Банкеръ Weekly

Общество и политика

СТИГА СМЕ ИЗБИРАЛИ НА ЮРУШ

За осем години българският
гражданин трябваше да гласува тринайсет пъти (заедно с балотажите)
и всеки път с все по-малко надежда и по-малко вяра в тези, които
избира. Повлечени от този задъхан електорален ритъм, нито избирателите,
нито техните избраници успяха да отделят време за изготвянето
на единен и цялостен избирателен закон. Вместо това преди всеки
пореден избор събитията неизменно се повтарят - създава се законова
база (според случая), определя се някакъв технологичен ред, фиксират
се начините за отчитане на резултатите и т. н. Така в момента
у нас действат пет отделни, самостоятелни закона за регламентирането
на всеки вид избор - за местна власт, за президент и вицепрезидент,
за провеждането на референдум, за избирането на Велико народно
събрание и отделно - за Обикновено народно събрание. Това множество
от закони в много голяма степен се дублира.


С провалянето на мандата
на Трийсет и седмото Народно събрание българинът демонстрира,
че


електоралната му толерантност
вече е изчерпана


Че няма да позволи на
политиците повече да го въвличат в кресливи и безотговорни рекламни
кампании, чийто край идва единствено, за да предвещае началото
на новия предизборен тур. Вероятно именно поради тази причина
последните парламентарни избори, проведени през април 1997 г.,
като че ли белязаха началото на все още плах, но обещаващ процес
на нормализация на политическия живот в страната. Но за да бъде
наистина спокоен и предсказуем този живот, той би трябвало да
почива на единна и стабилна законова база.


Именно с такива подбуди
Българският институт за анализи и проучвания изготви проект за
нов избирателен закон, изграден преди всичко върху основите на
натрупания вече богат електорален опит и съобразен с очерталите
се през тринайсетте кампании млади национални традиции.


Основната амбиция на авторите
му е да съберат три в едно и този закон да регламентира
провеждането на всички избирателни кампании, които визира българската
конституция - за народни представители, за президент и вицепрезидент
и за местни органи. Извън неговата компетентност остават единствено
референдумите и изборът на депутати за Велико народно събрание.


Първото значимо постижение
на новия проектозакон е, че той предлага една-единствена Централна
избирателна комисия. Тя ще се формира на квотен принцип, по механизъм,
сходен с този на Конституционния съд, и ще бъде постояннодействащ
орган. За джоба на данъкоплатеца това означава по-малко харчене,
а за практиката - пестене на енергия и по-ефективна организация.


Новият проектозакон предлага


да се разделим с цветните
бюлетини


Досега за всяка партия
или коалиция се гласуваше с отделна бюлетина. Бюлетината на всеки
участник, дори и фантом, трябваше да бъде отпечатана поне в осем
милионен тираж. Но това свръхдемократично разточителство
едва ли е много подходящо за прекалено скромния държавен бюджет.
Идеята на новия закон е изборът на народни представители и на
президент и вицепрезидент да става с една комбинирана бяла бюлетина.
В нея ще са изброени всички листи и избирателят ще трябва да отбележи
с Х листата, за която гласува.


Едно от най-важните условия
за демократичността на изборите и справедливостта на получените
резултати е да бъде сведена до минимум възможността за похабяване
на избирателни гласове. За съжаление в българската практика прекомерно
големият брой на явяващите се на избори партии е вече обичаен.
Проблемът на това множество е не само финансов и съвсем не опира
единствено до държавния бюджет. Гласовете на избирателите, които
се разпиляват между партиите фантоми, не само остават непредставени
във формираното след изборите политическо тяло - поредното Народно
събрание например, но и техните интереси и желания остават чужди
и неангажиращи за действащия политически елит. Повече от 8% от
българските избиратели на последните парламентарни избори дават
своя глас за партии, които не успяват да извоюват позиции, позволяващи
им да защитават ефективно техните политически интереси. Около
трийсет микропартийки би трябвало да си поделят вината за липсата
на политическо представителство на тази иначе политически активна
част от населението. В момента у нас има над 200 организации,
които наричат себе си партии само защото са събрали
50 учредителни подписа и са се регистрирали по Закона за политическите
партии. От тях 35-40 участват в изборите за народни представители
и около двайсет - в изборите за президент и вицепрезидент. Прекратяването
на този политически цирк може да стане по много начини, но все
пак най-добре е това да стане чрез промяна в закона за политическите
партии.


На много места по света
формирането и регистрирането на нова партия е сравнително лесен
процес. Но за да може една партия да участва в избирателна кампания
и


да харчи парите на данъкоплатеца


законите поставят пред
нея редица изисквания, изпълнението на които гарантира нейната
обществена значимост и сериозното й присъствие в политическия
живот на страната. Това означава, че Законът за политическите
партии трябва да раздели българските партии на две категории -
такива, които могат да се явяват на избори, и такива, които не
са покрили съответните изисквания и нямат право да се явяват на
избори.


