Банкеръ Weekly

Общество и политика

СТОЯНОВ ЗАМЕНИ СДС

Президентът Петър Стоянов май оттърва кожата. След електоралния крах на сините на 17 юни за повечето наблюдатели стана ясно, че рече ли на президентските избори Симеон II ще помете Стоянов. Дори имаше моменти, в които изглеждаше, че самият президент вече се е примирил със съдбата си.
Внезапно обаче слънцето огря и неговата градинка. След изявлението на Симеон II направено пред испанската преса, че най-вероятно той никога няма да стане президент, а Стоянов ще изкара втори мандат, държавният глава видимо започна да диша по-спокойно. От думите на Симеон стават ясни поне две сигурни неща. Първо, че предстоящата президентска надпревара няма да бъде от най-интересните, защото името на победителя вече е обявено. И второ, че чрез сътрудничество със Стоянов управлението на НДСВ ще се опита да компенсира отсъствието на СДС от правителствената коалиция. Като оставя президента на поста му, Симеон явно се опитва да отговори на настояванията на западната общност, категорично да бъде гарантирана приемствеността във външнополитическите приоритети на страната.
Въпреки че пред българските журналисти царят се опита да смекчи категоричността на своята прогноза за втори мандат на Стоянов, голяма част от наблюдателите вече прогониха съмненията си, че Симеон може да атакува президентския стол. Засега тази държавна институция не предлага сериозна реална власт и не би могла да помогне на Кобургготски да реализира огромната отговорност, с която го натовариха резултатите от парламентарните избори. Дори и в началото намеренията му да са били такива, сега алтернативата на победителя е да поеме най-важното кормило на държавата, а според действащата конституция това със сигурност не е президентството. Дори и да бъдат приети някои промени в основния закон, които да доведат до разширяване на президентските правомощия, те със сигурност не могат да бъдат достатъчни, за да променят значително отношенията между основните държавни институции. Такива радикални стъпки, чрез които президентът да измести от най-влиятелното място в държавата министър-председателя, са възможни само след свикване на Велико народно събрание, което обаче не може да се случи преди президентските избори. Близки до Симеон източници твърдят, че засега Симеон избягва да говори за свикване на ВНС и коренни промени в конституцията, но нито веднъж не е отрекъл категорично тази възможност.
Неизяснените крайни цели на победителя в изборите засега най-силно притесняват лидерите на ОДС. Те си дават сметка за доста сгрешената си предизборна тактика спрямо НДСВ, но все още не могат да решат как да коригират поведението си. Според оптимистите в тази неловка ситуация сините ще останат докато получат повече яснота за целите на Симеон. Падналият отбор няма да може скоро да се окопити дори и да намери начин да се информира достатъчно за стратегическите планове на победителите, твърдят по-песимистично настроени. Сериозна причина за притеснение християндемократите имат и поради заявеното желание на НДСВ да се превърне в мощна дясна партийна структура. Ако това се случи, шансовете за оцеляване на СДС, като най-сериозна сила в българското дясно пространство, са наистина нищожни. Още повече, че царските хора вече правят опити да привлекат цели регионални структури на синята партия към новата си организация. Именно този страх е и причината въпросът: Коя парламентарна група ще седне в дясната половина на пленарната зала? да стои толкова сериозно между НДСВ и ОДС. Казаха ни, че ще запазим местата си в парламентарната зала, само ако се съгласим на коалиция обясни Екатерина Михайлова след срещата си с Пламен Панайотов и Николай Василев в средата на миналата седмица. Сините се позовават на създадената вече традиция в българския парламент от 1990 г. насам, според която депутатите на БСП и СДС заемат банките в двата края на залата. Въпреки тази традиция обаче НДСВ има пълното право да се самоопредели в политическото пространство и като парламентарен хегемон да избере мястото в Народното събрание. Тази смяна обаче ще е най-малкият проблем за сините от тук нататък. Борбата за дясното политическо пространство едва сега започва. А битката не обещава да бъде много равнопоставена.

Facebook logo
Бъдете с нас и във