Банкеръ Weekly

Общество и политика

СТОПАНСКА БАНКА - КИСЕЛО ГРОЗДЕ ЗА СТРАННИ ИНВЕСТИТОРИ

Националната банка на Гърция проявява интерес към Стопанска банка - съобщи неотдавна подуправителката на БНБ Емилия Миланова. За в. БАНКЕРЪ тя уточни, че интересът на гърците не е от вчера, но и не е насочен към покупка на банката, а само към отделни нейни клонове. Стопанска банка е може би най-ухажваната от чуждестранните инвеститори затворена кредитна институция. Към закупуването й проявяваха интерес банки, консорциуми и дружества, но до момента той така и не се е материализирал в сделка.


Още при поставянето на Стопанска банка под особен надзор на 23 септември 1996 г. тогавашният гуверньор Любомир Филипов (в момента прокурист на Кредитна банка) заяви, че УС на БНБ е взел решение да я затвори, за да предотврати възможността парите в нея да бъдат изтеглени от паникьосани вложители. Нещо повече, съвсем самоуверено тогава г-н Филипов оповести, че тя ще бъде купена от БУЛБАНК. В тази връзка БНБ назначи за квестори Лилия Манчева и Диньо Кайряков (дългогодишен шеф в БУЛБАНК), чиято основна задача бе да направят обстоен анализ за финансовото състояние на Стопанска банка. Той трябваше да даде възможност на купувача да подготви своята оферта. И наистина в края на октомври 1996 г. БУЛБАНК депозира предложението си (в. БАНКЕРЪ, бр. 42 от 21.10.1996 г.), но с едно много важно условие - държавата да поеме външния дълг на затворената банка. По онова време Виденовият кабинет трудно плащаше задълженията по натрупания външен дълг и едва ли можеше да се очаква, че ще склони да го увеличи, пък било то и само със 150 млн. щ. долара. Предположенията се потвърдиха - социалистическото правителство и по-специално финансовият му министър Димитър Костов - сега изпълнителен директор на ЦКБ, отхвърлиха офертата на БУЛБАНК.


Мотивите за това решение обаче, конкретните аргументи и позиции при вземането му все още са пълна загадка и ще останат такава, докато министър Тагарински не свали булото на тайнственост от стенограмата на тогавашното заседание на Виденовия кабинет.


Месец след като бе отхвърлена офертата на БУЛБАНК, се появи ново предложение за покупката - този път от колектива на Стопанска банка. То бе депозирано от тогавашния й изпълнителен директор Пламен Петров (в момента прокурист в ТБ Кредит-Експрес). Но тази оферта въобще не бе дискутирана нито от БНБ, нито от Банкова консолидационна компания, а още по-малко от социалистическото правителство.


Необходимо е да припомним, че ръководството на банката поемаше ангажимента да уреди всичките й външни задължения. Същевременно то предлагаше ипотекарни гаранции в полза на държавата върху имущество за над 20 млн. щ. долара, които да влязат в сила при евентуално плащане от нейна страна, на някого от хилядите кредитори на банката, в това число и външните, без дълга към италианската държава.


Странните инвеститори


В началото на декември 1996 г. интерес към Стопанска банка прояви New York Bay Investment. Нейният президент г-жа Нанси Шелдън дори се срещна и разговаря с тогавашния изпълнителен директор на БКК Валентин Цветанов (сега подуправител на БНБ). Твърди се, че г-жа Шелдън е стара позната на Димитър Тадаръков, генерален директор на Булгарлизинг - фирма, която и в момента дължи на Стопанска банка около 40 млн. щ. долара. По-любопитното е, че този уж чуждестранен инвеститор дойде така неочаквано, както си и замина. Присъствието му като че ли бе отбелязано единствено от в. БАНКЕРЪ (бр. 51 от 23.12.1996 г.).


Същата съдба споходи и швейцарския консорциум EMICO Holding. Той се появи на хоризонта в средата на юли 1997 г. - точно когато Стопанска банка бе обявена в несъстоятелност. (За него БАНКЕРЪ писа подробно в бр. 30 от 28.07.1997 година.) Интересът на набедените швейцарци от EMICO към банката се изпари точно толкова бързо, колкото и този на американците. Говори се, че холдингът представлявал интересите на няколко белгийски фирми за търговия с диаманти и неговите представители е довел в България шефът на Диамекс Сергей Превалски. Причината пък е, че той и неговите партньори имат да си вземат от Стопанска банка определено количество диаманти, които стоят като залог в сейфовете на кредитната институция. Обяснението на запознати със случая е, че банката не връща скъпоценните камъни, защото техните собственици не искат да й платят таксите за съхранението им. Споменава се, че сумата е около 80 хил. щ. долара. Спори се и за гаранции, поети от Диамекс за даден кредит от банката на РПК Горна Оряховица с ЕКПОУ 9119180876 (от списъка на т.нар. кредитни милионери).