Другият начин е такъв
прецеждащ механизъм да се прилага преди началото на всяка предизборна
кампания. И тъй като действащият все още Закон за политическите
партии не прави разлика между национални и партии фантоми, авторите
на новия избирателен закон предлагат тестът за значимост
на всяка партия да се провежда преди всяка кампания и да бъде
част от организацията на изборния процес. Новият закон предвижда
партиите и коалициите, желаещи да участват в изборите, да се регистрират
в ЦИК само ако са получили подкрепата на десет хиляди избиратели
от цялата страна. Всеки избирател, подкрепящ желанието на дадена
партия да участва в избирателната кампания, попълва заявление
по образец пред служебно лице. Този механизъм ще помогне


да спрат фалшивите подписки


при които партийните функционери
преписваха избирателните списъци и фалшифицираха подписите на
нищо неподозиращи избиратели. Попълването на заявлението не ангажира
политическия избор на подписания. Заявлението е по-скоро израз
на неговата преценка за националната значимост на дадената партия,
а не за неговите лични симпатии към нея. Дори и най-твърд симпатизант
на СДС или БСП би могъл да подкрепи участието на Евролевицата,
например в изборното състезание, без да възнамерява да гласува
за нея на самите избори. По този начин са уредени тези проблеми
и в Германия, и в Австрия.


Новият закон се старае
да адаптира изискванията и към независимите кандидати за народни
представители. Сега, за да може да се регистрира в ЦИК някой независим,
са му необходими подписите на две хиляди избиратели. Новото предложение
се съобразява с разликите в населените места и изискванията започват
от осемстотин подписа за малките райони, за да се
стигне до две хиляди и двеста - за най-големите.


Едно от предложенията
на авторите изглежда на пръв поглед доста драстично. Става въпрос
за


въвеждането на избирателни
книжки


Сега всяко гласуване се
отбелязва в личните паспорти на гражданите. Новите документи за
самоличност обаче ще представляват вакуумирани лични карти и повече
няма да предоставят възможност за отбелязване на участието в изборите.
Избирателната книжка ще поеме тези функции и ще се издава по реда
на издаване на личните карти. Така е бил организиран избирателният
процес в България до 1944 година.


Новият закон предвижда
в чужбина да се гласува само за президент и вицепрезидент. Българските
граждани, живеещи в чужбина, могат да участват и в избори за народни
представители, но само ако се завърнат в многомандатния район,
посочен в последната им адресна регистрация. Тази идея е съобразена
с конституционно регламентираното право на всеки български гражданин
да участва в изборите и едновременно с това отчита особеностите
на различните изборни кампании. Докато институциите, определящи
международния имидж и представителността на българската държавност,
силно интересуват сънародниците ни, живеещи в чужбина, формирането
на изпълнителната власт и местните органи са проблеми, които трудно
могат да ги мотивират за участие в изборите. Освен това практиката
показва, че досега гласовете от чужбина не са променили дори с
един мандат разпределението на местата в Народното събрание.


Новият закон се наема
да уреди по-ефективно и достъпа на участниците в избирателната
кампания до националните електронни медии. Той не е еднакъв не
само у нас, но и в повечето от европейските държави, както и в
САЩ. Американците например отстраниха Рос Перо от финалния общонационален
телевизионен диспут през 1996 г. под уважителния предлог,
че по предварителни оценки нямал реални шансове да стане
президент. Можем ли да си представим какво щеше да се случи
у нас, ако ЦИК бе взела съвсем адекватното решение да допусне
до последния диспут само Петър Стоянов и Иван Маразов? Новият
закон разчита, че след като е филтрирал фантомните партии с изискването
за десет хиляди подписа, може да допусне равен достъп до медиите
на всички участници. Дали обаче това не ни прави по-демократични
от американците и западноевропейците и кому е нужно толкова престараване?


Засега новият избирателен
закон е все още само проект в напреднала фаза. Предстоят още много
обсъждания и сериозни допълнения. В последната дискусия например
се роди идеята партиите, явяващи се в избирателна кампания, да
бъдат задължени да провеждат вътрешни първични избори. Този механизъм
до голяма степен ще ускори затварянето на българския
политически елит, но, от друга страна, със сигурност ще намали
чувствително броя на случайно попадналите в политиката.


Проектът няма амбициите
да влезе за обсъждане в пленарната зала до края на тази календарна
година. Авторите му държат преди всичко продуктът им да мине през
филтрите на различни дискусии и обсъждания, а за превръщането
му в закон няма да бъде късно дори и през юли следващата година.
Така местните избори в края на 1999-а ще бъдат първият му тест.

Facebook logo
Бъдете с нас и във