Банкеръ Weekly

Общество и политика

СТОПАНСКА БАНКА ФАЛИРА

СЪДЪТ ПРЕНЕБРЕГНА СЪЩЕСТВЕНИ ДЕТАЙЛИ

Янчо Трончев - адвокат на Стопанска банка, пред в.

БАНКЕРЪ

Г-н Трончев, как ще коментирате решението на Софийски

градски съд за обявяването на Стопанска банка в несъстоятелност?

- Първо, трябва да уточня, че като адвокат на банката

аз съм страна по делото. Ще изложа обаче личното си становище

по решението на съда. Според мен Софийски градски съд прибърза

с обявяването на Стопанска банка в несъстоятелност. Преди да вземе

решение за обявяване в несъстоятелност, той не изследва икономическото

и финансовото състояние на банката, нито към 31 декември 1996

- края на миналата финансова година, нито към 30 юни тази година

- последния период, за който има счетоводни данни за финансовото

й състояние. Съдът доста нелогично взе под внимание съотношението

на активите на банката към нейните пасиви за периода септември-октомври

миналата година. Показателите, постигнати по времето, когато Стопанска

банка бе под особен надзор, бяха пренебрегнати от съда.

Важно е да се отбележи, че първоначално СГС поиска

допълнителна експертиза. Тя трябваше да установи как се променя

съотношението на актива на банката спрямо нейния пасив вследствие

на прилагането на министерското постановление за преоценка на

активите. Това, че постановлението бе променено, но не и отменено,

едва ли дава основание на съда да не отчита изобщо направената

експертиза за финансовото състояние на банката. Но тя щеше да

покаже реалното състояние на Стопанска банка, а то е много по-добро

от състоянието, при което я завари особения надзор. Ще посоча

само, че към края на юни капиталовата адекватност на кредитната

институция е 12.29 процента. Като казвам, че СГС прибърза с обявяването

на несъстоятелността на Стопанска банка, имам предвид, че той

трябваше да изследва активите и пасивите на банката в динамиката

на тяхното развитие. Твърдя, че съдебната практика изисква да

се изследва състоянието на акционерните дружества, включително

и на банките към момента на обявяването им в несъстоятелност.

В потвърждение на тази моя позиция посочвам и текста в глава 17,

чл. 188, ал. 3 на Гражданско процесуалния кодекс: Съдът

взема предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, които

са от значение за спорното право.

Според мен за да обяви съдът фалита на едно дружество,

той трябва да установи, че несъстоятелността му е трайна, че няма

временен характер. Не случайно чл. 631 в Търговския закон предвижда,

че съдът отхвърля молбата за производство, когато затрудненията

на длъжника са временни. А едва ли може да се приеме за сериозно

твърдението, че Стопанска банка е имала и има затруднения със

своите плащания - нито към датата на поставяне под особен надзор,

нито по-късно.

Не бива да се оставя без внимание факта, че съдът

напълно игнорира позицията на самата банка. В решението за несъстоятелност

няма нито едно изречение, в което да се коментират мотивите, представени

от защитата на кредитната институция.

Трябва да се подчертае, че Стопанска банка има взаимоотношения

с външни кредитори, в които се намесва и държавата. Съдът трябваше

да се потруди да изясни и тях - дължи ли банката, на кого и колко,

какъв е ангажиментът на държавата по тези дългове, има ли тя задължения

към външните кредитори на Стопанска банка, какви са взаимоотношенията

между тези страни по външния дълг на банката. Тези отношения съдът

не ги изясни. Това е още един мотив да твърдя, че е прибързал

с решението си за обявяване в несъстоятелност, защото то може

да увреди и интересите на държавата.

Бихте ли разшифровали това твърдение?

- Ами ако банката не бе обявена в несъстоятелност,

тя щеше да има ангажимента да обслужва задълженията си към външните

кредитори и с течение на времето дори да ги изплати. Следователно

бюджетът нямаше да се натоварва с тях. След обявяването на Стопанска

банка в несъстоятелност италианският й кредитор например няма

да си търси парите от банката. Той ще получи това, което иначе

Стопанска банка му дължи, от САЧЕ - италианската държавна

агенция за застраховане на кредитите, а тя от своя страна ще предяви

иск към българската държава. Не трябва да се забравя, че кредитът

от Istituto Bancario San Paolo di Torino е отпуснат на Стопанска

банка по междудържавно споразумение между България и Италия. Тук

трябва да отбележа, че по време на съдебното заседание адвокатът

на БНБ Светослав Лучников каза, че държавата се е суброгирала

(б.р. - заменила е Стопанска банка като длъжник) във външните

задължения на Стопанската банка. Затова твърдя, че СГС не се потруди

да изясни състоянието на външните задължения на Стопанска банка.

Да не говорим, че изобщо не ги интерпретира към днешна дата и

че не коментира по никакъв начин писменото заявление на италианския

кредитор до квесторите на кредитната институция, че вече няма

взаимоотношения със Стопанска банка. А вещите лица изясняват този

въпрос в експертизата си.

Предопределено ли бе обявяването на Стопанска банка

в несъстоятелност?

