Банкеръ Weekly

Общество и политика

СТАРИТЕ ИЗЛЮЗИИ НА НОВОТО ВРЕМЕ

Близо месец след съставянето на новия кабинет най-интересни продължават да са биографиите и клюките за приятелите на министрите. А доколкото все пак има основания за някои първи изводи относно действията му, най-натрапващият се е, че управляващите не са се захванали още да се надбягват с времето. Вярно е, че сезонът е летен, вярно е също така, че на практика не се осъществи почти никаква приемственост във властта, вярно е и че неколцина от министрите демонстрират активност, но като цяло водачите на партията, дошла на власт с шеметния лозунг Идва новото време!, не могат да не осъзнават, че ресурсът на доверие, който ги докара на власт, постепенно ще се изчерпи. В техен интерес е да бъдат активни, да покажат, че имат воля да осъществят политическите си идеи и намерения.
Непредубеденият наблюдател би могъл да отбележи обаче, че

тази пасивност е логична

ако кабинетът на НДСВ не смята да променя нещата чак толкова. Ако няма да има радикално нова данъчна политика, ако бизнесът пак остане доведеното, недолюбвано дете на властта, ако няма да се засили участието на държавата в социалното подпомагане, тогава задачата на новата власт наистина е проста. Ще поставим нашите хора на техните места, а промяната ще се изразява главно в това, че ние ще внимаваме повече от тях: ще гледаме да се краде по-малко и по-предпазливо, ще се изявяваме на публични места по-скромно и по-възпитано, ще контролираме медиите по-любезно и по-тайно.
Всъщност мисля, че след разсейването на царската мълга ще забележим именно тези промени: една завишена предпазливост при упражняването на властта, без да се променя изначалното й предназначение да е в изгода на властниците.
Никога и никъде контролът върху властта не се е осъществявал от самата власт. Надеждите на множество хора, че партията на Симеон Сакскобургготски ще направи това чудо, се базират единствено на внушаващата почти мистична доверчивост фигура на бившия монарх. Но поривът на властниците към злоупотреби може да бъде сдържан единствено от институциите на гражданското общество. А в България те са в жалко състояние.
Затова изобщо не е случайно, че публиката все повече се вълнува от начина, по който новите хора си разпределят старите постове. Защо този, а не онзи? Защо мъжът на тази и жената на онзи? Защо пак се вдигнаха депутатските заплати и пак не се вдигнаха нашите? Защо пак се стреля и убива?
Тези въпроси могат да имат един простичък отговор: защото погрешно мислехме, че като махнем лошите хора и сложим добрите, нещата ще се оправят. Иначе казано - защото още не схващаме в цялост самата природа на властта, че тя

покварява и добрите хора

ако ги остави безконтролни. Изключенията от това правило са пренебрежимо малко. Не само в България.
Но в България има два основни проблема, свързани с качеството на управлението: първият - страната е бедна, вторият - държавата е всесилна. Изходът е да направим страната по-богата, а държавата - по-слаба. И това лека-полека става, но става толкова бавно и трудно, че сигурно никой от нас, поколението на средна възраст, няма да доживее до времето, когато злоупотребите с власт ще са поносимо малки и малко. Тъй като обаче хората искат да живеят добре тук и сега, те ще продължават да си правят илюзии и да преживяват разочарования. Поне тези хора, които смятат, че личните им проблеми се дължат на държавата и могат да бъдат решени от нея.
И така, времето от парламентарните избори е достатъчно, за да можем да кажем: НДСВ е СДС-2: втората мощна политическа партия в новото време на България, която дължи съществуването си на появата на силна политическа илюзия. Аналогията не свършва дотук: царската партия създава своя елит точно както СДС в годините на възхода си. И понеже е човешко да се мисли с аналогии, отде да знам, че няма да се превърне в същото сборище на кариеристи и рушветчии? Та царските хора е добре да побързат да опровергаят алюзията.
От друга страна, в последните месеци се случи

нещо наистина добро

провалът на десните не доведе левите на власт. Този тип идеологическо противопоставяне, което СДС и БСП толкова усърдно поддържаха, вече не съществува. И наистина, мит е, че лявото и дясното предлагат някакви алтернативни стратегии за решаване на проблемите на страната. Различията между ляво и дясно отдавна не оказват влияние върху реалната политика в модерния свят, където преразпределителната роля на държавата, а и социалната й политика зависят преди всичко от конкретните икономически разчети, а не от възгледите на идеолозите.
В крайна сметка новото, което става в българския политически живот, е преструктурирането на елитите - защото политическата победа на НДСВ вече променя и ситуацията на икономическите лобита около властта. По отношение на наистина отговорните политически решения Симеон Сакскобургготски няма да се отклони много от линията на Костов: изпълненията на обещанията във вътрешноикономически план ще зависят преди всичко от становищата на международните финансови институции. Това е реалистичната политика. Политическото бъдеще на царя ще зависи от това, доколко са устойчиви тенденциите към известна икономическа стабилизация, които, така или иначе, са налице от две-три години насам. И доколко държавната машина ще съумее да ги ускори.
Колкото до ликвидирането на клиентелизма и корупцията, заради които се твърди, че беше осъществена ротацията във властта, забравете - това е бедна България, където държавата е всесилна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във