Банкеръ Weekly

Общество и политика

СТЕФАН СОФИЯНСКИ - УСМИХНАТИЯТ ВЛАСТОЛЮБЕЦ

Когато преди осем години столичният кмет Стефан Софиянски седна в стола на проф. Янчулев, едва ли някой си е представял, че ще поиска да се кандидатира за трети мандат. Тогава, през 1995-а, срастването на хора с постове и векуването им в различни шефски кабинети се смяташе за основен недостатък на пометената тоталитарна система. Новите политици вече не гледат на властта по този начин и показват завидни умения и виртуозност в стремежа си да не я изпуснат. Всъщност, нищо ново под слънцето, откакто са измислени финикийските знаци.Ако Стефан Софиянски спечели изборите през есента, той ще грабне палмата на първенството за най-дълго управлявалия кмет на столицата. Засега инж. Иван Иванов е най-дългогодишният столичен градоначалник, държал юздите на София от май 1934 г. до 9 септември 1944-а. Целта на Софиянски не е кметският столколкото и абсурдно да звучи на пръв поглед. Но без този пост той просто излиза от играта. Столичният кмет се цели по-високо от Московска 33. Той няма нищо против да е министър-председател и зад добродушната си усмивка преследва тази си цел с желязна последователност.В политиката Стефан Софиянски навлиза след промените през 1989 година. Но не е от дисидентите, учредители на СДС, като Петър Берон и Жельо Желев. Не е и от втората вълна седесари, олицетворявани с личности като Филип Димитров, неуспели да осъществят прехода на СДС от еуфория към прагматизъм. Заедно с Петър Стоянов Софиянски принадлежи към третата вълна на т. нар. прагматици в СДС. Като едно от главните действащи лица Стефан Софиянски излиза на политическата сцена през 1991 година. Той става член на ОХДЦ, за да измести само две години по-късно Стоян Ганев от лидерското място в партията. През 1993 г. вече е член на Националния координационен съвет на СДС и в продължение на една година (декември 1993 - декември 1994) е негов заместник-председател. През 1995 г. Стефан Софиянски е определен след вътрешни избори за кандидат-кмет на сините. Предпочетен е пред бившия министър Валентин Василев, пред Веселин Стойков и Лъчезар Лозанов. Тогава Софиянски е 43-годишен, с диплома от ВИИ Карл Маркс със специалност Статистика, бивш председател на Комитета по пощите и далекосъобщенията (в кабинета на Филип Димитров). Изхвърчава от тази длъжност по време на Беровия кабинет. А официализираната версия твърди, че е освободен, защото пред прием за честване на националния празник 3 март предпочел политическата изява на митинг на СДС. Като емблематичен знак от онези години, та до днес, остана усмивката на Софиянски. Тя пленява привържениците на синята идея и вбесява червения електорат. Едните го обичат, другите го мразят. Днес обаче освен червените бабички и СДС вече не харесва усмивката муНещо повече - тя плаши синята партия. Довчерашният съратник сега се е превърнал в политически опонент, в най-сериозен конкурент на Съюза на демократичните сили за кмет на София. Разединената десница дори е на път да изгуби традиционно синята столица (ако прогнозите на социолозите се окажат точни).Когато през 1995-а се кандидатира за първи път за градоначалник, Софиянски отговаря на журналистически въпрос с думите: Предпочитам да работя в изпълнителната власт, където с познанията си мога директно да помогна за утвърждаването на позициите на СДС и най-вече на осъществяването на реформата, която в национален мащаб беше спряна от БСП.И до ден днешен огромната неприязън на Софиянски към червената партия е движеща сила и мотив в поведението му. Обявявайки намерението си да се кандидатира за трети мандат, той призова десните формации, включително и СДС, да го подкрепят с аргумента, че иначе комунистите ще вземат властта в София. От Раковски 134 категорично отказаха и издигнаха свой кандидат - заместник-председателя на партията Пламен Орешарски, който на свой ред изрази надежда Софиянски да го подкрепи, за да бъдат спрени червените апетити към града. Провалът в управлението на Жан Виденов предостави поле за изява на Софиянски в изпълнителната власт - тази, в която той най-много иска да работи. През зимата на 1997 г. той е назначен от Петър Стоянов за служебен премиер. Искам да възвърна доверието към управлението на страната и затова нашето