- Нямам фактически доказателства за подобно твърдение.

За мен обаче поведението на БНБ по отношение на иска й за обявяване

на Стопанска банка в несъстоятелност е малко необяснимо. Освен

това имам чувството, че с текстовете в Преходните и заключителните

разпоредби на Закона за бюджета за 1997 г. държавата дори подсказа

на съда какво решение да вземе, а именно да обяви Стопанска банка

в несъстоятелност. Текстовете за поемането на дълга на авиокомпания

Балкан към Стопанска банка от държавата буквално означават,

че подобна операция е възможна само ако банката бъде обявена в

несъстоятелност. Няма обяснение защо съдът приема за дата на несъстоятелността

на Стопанска банка 31 октомври миналата година. Защо не прие да

речем 23 септември 1996 г. - когато банката е поставена под особен

надзор, но не е имала изискуеми задължения, или, да речем - 31

декември 1996 г. или 30 юни 1997 година. Имам чувството, че не

икономическите и правните аргументи, а някакви други съображения

играят ролята при решаването на казуса Стопанска банка.

Имате ли обяснение защо след като отхвърли последната

експертиза, СГС не взе под внимание доклада на вещите лица, представен

на предишното му заседание, а се върна към състоянието на Стопанска

банка от септември-октомври миналата година?

- Логичен въпрос, на който аз нямам достоверен отговор.

На какво основание Стопанска банка отписа дълга си

към Istituto Bancario San Paolo di Torino? И може ли въобще този

дълг да се отписва от балансите на банката?

- Доколкото имам информация основанията са следните:

Писмото на италианската банка - кредитор, че няма договор за кредит

със Стопанска банка; Липсата на договор между българската кредитна

институция и САЧЕ - застрахователят на италианската

банка; Протокола за консолидиране на дългарския дълг към дванайсет

държави членки на Парижкия клуб от 17 април 1992 година; Споразумението

между България и Италия от 18 декември 1992 г. за уреждане на

българските задължения. Същото споразумение е ратифицирано от

парламента, като съобщение за това е излязло в брой 30 на Държавен

вестник от 9 април 1993 година. Освен това имам информация,

че между Стопанска банка и българската държава не съществува договор,

който да урежда взаимоотношенията по между им в случай, че италианския

кредитор на банката си поиска парите от своя застраховател, а

той на свой ред си ги потърси от българската държава. Може би

това са основанията на квесторите да отпишат италианския дълг

от баланса на Стопанска банка. Това обаче не означава, че той

въобще е отпаднал от счетоводната документация и отчетност на

кредитната институция. Според мен именно съдът би трябвало да

вземе отношение и по този въпрос. А той не го направи. Почитаемите

магистрати не обърнаха внимание и на изказването на г-н Лучников,

че държавата се е суброгирала по италианските задължения на Стопанската

банка. А не следва ли това да се възприема като мълчаливо съгласие

на съда, че Стопанската банка няма задължения към италианската

банка?

Има ли Стопанска банка неплатени и необезпечени изискуеми

задължения към БНБ?

- Да, Стопанска банка има задължения към БНБ. На

тях се позовава Централната банка, като иска обявяване на търговската

банка в несъстоятелност. Само че към 23 септември 1997 г. - дата

на поставянето на Стопанската банка под особен надзор, нито едно

от тези задължения не е било изискуемо. Затова в решението си

съдът постановява за дата на несъстоятелността 31 октомври 1997

г., когато тези задължения вече са били изискуеми. Според защита

на Стопанска банка тези задължения не са изискуеми. Съдът разглежда

едностранчиво и случая с дълговете на Стопанска банка към БНБ

по валутното рефинансиране. Търговската банка е имала по сметките

си необходимата валута, за да се разплати с БНБ, но не е успяла

да го стори, защото е поставена под особен надзор и операциите

й са били прекратени. Освен това повтарям, че към 23 септември

1997 г. все още не е настъпил падежът на тези задължения. А съдът

въобще не коментира този факт в решението си - преписал е буквално

теста от исковата молба на БНБ и не е взел под внимание аргументите

на защитата. А безспорен е фактът, че банката е имала пари да

плати задълженията си към БНБ. Освен това те са били обезпечени

160% с валутни облигации по ЗУНК. И накрая не е вярно твърдението,

че Стопанска банка не е искала да погаси задълженията си към БНБ.

Ако е искала, Централната банка е могла да си прибере вземанията,

като си прихване парите от депозита, който Стопанска банка, както

всяка друга кредитна институция, е длъжна да държи в БНБ, или

като осребри обезпечението - валутните облигации по ЗУНК. Освен

това остават съмнения, че БНБ нарочно още преди месеци не е осребрила

обезпечението от валутните облигации по ЗУНК на Стопанска банка,

за да печели време, през което да се натрупат лихви върху вземанията

й от банката и така да спечели повече пари от нея. Изобщо съдът

демонстрира едно странно пренебрежение или недоглеждане за факти

и документи, които променят съществено фактическите обстоятелства

по делото.

Facebook logo
Бъдете с нас и във