Банкеръ Weekly

Общество и политика

СТОЛЪТ НА ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ ВЕЧЕ ПАРИ

Образът на спокоен, умислен мъж на средна възраст, с винаги добре поддържана брада, напомня за университетски преподавател някъде от южните щати на Америка. Изглеждащ по-млад от своите 40 години, Захари Желязков изненадва непредубедения събеседник с топлото излъчване и мекия, дори благ поглед. Стилът му на обличане напомня, че е човек, който е претрупан с работа и поверява изборът на облеклото си на своята съпруга. Изискани класически костюми, в които надделява синьото и сивото каре, традиционен аромат на скъп мъжки парфюм и обувки, които отразяват света в излъсканата кожа - това е самият той, Захари Желязков. Понякога е трудно да бъде разбран заради накъсаните и нервни фрази, изпуснати в моменти на напрежение. Но в действителност той обича да обяснява нещата по своя обстоятелствен начин, който колегите му рядко разбират. По-често създава погрешно впечатление за себе си и някои дори са склонни да му приписват чепат характер. Дали заради него, или по други причини, сега мнозина смятат, че шефът на Агенцията за приватизация (АП) ще се раздели със стола си, на който се очаква да седне сегашният заместник-министър на икономиката Левон Хампарцумян. Въпросът на в. БАНКЕРЪ вярна ли е тази хипотеза обаче силно изненада самия г-н Хампарцумян, който заяви, че никой не му е отправил подобно предложение. Но дори и да не е той, следващият шеф-диригент на АП сигурно ще е човек на вицепремиера Петър Жотев, чиито нерви Желязков едва не разби по време на последните няколко значими сделки.

Роден в красивата ни морска столица Варна, Захари Желязков едва ли като малък си е представял, че някога ще управлява съдбините на държавната собственост в родината си. По-скоро кроткото момче се е заглеждало по какичките на плажа и е мечтаело за пиратски подвизи, почерпани от увлекателните приключенски романи.


Обвиняван от младите репортерки, че не се отнася с необходимото уважение към журналистическото братство, всъщност Захари Желязков е доста галантен и интересен като мъж, но при други обстоятелства. За сметка на него вярната му връзка с обществеността Бленика Джелепова винаги е с широко отворени обятия за журналистическото войнство и не пропуска добре да опази гърба на шефа си. Когато не е преуморен от работа, и самият Желязков няма нищо против да побеседва с привлекателните девойки от медиите. Даже си има и любимки.


Мнозина се опитват да докажат, че между него и председателя на надзорния съвет на АП Асен Дюлгеров има противоборство, но такова реално липсва. Те са свързани помежду си и по една друга интересна линия - нежната половинка на Захари - Петя, е юрисконсулт в Столична голяма община, където главен секретар е именно Дюлгеров. Иначе формални поводи за конфликт на интереси между приватизационния шеф и първия надзорник се появяват чат-пат, но къде ли не е така?


Първите по-сериозни търкания се появяват през лятото на 1998 година. Причината е изборът на приватизационен посредник по продажбата на Булгартабак Холдинг. Първоначално Захари Желязков обявява, че тази роля е спечелена от японската инвестиционна банка Номура Интернешънъл. По-късно Асен Дюлгеров пояснява, че надзорният съвет е решил преговорите да продължат не с избрания, а с първите трима кандидат-посредници. Възмутени, от Номура се оттеглят, а за приватизационен посредник в крайна сметка е избран консорциумът между Дрезднер Клайнуорк Бенсън и Кредит Анщалт инвестмънт банк. Продажбата на бензиностанциите Петрол също се протака доста, и то по вина на надзорния съвет на АП. По всичко личи обаче, че Желязков и Дюлгеров са от едната страна на барикадата и театралните сблъсъци са само част от представлението.

Връзките на Желязков със синята партия

датират още от началото на 90-те, когато е съдия в Хасково, откъдето се познава и с Христо Бисеров. Може би затова през последните години Желязков неизбежно е спряган за член на отбора на Бисеров в груповите боричкания в синята партия. Но дали наистина е толкова просто. Знае се само, че след отстраняването на Александър Съботинов от директорския стол в АП Бисеров успя да се пребори за налагането на свой човек на поста, за да не би мястото отново да бъде заето от протеже на Александър Божков, за какъвто се броеше сегашният шеф на Райфайзен Инвестмънт - България.


