щ. долара и да открие в полза на банката неотменяем
акредитив за 50 млн. щ. долара, който да се ползва за целеви проекти.
Едно от условията обаче е Стопанска банка да бъде освободена от
дълга си към Istituto Bancario San Paolo di Torino. Сделката е
трябвало да се осъществи през БКК, но БНБ отне правата на акционерите
на кредитната институция с решение на управителния си съвет, публикувано
в Държавен вестник на 5 ноември 1996 година. Очевидно
с офертата са били запознати както в УС на БНБ, така и част от
министрите в служебното правителство. Защото на 17 април 1997
г. УС на БНБ върна правата на общото събрание на акционерите на
банката, а крайната цел е била покупката на Стопанска банка. Операцията
обаче не бе доведена до край, а отговорните инстанции се въздържат
да съобщят дали купувачът се е отказал, или причините са други.


На 8 юни Софийският градски
съд (СГС) за пореден път гледа молбата на БНБ за обявяване на
Стопанска банка в несъстоятелност. Новото дело ще се гледа след
няколко дни - на 8 юли. Според присъствали на съдебното заседание
магистратите са приели за основателно отписването на задължението
от 111 млн. г. марки към Istituto Bancario San Paolo di Totrino
от балансите на кредитната институция. По информация от същите
източници съдиите са приели, че бюджетът дължи на банката 44 млн.
г. марки по проекта Кривой рог.


Специалистите смятат,
че след отпадането на италианския дълг австрийските кредитори
на банката


ще предложат да трансформират
в акционерно участие


част от своите вземания
от българската кредитна институция. По този начин те могат да
станат мажоритарни собственици в Стопанска банка, която държи
немалка част от дълговете на големите държавни предприятия и в
същото време не е в чак толкова лошо финансово състояние. Според
експерти от банката в края на май тя има положителен финансов
резултат, заделила е 82 млрд. лв. за провизии, а капиталовата
й адекватност е 8.42 процента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във