правителство ще се стреми към управление с човешко лице, казва Софиянски няколко часа преди да положи клетва. Като служебен премиер демонстрира на практика, чеима управленски качествабързо да взема решения, че е енергичен и работохолик. Внесе пшеница (която не бе нужна на българите, а на политиците), вдигна заплатите, смени бордовете на много предприятия, подписа (добра или лоша - това е друг въпрос) газова спогодба с Москва... И даде ясен знак за политическа ориентация на страната към света - първото решение на служебния кабинет бе официално заявената позиция на България за членство в НАТО. Е, не забрави да помогне и на себе си - смени областния управител на София Тодор Костадинов, който често спираше кметските му решения. (Сега същото му се случва с Росен Владимиров.)За трите месеца на кормилото на властта (като служебен премиер) Софиянски стана живият пример от лозунга на СДС Заедно можем, с който десните сили спечелиха парламентарните избори през 1997 година. През 1999 г. Стефан Софиянски се кандидатира за втори кметски мандат - този път с амбицията да свърши това, което не е успял да стори през първия. СДС държи здраво властта: Иван Костов - държавното кормило, Софиянски - София. И двамата са убедени, че сините ще спечелят парламентарните избори през 2001 година. Но далеч преди да е ясен резултатът от вота, Софиянски застава на позицията, че СДС трябва да си сътрудничи с новия участник в изборите - движението, оглавявано от Симеон Сакскобургготски. В медиите елегантно започва да се спряга името му като на бъдещ министър-председател в очаквания нов коалиционен кабинет. Иван Костов обаче е на обратното мнение и бяга от НДСВ, като дявол от тамян. В крайна сметка Симеон изненада и двамата като спечели изборите и сам стана министър-председател. Софиянски поиска оставката на Костовзаради изгубените избори и необявената война между двамата, водеща началото си още от трансформирането на СДС в партия, пламна. Бившият министър-председател Костов не подаде оставка като лидер на партията веднага, а млъкна. Неосъщественият премиер Софиянски пък направи нова партия и навръх рождения си ден - на 7 ноември обяви раждането на Съюза на свободните демократи (ССД - почти като СДС).Софиянски трябва да е осъзнал, че извън дисциплинираните редици на СДС не само креслото на министър-председател се отдалечава на светлинни години от него, но и че има реална опасност въобще да изпадне от файтона на властта, ако не остане за трети мандат кмет на столицата. При това след като многократно (през последния си мандат) бе декларирал, че повече няма да се кандидатира за неин кмет и че трябва да се погрижи за семейството си. Вместо да изпълни заклинанията си, още през есента на 2002 г. Софиянски отново заяви своята кандидатура. Престъпността, водата и чистота са трите основни проблема, които не търпят отлагане, изтъкна през 1995 г. Стефан Софиянски, влизайки на Московска 33. Днес престъпността не е станала по-малка, напротив - в София се гърми под път и над път. Чистотата е относително понятие, което софиянци свързват с високата такса смет и не спират да ругаят кмета, а улиците ни са обидно мръсни за страна кандидат-член за ЕС. Мръсотията обаче е неоспорим факт. Писъци се чуват и при плащането на водата (която често безпричинно я няма). След два мандата управление на Софиянски обещанията за паркинги по околовръстното шосе, за подземни гаражи в комплексите и четири-пететажните такива в центъра на София, все още звучат като предизборна словесна еквилибристика. Колкото до дупките по софийските улици, в които цяла предна (задна) гума може да потъне - по-добре не питайте за тях шофьорите. В интерес на истината имаше моменти, когато тези дупки ги пълнеха - ту с чакъл, ту с асфалт, а и маса пари се отчитаха за тази дейност. Докато внезапно на Софиянски му просветна, че инвестициите в инфраструктурни проекти са значително по-ефективни. И се появиха реконструираните булеварди Христо Ботев и Опълченска, метрото стигна центъра на София и продължава да пълзи под земята в посока Младост... Модерният лик на столицата бе фризиран с последния писък на архитектурния кубизъм - хотел Хилтън, и с реконструираните Централни хали. Наесен се чака да потекат петдесетте минерални чучура пред Централната баня. Като най-голям успех през втория си мандат Софиянски сам определя подписаната през февруари 2002 г. спогодба за заем от 104 млн. щ. долара за строеж на метрото с Японската банка за международно сътрудничество. Все така нерешени обаче си остават проблемите с обществения транспорт, въпреки внесените мерцедеси (вместо чавдарки), с топлофикацията, с бездомните кучета... За сметка на това София днес си има общинска банка, общинско застрахователно дружество, общинска охранителна фирма, общински паркинги и гаражи, общински терени... От мръсната и разбита столица все още може да се печели много и не само кметът знае това.