Въпреки че изборът на Захари Желязков за изпълнителен директор на АП в края на март 1998 г. бе изненадващ за мнозина, дотогава в активите си той вече има натрупани доста плюсове - сериозна икономическа дейност в хасковската агенция за приватизация и депутатски изяви в Икономическата комисия към парламента.


Без името му да се намесва в каквито и да е скандали, новият директор на АП поема длъжността си ентусиазирано. Първоначалните му медийни изяви показват, че новият бос налага и нов стил на работа, заявявайки, че успешният резултат от работата на АП ще се цени много повече от имитирането на дейност. Хрисимият и мълчалив на пръв поглед Желязков проявява и твърдост, и неведнъж декларира, че няма да се поддава на какъвто и да е натиск. Още в началото на мандата си той насочва своите усилия към спешно приключване на сделките, започнати от неговия предшественик Съботинов.

Първият препъни-камък

на който се натъква Желязков, е искането му сделките, движени от чуждестранни посредници по програмата САРА на Европейския съюз, да не приключват с избора на купувач от консултантите, а от АП. Започват спорове дали във вече сключените посреднически договори съществува категоричната клауза, че агенцията не може да избира самостоятелно купувача, а трябва да се съобрази задължително с предпочитанията на приватизационния агент. Дочуват се дори и закани от авторитетни западни фирми, че ще отнесат въпроса до Международния арбитражен съд. В крайна сметка споровете отмират, но идва следващият проблем - за

изплащането на success fee

(премията за успешно продадено предприятие), чието разрешение отново е в ръцете на Желязков. Той успешно изиграва ролята си на принципал по максимата в мен е и хлябът, и ножът. В един момент се оказва обаче, че част от посредниците взимат пълни премии, а други не.


Според внимателни наблюдатели в началото на мандата си Желязков наистина има искреното желание да не позволи разностранните интереси на управляващите да повлияят на дейността на АП. Но в един момент натискът става наистина непоносим за крехките му рамене и пред него неминуемо застава дилемата на буридановото магаре - да избере по-малкото зло. Така че Желязков запазва поста си и успява да прокара своята линия там, където е нужно. За жалост едноличният контрол се е изплъзнал безвъзвратно от неговите ръце.

Хасковската следа в АП

не е просто една метафора. Тя не се заключава единствено във връзката на Захари с Христо Бисеров. Ръководният състав на Агенцията за приватизация се състои от хора, близки на Желязков и на южния град. Шефката на дирекция Сделки 1 в АП (бившето Управление за работа с консултанти и посредници) Ирен Вълева е хасковлийка и се е подвизавала като младши съдия в окръжния град. Злите езици спрягаха г-ца Вълева като по-близка приятелка на Желязков, но в крайна сметка се оказа, че тях ги сближава единствено общата им страст към решаване на заплетени юридически и приватизационни казуси от рода на БТК и Булгартабак.


Бившата заместник-началничка на споменатата дирекция Елена Шопова също е хасковлийка и е известен адвокат в софийската колегия. Публикации във в. Пари обаче прочуха и нарочиха Шопова за участничка в източването на БАЛКАНБАНК чрез фиктивни юридически услуги, сочейки принадлежността на юристката към консултантската компания Цицерон.


Атанаска Бозова, началник на дирекция Следприватизационен контрол в АП, по професия учителка по химия, е родом от Първомай, но е започнала трудовата си биография в Хасково и е добра приятелка с Петя Желязкова.


Ключовата съветничка на Желязков Таня Кованлъшка пък е колежка на Захари от университета и освен като важен фактор при вземането на крайните юридически решения е намесена и в приватизацията на Неохим - Димитровград. Колкото до Хасково, той не е лош град - според местните анонимни творци на народно творчество там всичко е асфалть. А се оказва, че освен с тази екстра това кътче на родината може да се прослави и като люлка на приватизационни гении.

Слуховете за преждевременно уволнение

на Захари Желязков се появяваха на няколко пъти, и то се във връзка с провала на преговорите за някои важни за правителството сделки.


Лобито на Александър Божков нееднократно се опита да измести Захари от директорското място, особено когато в средата на 1999 г. стана ясно, че без преструктуриране и намаляване на броя на служителите в агенцията няма да се мине. По онова време в АП на няколко пъти бил забелязан големият и разгневен Ал Бож, който ходатайствал за своите протежета там. Въпросът бил дали заместник-директорът на агенцията Димка Спасова ще напусне. Г-жа Спасова, като верен човек на Божков, обаче запази мястото си и успя да постигне консенсус с Желязков.

