Банкеръ Weekly

Общество и политика

СТОМАНОДОБИВЪТ ОСТАВА ПОД КРИЛОТО НА ДЪРЖАВАТА

Правителството се зае сериозно с приватизационния макиаж на стоманодобива. Приетата през ноември миналата година Национална програма за преструктуриране на стоманодобивната промишленост е на път да прерасне в закон със същото име. На свое редовно заседание на 13 април Министерският съвет прие по принцип нормативния текст и го предложи за обсъждане от Народното събрание. Публикуването му в Държавен вестник обаче може да стане не по-рано от юли, тъй като в обсъждането на закона ще вземат участие и експерти на Европейската комисия. Тази идея се е появила по време на техническите консултации в Брюксел в края на март, където българска делегация е обсъждала плановете за преструктуриране на стоманодобива. Европейската комисия е предложила съответната техническа помощ, за да се осигури реалистична оценка за състоянието на отрасъла, както и за необходимите държавни помощи за периода 2001 - 2005 година. Самият анализ трябва да бъде представен за одобрение от Народното събрание в края на юни, едва след като той бъде съгласуван и със Съвета по асоцииране на България към Европейския съюз. Това пък гарантира, че Международният валутен фонд няма да се възпротиви срещу предвидените данъчни облекчения. А за сериозните намерения на Европейската комисия говори фактът, че нейни представители са пристигнали в България и вече са се заели с разработването на оценката.


Въпреки че проблемите на стоманодобива са приоритет на Министерството на промишлеността, в разработката на законопроекта са взели участие и представители на министерствата на околната среда, на труда и социалните грижи, на туризма и търговията, както и финансовото министерство. Бъдещият закон ще действа пет години и ще засяга само три предприятия - Кремиковци, Стомана и Промет, в които работят общо около 25 хил. души. Естествено след приватизацията на дружествата техният брой ще намалее чувствително, но с това са наясно и синдикатите, които също са сложили подписа си под бъдещия закон.


Основно място в проекта е отделено на реализиране на схемата за замяна на задълженията по ЗУНК в капитал на дружествата. За Кремиковци това означава, че капиталът му ще нарасне с 80 млн. щ. долара, а този на Стомана - с 18 млн. щ. долара. Капиталът на Промет пък ще остане непроменен, тъй като неговите задължения по ЗУНК са опростени още през 1994 г. при приемането на закона.


В мотивите на МС е изтъкнато, че след като задълженията по ЗУНК на Кремиковци и Стомана бъдат трансформирани като капитал, двете дружества ще станат по-атрактивни за приватизация. На бъдещите купувачи ще им бъдат спестени евентуалните съдебни разправии с гневни кредитори.


Отпускане на примката представлява и възможността трите дружества да не плащат дължимия данък печалба за срок от пет години. Тази привилегия обаче може да остане само хипотеза, тъй като поне в близките две години не се очаква някое от дружествата да завърши на печалба. По-здравословно на бюджетите им ще се отразят преотстъпените суми от дължими мита и такси при внос на ново технологично оборудване, основни суровини и материали.


До 31 октомври 1998 г. Кремиковци, Стомана и Промет трябва да представят за одобрение в Министерството на промишлеността оздравителни програми, изработени на базата на приетия закон. А анализът на тяхното изпълнение е необходимо да се направи до март 1999 година. Предполага се обаче, че трите дружества вече ще са преминали в частни ръце, тъй като тогава изтича 18-месечният срок, в който инвестиционният посредник WS Atkins International е длъжен да им намери купувач. Гласуването пък на толкова големи данъчни облекчения в рамките на пет години улеснява до крайна степен работата на приватизационния агент и му гарантира солиден хонорар при реализирането на продажбите.


Проектозаконът допуска трите предприятия да образуват ЕООД, обхващащи съпътстващите производства чрез внасяне на обособени части като апортна вноска. По този начин чистата металургия ще се освободи от ненужни активи, а новите дружества ще могат да се приватизират. Постъпленията от тези продажби няма да се разпределят по реда на Закона за приватизацията, а ще постъпват в три фонда, които ще се учредят след приемането на нормативния текст. Осемдесет процента от парите ще отиват във фонд Преструктуриране (постъпленията ще се използват за технологично обновление), 10% - във фонд Социален (за преквалификация и обезщетения на освободения персонал) и във фонд Екологични проекти (за ликвидиране на замърсяването на природата от минали години).


Според заместник-министъра на промишлеността Стефан Ставрев при изработването на законопроекта е използван опитът на страните от Европейската общност. В различните държави под различна форма са предвидени помощи за периода на преструктуриране - субсидии, данъчни преференции, опрощаване на задължения, митнически облекчения, разсрочени плащания и т.н. За 1994 г. за преструктурирането на своите металургични предприятия Португалия, Испания, Италия, Германия са получили държавна помощ в размер на 2.9 млрд. ЕCU.


Прави впечатление, че в проектозакона се говори за три стоманодобивни дружества. В програмата за преструктуриране на отрасъла бе развита идеята Промет, който няма собствено суровинно производство, да се обедини с Кремиковци или със Стомана. Междувременно обаче Агенцията по приватизация, по предложение и със средства на програма ФАР, възложи приватизацията на трите предприятия на инвестиционен посредник. Твърди се, че именно WS Atkins International се е противопоставил на подобно обединяване, което според тях би забавило и затруднило продажбата на дружествата. Затова и Министерството на финансите, което е принципал на Кремиковци и на Промет, е задържало реализирането на въпросния обединителен проект. Евентуалното обединение би следвало да се извърши единствено на основата на икономически принцип, а не административно, твърдят пък от промишленото ведомство. Освен това и в момента Кремиковци доставя заготовки на Промет, който ги преработва на ишлеме. Ако обаче приватизацията на трите дружества се забави, експерти от Министерството на промишлеността не отричат реализирането на първоначалния замисъл.


Предложеният за одобрение от Народното събрание проект на закон за преструктуриране на стоманодобива е единственият засега нормативен акт, който допуска толкова много облекчения за цял отрасъл. Противниците му биха могли да възразят, че със същия успех могат да се гласуват облекчения за фармацевтичната, химическата или военната промишленост. Особеното в случая е, че въпросните три предприятия се нуждаят от огромни инвестиции, за да предложат конкурентна продукция на световните пазари, без в същото време да замърсяват околната среда. Експерти са изчислили, че сривът на стоманодобивната промишленост ще струва на страната ни около половин милиард щатски долара, необходими за внос на метални изделия, които да обслужват българската индустрия. Освен това много трудно ще бъде намерена алтернативна заетост на 25 хиляди работници и служители, които са свикнали да получават по половин милион лева месечно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във