На повърхността изплува КАПМАН


В края на 1997 г. около Стопанска банка започна да се навърта фирмата КАПМАН, чието лице е вече бившият телевизионен водещ на Плюс-минус Билян Балев - съратник на всеизвестния бизнесмен Красимир Стойчев. КАПМАН се прочу със сделките по изкупуването на вземанията на БАЛКАНБАНК и на Стопанска банка от затворената КАПИТАЛБАНК и последващата им продажба на Роял Флеш, руския акционер на КАПИТАЛБАНК. (В. БАНКЕРЪ, бр. 43 от 27.10.1997 година.) Вървят приказки, че докато КАПМАН въртяла въпросните дългови операции, не е пропуснала да предложи посредническите си услуги и за продажбата на Стопанска банка. Междувременно квесторките на БАЛКАНБАНК по онова време - Анета Янкова и Стефка Туневска, на 20 юни 1997 г. продадоха на КАПМАН на изключително ниска цена вземанията на затворената кредитна институция от КАПИТАЛБАНК, а през септември същата година станаха синдици на Стопанска банка. През март 1998 г. обаче, именно заради посочената операция с КАПМАН, те бяха сменени и мястото им заеха Владимир Георгиев и Валерия Борисова.


Поредното внушение за световна конспирация


Явно Стопанска банка е притегателен център за някои корпоративни, но неподплатени с достатъчно пари интереси. Иначе трудно могат да се обяснят неотдавнашните странни публикации, които правят произволни връзки между апетита на Илия Павлов и Красимир Стойчев към банката, прибавяйки към тях и подуправителката на БНБ Емилия Миланова и някакви си лобита в Bank Austria наред с българското контраразузнаване и кой ли още не. Очевидно крайната цел на цялото това творчество е да се създаде усещането за нова световна конспирация, водена от поредния приятелски кръг Олимп (след Виденов легендите за такива кръгове станаха особено конвертируеми в България), който се стреми да овладее Стопанска банка, а чрез нея и цялата икономика.


Миланова разби илюзиите


на авторите на подобни твърдения с репликата:


Категорично заявявам, че в БНБ и в управление Банков надзор никога не е постъпвало заявление от Кредитна банка за покупката на Стопанска банка. За в. БАНКЕРЪ прокуристът на Кредитна банка Веселин Благоев пък съобщи, че управляваната от него институция никога не е проявявала интерес към покупката на Стопанска банка.


Всъщност


раздвижването около италианския дълг


на правителствено ниво разбуни и духовете около Стопанска банка. Тя дължи 128 млн. г. марки (над 75 млн. щ. долара) на Instituto Bancario San Paolo di Torino, гарантирани от държавната италианска агенция за застраховане CAЧE (SACHE). По същество задължението е на българската държава, независимо че предишните ни правителства не признаваха това, приравнявайки се по поведение с домораслите кредитни милионери. И тъй като нашата затворена кредитна институция не изплаща този дълг, италианският кредитор си взема парите от собствената си държавна агенция, или с други думи - от италианския бюджет. Той пък си търси парите от българската държава. За да се уреди проблемът, не без побутване в гърба от страна на ЕС, в началото на тази година кабинетът на Иван Костов предложи да удовлетвори Италия по схемата дълг срещу собственост. Същността й е Италия да придобие дялове и акции от наши предприятия, с които да се покрият задълженията за 128 млн. г. марки. След суаповата операция в правата на кредитор на Стопанска банка ще влезе българското правителство.


Встъпването на държавата в правата на италианците обаче е твърде спорно от правна гледна точка. През 1996-1997 г. италианската банка заявява пред заинтересованите кредитори и акционери, че няма договор, по силата на който Стопанска банка да е неин длъжник. Това е основание за изписване на дълга от тогавашните квестори на банката. Следващите квестори обаче отново го вписват. Някои юристи направо твърдят, че този дълг не следва да фигурира в баланса на банката, тъй като още при ратифицирането на споразумението с държавите кредиторки от Парижкия клуб това италианско вземане попада изцяло под неговите условия. То е гарантирано от българската държава на основата на Спогодбата за взаимна защита на инвестициите, сключени от България с Италианската република.