Инфарктните сделки

Ако се преслуша която и да е покупко-продажба, осъществена от АП по времето на Желязков, ще се чуят ту ускорен пулс, ту прескоци в сърдечната дейност. Има обаче сделки, които са съвсем инфарктни, и то не само за АП, а за цялото общество.

Балкан

Авиокомпания Балкан бе един от големите провали на Желязков. Първоначалният посредник по сделката - германската фирма ТОВ, не можа за една година да направи нищо повече от това да натресе за купувач работническо-мениджърското дружество Балкан ер, което в един момент се оплете дълбоко в казуса: има или няма изискваната банкова гаранция.


Липсата на стратегически кандидат за националния авиопревозвач сериозно стресна дори управляващите и те енергично се заеха да издирят по-надеждни инвеститори. Така в оспорваната надпревара се втурнаха израелци и руснаци. Руският състезател обаче беше набеден за безпаричен и елиминиран, което стана причина цялата ни авиокомпания да бъде подарена на израелската Зееви Груп - срещу 150 000 щ. долара и големи обещания.


Истинските проблеми обаче лъснаха, когато от Зееви се опитаха да продават ликвидните активи на компанията, а служителите на Балкан подеха ефективни стачни действия.

Кремиковци

Изборът на купувач на структуроопределящия металургичен комбинат, колкото и труден да бе, показа пълната липса на синхрон между интересите на АП, бившето Министерство на промишлеността и водещите фигури в правителството. Митът за големия и добър турски кандидат-инвеститор Ердемир лека-полека се пропукваше, докато накрая стана съвсем ясно, че исканията на турците са нереалистични и трудноизпълними. В този момент слабоизвестната българска компания Дару Металс успя да спечели сърцата на приватизационните шефове и да наложи силната си оферта. Погледнато отстрани - нищо нередно: Дару Металс предлага огромни инвестиции, развитие на металургичния гигант и запазване на социалния статус на работещите там. Е, вярно, че предоставените гаранции за изпълнение бяха твърде анемични, но по-добре от нищо. След подписването на договора на 14.06.1999 г. и още незаглъхналия звън на кристални чаши и пенливо шампанско се разбра, че не всичко ще върви по мед и масло. Осигуряването на чуждестранен партньор от страна на Дару Металс и уреждането на задълженията на Кремиковци към многобройните му кредитори се оказаха непосилен ангажимент за българските бизнесмени. Въпреки че държавата опрости около 280 млн. лв. на Кремиковци, така агенцията започна малко по малко да отстъпва по ред важни параметри на сделката и дори за незапознатите с нея стана ясно, че всички намесени в играта са знаели отлично какво ще бъде развитието на действието около Кремиковци. Стигна се дотам, че обещаните инвестиции, които бяха главният коз на Дару Металс, бяха намалени.

Русенска корабостроителница

Русенската корабостроителница успя да се спаси от съдбата на варненската си посестрима, но изправи на нокти наблюдателите с нелогичния избор на купувач. На 12.02.1999 г. Захари Желязков подписва договор за продажба на 80% от капитала на русенското предприятие с предпочетения кандидат-купувач Русе шипярд бетайлигунгсгезелшафт (Rousse Shipyard Beteiligunggesellschaft MbН - RSMC) за цена от 1 614 987 щ. долара. Въпреки препоръките на посредника по сделката - испанската фирма DFС, русенското предприятие да бъде продадено на словенската корабостроителница SLK, АП се спря на регистрираната в Рощок, Германия, през 1998 г. Русе шипярд бетайлигунгсгезелшафт. Уникално разследване на в. БАНКЕРЪ по онова време показа, че съдружниците в немската компания са българи или партньори на русенското дружество от предишни години. Освен това купувачите се оказаха малки фирми с минимален капитал и служители и труднооткриваеми в германските търговски регистри. Въпреки че Желязков гарантира за техния професионализъм и опит в бранша, стана ясно, че той се свежда до известни познания в търговията с корабно оборудване. Както и прогнозира в.БАНКЕРЪ, проблемите започнаха още след подписването на договора - българо-немските съдружници се укриват и бавят плащането на уговорената цена. В крайна сметка собствеността е прехвърлена на германската компания, а за Русенска корабостроителница в последно време не се чува нито добро, нито лошо. Което е май по-добре, тъй като предприятието явно работи.