За Стефан Софиянски 2002 г. е белязана със съдебни дела и проверки. През януари кметът е обвинен в престъпление по служба за сделката от 1999-а за емитиране на общински еврооблигации на стойност 50 млн. евро и за плащането на 50 хил. щ. долара на агенцията Стандарт енд Пуърс, която даде кредитен рейтинг на общината. Няколко месеца по-късно делото бе прекратено, защото се оказа, че Софиянски не е нарушил Закона за обществените поръчки. Това е елементарен акт на политическо отмъщение, съшито с бели конци, от който ще остане само поредното омърсяване, заявява тогава градоначалникът на Добрич Лъчезар Росенов, съзрял връзка между тази история и разрива на Софиянски с Костов и СДС. Същата година столичният кмет е проверяван и за концесията за паркингите, за парите на здравната каса (по онова време той е шеф на управителния й съвет), проверяват се и т. нар. сделки терен срещу апартаменти (нарицателен пример е сделката с Юлия Берберян).Обвиняват Софиянски за връзки с Мултигруп още от периода, когато е служебен премиер. Упрекват го, че през 2002 г. (в качеството му на кмет), водейки 40 бизнесмени във Виетнам, лобира за доктора по образование и понастоящем председател на надзорния съвет на Общинска банка Любомир Павлов, известен и като съпруг на сегашната депутатка от НДСВ Диляна Грозданова. Във Виетнам Павлов уреждал износ на лекарства за близките до сърцето му фирми Софарма и Елфарма. От всички тези интриги обаче Софиянски излиза сух и чист.Критиците му го упрекват, че много пътува по света. Той им отговаря с усмивка. На въпроси за конфликтите му с Костов и бивши сини лидери скромно споделя: Няма конфликт. Наблюдаван отстрани, Стефан Софиянски оставя впечатление, че е вечният камикадзеготов на саможертва. Първо се втурна да спасява София, оставена от Янчулев на жесток воден режим. После запретна ръкави да оправя България след Виденов. Днес, с новата си партия, се хвърли да съхрани синята идея. Няма две мнения, че утре би се хвърлил отново да спасява страната. А иначе за себе си Софиянски говори така: Аз съм оптимист по характер и отговорен човек. Обикновен човек съм и изживявам това, което правя. Но имам амбицията да си свърша работата. Аз обичам да работя. Вярно е, че влагам много емоция във всяка работа. Понякога това ми помага, друг път ми пречи. Аз се смятам за един от щастливците, които имат малко врагове. За мен в човека е заложено първо доброто, а после лошото. Аз например не се приемам като венчан за кметския стол. По-доверчив съм, отколкото трябва. Имам добро семейство и то е моята опора. За мен авторът на авторите е Достоевски. Ценител съм на Юго, Алън Силитоу, Фицджералд, Ъпдайк. Обичам класиката.Обича още съпругата си Алиса и трите им дъщери Елена, Ива и Димана. Алиса е с десет години по-млада от него. Харесах я, защото е отворен, свеж човек, с чувство за хумор, разкрива тайни от личния си живот Софиянски в интервю пред 168 часа. Алиса Софиянска е председател на фондация За София и непрекъснато открива разни детски площадки из столичните квартали. Когато я питат дали като работеща жена се чувства в сянката на съпруга си, тя парира: Чувствам се в неговата светлина. Социологическо изследване на MBMD (струва си да се знае, че шефката на тази агенция и семейството на Софиянски са близки от години) от края на 2002-ра, очертаващо силните и слабите страни на Софиянски, не си служи с понятието светлина. Там като най-силна негова страна е посочено, че е европеец (11.9%) срещу най-слабата - че не се грижи за София (11 процента). От всички анкетирани 6.5% го определят като честен, а 7.1% смятат, че е корумпиран.

Facebook logo
Бъдете с нас и във