Суапова схема вероятно ще бъде предложена и на Bank Austria, която си търси от затворената Стопанска банка 742 млн. австрийски шилинга (74.2 млн. щ. долара). Разбира се, при преговорите българското правителство ще се стреми да редуцира (намали) плащането си към италианските и австрийските кредитори. При всяко положение обаче двете чуждестранни кредитни институции ще получат от Стопанска банка ефективно 50-60% от общия размер на вземанията си (т.е. с лихвите). Ето защо лансираните версии, че някакво лоби в Bank Austria ce бори да продаде вземанията й от затворената българска банка на цена от 10 цента за долар, звучат доста смехотворно.


Без съмнение, ако бъдат осъществени,


суаповите сделки


съществено ще променят конюнктурата около Стопанска банка. Тогава българската държава - в лицето на Министерството на финансите - ще се превърне в почти единствения неин кредитор. Стопанска банка ще й дължи общо към 174.2 млн. щ. долара, от които 149.2 млн. щ. долара - суапиран дълг към италианци и австрийци, и още около 25 млн. щ. долара по гарантирани от държавата и прехвърлени за изплащане в други банки задължения към граждани и фирми.


В момента затворената кредитна институция разполага с около 40 млн. щ. долара пари по сметки, с облигации по ЗУНК за над 35 млн. щ. долара и с брейди облигации с първоначално намалени лихвени плащания (FLIRB's) за около 17 млн. щ. долара. Ако сега синдиците й продадат дългосрочните валутни ценни книжа (облигациите по ЗУНК и брейди-облигациите), те ще получат за тях около 25 млн. щ. долара. Като теглим чертата, ще видим, че Стопанска банка ще разполага приблизително с 65 млн. щ. долара. С тези пари тя ще може да върне всичките си задължения към обезпечени кредитори. Ще й останат и около 45 млн. долара, с които да намали дълговете си към бюджета от 174.2 млн. на 129.2 млн. щ. долара. Всички други нейни задължения едва ли ще надхвърлят 15 млн. щ. долара. Срещу тях Стопанска банка ще има едно голямо безспорно вземане от Булгарлизинг - за 40 млн. щ. долара. Още около 12 млн. щ. долара тя има да прибира от различни големи държавни предприятия, сред които са Кремиковци, Бургаска корабостроителница, Стомана, Промет и Камет. Спорно е единствено задължението на държавата към Стопанска банка за 44 млн. щ. долара по линия на дяловото участие на България в украинския добивно-обогатителен комбинат Кривой рог. Засега Министерството на финансите категорично отказва да признае, че дължи тези пари, но нищо чудно, ако се появи купувач за банката, да прояви по-голяма благосклонност. Тогава задълженията на Стопанска банка към държавата ще намалеят от около 129.2 млн. на 85.2 млн. щ. долара. Като прибавим и една евентуална редукция, затворената днес кредитна институция може да излезе на бъдещия си купувач към 60 млн. щ. долара. Срещу това обаче той ще получи вземанията й от Булгарлизинг за 40 млн. щ. долара. Лизинговата компания пък е готова да направи суап - задълженията й към Стопанска банка да бъдат закрити, а срещу това тя да й прехвърли своите вземания за 50 млн. щ. долара от Военнопромишления комплекс и заводите за тежко машиностроене. Остават и 12-те млн. щ. долара, дължими от металургичните предприятия.


Откъдето и да погледне човек - добра сделка, но за купувач, зад когото стоят сериозни западни капитали. Балансите и кредитният портфейл на Стопанска банка вече са обект на сериозно проучване от някои финансови среди. В тях обаче не попадат лица или фирми от сферата на т.нар. националноотговорен капитал. Очевидно той, първо, трябва да намери изход от сладко-горчивите си дългови проблеми, в които се е оплел, и да се оправи със следствието и прокуратурата. Разбира се, български фирми и групировки могат да се облизват около някои вземания на затворената кредитна институция с надеждата да прихванат едно-друго чрез оплетена дългова схема, само че законът не позволява на синдиците да се изкушават от подобни операции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във