БТК

Битката телекомуникационната ни компания да бъде приватизирана от гръцко-холандския консорциум ОТЕ-KPN продължи почти година с променливи успехи и за двете страни. Надъханите купувачи ту притискаха работната група по раздържавяването и тя отстъпваше, ту държавата в лицето на вицепремиера Петър Жотев прокламираше, че гърците са вдигнали цената и са приели някои от българските искания. Сделката аха-аха да стане, Агенцията за приватизация, която разполагаше с ключовата позиция за решаване на проблема, изтърва шанса си да форсира нещата и се забърза малко преди самия край. Така си навлече укорите и на премиера Костов.


Намерението да се продава БТК заедно с втория GSM-лиценз стана повод и за редица критики от страна на български и чуждестранни анализатори. Изводите им бяха, че полза от забавянето на втория лиценз има единствено притежателят на първия такъв. В крайна сметка след година протакане сделката за БТК се върна в изходна позиция. Шефът на Държавната комисия по далекосъобщенията Веселин Стойков си подаде оставка, открито заявявайки, че е лобирал за интересите на купувачите, а правителството обеща GSM-лицензът да се продава самостоятелно.

Свилоза

Свищовското предприятие Свилоза се оказа слабото място на не един началник от АП. След като шестима кандидати подават оферти пред посредника Артур Андерсън за купувач е избран консорциум от американската офшорка А.Р.У.С. и РМД Свилоза - 2000 заради високата цена, която те дават - 7 млн. щ. долара, която е два пъти над оценката на предприятието. Вторият мотив е сериозната инвестиционна програма, която са представили купувачите. При тази продажба (случайно ли?) за пръв път се прилага много либерална схема на плащане. РМД-то се издължава по сделката с инвестиционни бонове от т.нар. втора вълна на масовата приватизация. А.Р.У.С. пък изнамира компенсаторни бонове. Не стига че с този начин на плащане фактическата цена на предприятието се редуцира доста под реалната, но се оказа, че пустите американци са си чисти българи - в лицето на Красимир Дачев, който притежава няколко предприятия в Плевенския регион. Консорциумът води дребни пазарлъци относно предоставянето на банкова гаранция по сделката и по заплащането на цената. Пет месеца по-късно Захари Желязков с усмивка на лице изрецитира, че собствеността е прехвърлена на новите акционери и проблемите са останали назад. Проверките на Следприватизационен контрол в средата на 2000 г. обаче показват, че само малка част от предвидената амбициозна програма е изпълнена. АП наложи и глоба от 780 000 щ. долара, която ще бъде обжалвана. Според собствениците на Свилоза за забавеното им влизане в завода е виновна АП. Оттам обаче опонират, че протакането се дължи на неспазените срокове за плащане на уговорената цена, визирани в приватизационния договор.

Арсенал

Продажбата на военните заводи Арсенал показа на сведущите колко голям е разнобоят на групичките по интереси в Агенцията за приватизация. Единственият кандидат-купувач на завода - РМД-то начело с шефа на все още държавния Арсенал Николай Ибушев, се ползваше с безапелационната подкрепа на Александър Божков и бе негова запазена територия. Слуховете сочат, че усилията на изпълнителния директор на АП Желязков са били насочени към целевата продажба на многобройните обособени части от военния завод. Но проблемите на Арсенал си остават и той все повече затъва при липсата на платежоспособни пазари и ниски постъпления. Наложи се дори да бъдат съкращавани оръжейници, въпреки че продажбата на завода на избраното РМД целеше да осуети това.


Ако се сбъднат прогнозите и

Захари Желязков се окаже пътник

от АП, съвсем сигурно е, че няма да остане на улицата. И най-вероятно ще бъде съблазнен с някоя добре платена консултантска длъжност в частния бизнес.


При всичките си пропуски и издънки Желязков не разочарова генерално своите покровители от управляващата партия. Просто моментът е такъв - наближават избори и сините редици трябва да се стегнат. Вкусният кокал, на който висят БТК, Булгартабак, БМФ и ДЗИ, ще се глозга от когото трябва. А Желязков прояви твърде много пристрастия, за да може да съди, както се очаква от него.

Facebook logo
Бъдете с нас и във