Банкеръ Weekly

Общество и политика

СТОЯН ГАНЕВ - ПАРАНОЯТА НА НДСВ

Когато на 21 август 2001 г. министър-председателят Симеон Сакскобургготски назначи Стоян Ганев за директор на премиерската канцелария, се разбра поне едно от нещата, които царят спомена в програмната си реч от 6 април. Тогава той каза, че ще покани в политическия си антураж и познати личности, като направи уговорката, че политическата стихия едва ли е пощадила нечия репутация. Е, колкото до репутацията на Стоян Ганев, по-точното определение би било ураган. Каквото и да се говори за реномето на Ганев, през последното десетилетие от него определено нищо не бе останало. Така че през лятото на 2001 г. Симеон буквално възкреси някогашното вакло агънце на българската държавна и политическа сцена. Както се оказа, за малко. Преди да се закръгли и половин година от това доста притеснително назначение, Ганев внезапно се оказа отстранен от премиерския екип. Във вечерните часове на 14 февруари 2002 г. новината, че директорът на канцеларията на Симеон Сакскобургготски е свален от длъжността си, обиколи като приливна вълна ефира и хвърли в странна смесица от смут и облекчение държавници, политици и бизнесмени.Ако на времето Иван Костов беше изгонил началника на канцеларията си Николай Вълчев, съобщението със сигурност нямаше да предизвика и една хилядна от интереса, който възбуди внезапното заминаване на Ганев за Ню Йорк. Причината за този ажиотаж едва ли е в длъжностната характеристика, определяща правата и задълженията на заемащия този иначе примамлив и престижен пост.Според правилника за работа на Министерски съвет, като директор на кабинета на министър-председателя Стоян Ганев би трябвало да има доста прозаични задължения: да организира връзките на премиера с министрите, с други държавни органи, с местните власти, с политически и обществени организации и с гражданите. Да координира работата на политическите кабинети в министерствата. Да организира и контролира експертите и техническите сътрудници към политическия кабинет. Да съставя програмата на премиера.Като допълнителна привилегия на Ганев беше поверена опеката над парламентарния секретар на премиера Гадар Хачикян и над пресаташето на Министерския съвет Цветелина Узунова. С новия устройствен правилник за дейността на администрацията на Дондуков 1, подготвен специално заради Ганев, под негово ръководство попадат и съветническите екипи и консултантската дейност, свързана с работата на премиера - като Съветът по евроинтеграция, Съветът по инвестиции и приватизация и Съветът по сигурността. Толкоз. Не че е малко, но е всичко. Или не съвсем?Още от началото обществото прие назначението само като параван за много по-сериозно присъствие на позабравения външен министър от първото СДС-правителство в политическия живот на страната. Прозвището сивия кардинал, лепнато му още преди това, изразяваше подозрението на всички наблюдатели, че Стоян Ганев е задкулисният генератор и стратег на цялостната политика на управляващите. В медиите излязоха доказателства, че ангажиментите на Ганев далеч надскачат компетенциите на длъжността му. Шефът на премиерския кабинет вземал повечето кадрови решения, прецеждал информацията, достигаща до Симеон Сакскобургготски, сам преценявал кого да допусне до него и кого - не. Ганев дори успявал да се докопа до секретните доклади на специалните служби, предназначени лично за министър-председателя. И до днес няма смислен отговор на какво се дължеше голямото му влияние върху премиера. Най-честият опит да се обяснят взаимоотношенията им стигаше до сестрата на Симеон Сакскобургготски - Мария Луиза. Близостта между Ганев и княгинята възникнала при общата им работа в настоятелството на българската православна митрополия в САЩ. Изглежда логично, но недотам достоверно. Едва ли само заради едно сравнително скорошно познанство на сестра си премиерът дари с такова необятно за подозрителен човек като него доверие директора на кабинета си. По-смислен е въпросът доверявал ли се е всъщност Сакскобургготски на Ганев? Или е последвал ходатайството на княгинята поради липса на по-добър избор. И просто е изчакал ваклото агънце да оплете конците дотам, че и Мария-Луиза да приеме изхвърлянето му като неминуемо? Това съмнение е в основата на една от тезите за оттеглянето на стратега. Така го коментират и повечето от министрите: Премиерът се умори от щуротиите му. Ала толкова прости ли са нещата в действителност?Много вестници развиха хипотезата, че изолацията на Ганев се дължи на задкулисен сблъсък на икономически и политически интереси. Шефът на премиерската канцелария наистина не се и опитваше да скрие неприязънта си към икономическия екип на правителството. Под критиките му най-често попадаха Милен Велчев - заради данъчната политика, Николай Василев - заради икономическата философия на управлението, и Лидия Шулева - заради повишаващата се безработица. При отбелязването на стоте дни на кабинета Стоян Ганев беше единственият, който се осмели да рече, че не харесва министерския екип в правителството. Едва ли някой би бил прав, ако изрази задоволство. Единственото, от което съм доволен, е стилът на премиера, заяви стратегът пред медиите. Защо сивият кардинал си позволяваше дързостта открито да атакува протежетата на премиерския син принц Кирил е въпрос, който би могъл да има доста разнообразни