Банкеръ Weekly

Общество и политика

СТАТИСТИКАТА: УДАРНИКЪТ НА ВСИЧКИ ПРАВИТЕЛСТВА

В древността приносителите на лоши новини са ги убивали.
И са бъркали. Защото смъртта на вестоносеца не превръщала лошата
новина в добра.


По десетилетна традиция българската статистика се
пази от ролята на лош вестоносец като дявол от тамян. Ако проследите
нейните данни поне от последните десетилетия, лъхащият от тях
оптимизъм надхвърля даже този на правителствата. Иначе националната
драма си се развиваше съвсем закономерно и пред очите на всички.
С изключение на статистиците, които, изглежда, са откраднали очната
превръзка на Темида.


Никакво изключение не правят съобщенията за инфлацията
за първите седем месеца на 1998-а, както и тези за юли. Според
тях животът в България е поскъпнал от новогодишните празници с
0.8%, а само за юли - с минус 1.5 на сто.


И пак от тези данни - през юли цените на пощенските
услуги са скочили с 58.3 на сто, телефонните такси - почти двойно,
сиренето с близо 30%, алкохолът с около 2, транспортът с 8, бирата
с 3 и т.н., и т.н.


Кои са хранителните стоки, поевтинели с цели 3.1%,
не е съвсем ясно. Освен сезонните, разбира се, и то ако се вземе
борсовата им стойност.


Като как ще се отрази върху потребителската
кошница в статистически вариант увеличението на основните
енергийни цени още не е ясно. Макар да е основателно подозрението,
че майчиният инстинкт на родната статистика пак ще сработи по
системата: мама го цунка (с дребни числа) и вече изобщо
не боли.


Да, ама си боли.


И изобщо работата на една статистика, която се издържа
от данъкоплатеца, събира информацията си по най-лесния (и ненадежден)
начин, като десетки хиляди счетоводители изписват месечно десетки
формуляри, съвсем не е да произвежда благи вести. Нито да теши
потребителя с тях - той си е наясно, защото за разлика от статистиката
пазарува всеки ден и плаща в брой.


Не й е работата и да преизпълнява насрещните
планове на правителствата, да е ударникът по
производство на илюзии. Обществото и бизнесът не се нуждаят от
такива неща.


Работата на статистиката е да дава вярна, не достоверна,
а именно вярна информация за икономическите процеси в страната.
На базата на тази информация правителства, министри, бизнесмени
ще трябва да формулират и осъществяват икономическа стратегия,
да правят разчети, да пестят или да харчат - според конюнктурата,
според пазарните тенденции, според собствените си възможности.
Е, такива работи няма не само в месечните статистически отчети,
ами и в годишниците на НСИ, които по старо социалистическо правило
излизат с едно бебе закъснение.


И работата не е само в изчисляването на инфлацията
(дори с прословутия бял роял в баланса на цените). Не е и само
в сменянето на шефовете на статистическия институт и неговите
териториални служби.


Работа на правителството е да възложи на статистиката
не ролята на милосърдна сестра край леглото на онкоболен, а да
я накара да върши това, за което харчи парите на данъкоплатеца
- да се занимава с диагностика на обществено-икономическото развитие.


В края на краищата към информацията има само две
изисквания - да бъде точна и вярна. Останалото е като в популярния
виц за оня с чуждите гащи, чийто най-кратък вариант са трите думи:
Това е положението.

Facebook logo
Бъдете с нас и във