отговори. Заслужава внимание дори версията, че го е правил от глупост или главозамайване. Но пък би могло и да е част от сложна игра, в която Стоян Ганев разчита на солиден гръб, значително по-мощен от влиянието на Кирил. В някои среди в НДСВ упорито се говори, че бившият външен министър имал особено важни връзки в Русия. Една от първите му срещи след спечелването на изборите била лично с Евгений Примаков. Ганев бил уредил и тазседмичната визита на бившия руски премиер в София. Други обаче са на противоположното мнение. Според тях, именно от към Москва е дошъл натискът срещу Ганев, довел до отстраняването му. Паметливи припомнят, че във Великото народно събрание той лансира блестящата идея България да съди Съветския съюз за политиката му към страната ни до 1990-а, с което предизвика първо недоумение, а сетне раздразнение и гняв в Русия. И вледени задълго българо-руските отношения. Много преди директорът на премиерската канцелария да си вземе отпуск по семейни причини, колуарните клюки го замесиха в битка на най-високо равнище, свързана с руските интереси. Ганев бил един от основните претенденти да представлява тези интереси или част от тях у нас. Много е вероятно конкурентите му в крайна сметка да са надделели. Възможно е обаче оттеглянето му да е само временен ход за заблуда на противника, смятат някои от противниците му в НДСВ. И обясняват притесненията си. Дали е случайно например, че Ганев отпътува за САЩ точно седмица преди сделката между бизнеспротежето му Васил Божков и гръцкия милиардер Сократис Кокалис, за която се шушука, че е уредена, за да измие имиджа на българския бизнесмен. Само от благородни подбуди ли приближеният на Ганев хазартен бос е поканил на напълно частната продажба на 49% от Еврофутбол вицепремиера Николай Василев, за да поздрави гръцкия инвеститор. Само от лош късмет ли икономическият министър на всеослушание покани гръцкия милиардер да си напазарува БТК едва ден преди в Гърция да гръмне скандалът с повдигнатите срещу Кокалис обвинения за куп прегрешения, сред които шпионаж и пране на пари. Има ли пръст Стоян Ганев в тези шеги на съдбата? Само шега на случая ли е тази неловка за Николай Василев ситуация да съвпадне с излизането в медиите на сериозно компрометиращия го договор между икономическото министерство и шефа на Булгартабак Георги Попов? След отпътуването на Ганев внезапно в затруднена ситуация изпадна и другият често атакуван от него министър - Милен Велчев. Въпреки че договорът с Краун ейджънтс е подписан преди няколко месеца, скандалът избухна точно в седмицата след оттеглянето на стратега. Голяма част от депутатите виждат във всички тези съвпадения дългата ръка на Ганев. Според тях, директорът на премиерския кабинет предпочита да отсъства, докато се разправя с жертвите си, за да не може после да бъде пряко обвинен за провала им. И докато депутатите разкъсваха Велчев по договора за минтиците. Ганев кацна на летище София ни лук ял, ни лук мирисал. Тази версия бързо се сдоби и със своето разширение, че Ганев предпочитал името и присъствието му да не бъдат обвързани с предоговарянето на руския дълг към България, което мнозина смятат за неособено добра сделка на вицепремиера Василев.Дори и предположението, че Ганев ще се върне на бял кон да се окаже нещо повече от обикновена параноя, трудно можем да се догаждаме каква ще е новата му роля. Партия НДСВ май, така или иначе, няма да има, та и за председателския й пост е безсмислено да говорим. Още повече че хората, които допускат, че Ганев има партийни амбиции, са пренебрежимо малко. Междувременно мълвата вече сложи на овакантения му стол досегашния заместник-министър на отбраната Ради Найденов.Някои депутати са сигурни, че въпреки двуседмичното си отсъствие Ганев продължава да дърпа конците на много хора от движението и извън него. Според тях например, интригата, че Весела Драганова ще замени Пламен Панайотов като председател на групата, е оплетена точно от отпускаря. Много догадки свързват внезапното заминаване на Ганев със столичния кмет Стефан Софиянски. Повод за съмненията им дава вечерята на градоначалника с премиера в деня, когато се разнесе новината за овакантяването на директорския пост. Още на следващия ден Софиянски за първи път събра смелост да заговори за необходимост от структурни промени в правителството, което накара някои да го видят като новия Ганев. Слуховете за отношенията между кмета и бившия директор са доста противоречиви. От една страна, упорито се говори, че двамата са много близки, а противоречията им били само за пред хората. Софиянски бил създал новата си партия по идея на Ганев, който предвиждал да я вкара в управлението на страната, след като изхвърли от правителството хората на Пламен Панайотов. В царските среди обаче се спряга друга версия. Градоначалникът и стратегът били в много оспорвана конкуренция за влияние над Симеон Сакскобургготски. А след оттеглянето на Ганев се чу, че той бил в основата на атаките на главния прокурор Филчев срещу столичния кмет.Не е изключено накрая всичко да излезе едно голямо нищо. И София да забрави за Стоян Ганев така, както не си го спомняше цяло десетилетие. Виж, белите остават. Заедно с българите, които също от немай-къде остават, та да сърбат последиците им. Това вече не е параноя, а оголена, жалка действителност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във