Банкеръ Weekly

Общество и политика

СТАРИ ПОВЕИ В НОВОТО ВРЕМЕ

Ако някой дълбоко и искрено е хранил надежда, че премиерът Сакскобургготски наистина ще съумее да създаде обществено-политическо движение, чрез което да възстанови честността и морала в българския политически живот, време е май вече да се раздели с тях. Независимо от това какви са били или са действителните му подбуди и дали българската действителност не ги е променила. Тъй или инак, последните действия на премиера говорят определено само за едно: за добре прикрито намерение да трансформира публичната си популярност в еднолична власт. Ден преди очаквано-неочаквания отказ на НДСВ да излъчи кандидат за президентския пост за това знаеха само Симеон Сакскобургготски и Петър Стоянов. В обръщението си от 6 октомври бившият монарх недвусмислено подчерта дистанцията между себе си и своите депутати и сподвижници. Смешната коалиция между две фантомни партиина които сам той не помни имената, очевидно ще остане легитимната юридическа платформа, от която министър-председателят ще се мъчи да дърпа конците на българската политика.Това ли очакваха онези два милиона българи, които превърнаха мадридския аристократ в значим фактор в българската политика? До голяма степен да, защото мнозинството от тях гласуваха за Царя, който може да оправи нещата. Дали ще оправи нещата, е отделен въпрос, но че вече действува като Цар, неограничаван от никого и от нищо, е вън от всяко съмнение. Очертава се страната да премине през един нов политически модел на управление, при който всички важни решения ще се вземат зад гърба на граждани, медии и партии, в съответствие с разбиранията и личните пристрастия на един неосъществен все още монарх. Не твърдя, че това е непременно нещо лошо. Концентрацията на власт в ръцете на един човек може да му позволи да се справи с някои от проблемите, които в последните 10-12 години се превърнаха в хронична болест на българския политически живот. Например - злоупотребата с власт. Силно централизираното управление може да бъде по-ефективно и по отношение на решаването на кардиналните икономически проблеми на страната. Накратко, очертаващото се подобие на нещо като едноличен режим може да се окаже и политически, и икономически ефективно. Още повече че нямаме сериозни основания да се съмняваме в искреността на намеренията на Симеон Сакскобургготски да се справи с най-наболелите проблеми на страната.Въпреки това обаче трябва да си дадем сметка, че в момента губим единственото, което постигнахме в последните 12 години - политическата демократизация. Не че тя ни нахрани, напои или стопли, дори за мнозинството българи и тя си остана фикция, нещо неусетено, неразбрано. Но въпреки това не можем и не бива да отминаваме с безразличие обстоятелството, че действащият премиер върти на пръста си половината депутати в парламента. Не той тях, а те него би следвало да контролират. Не можем и не бива да отминаваме с безразличие появата на публични ласкателства, които са напълно сравними с примери от неотдавнашното минало. Самият Симеон си позволи да мотивира решението си НДСВ да се излъчи кандидат на президентските избори с това, че организацията няма подходящ кандидат, с изключение на него. Което впрочем си е самата истина. Та движението го има благодарение само и единствено на Симеон Сакскобургготски. Всъщност, авторитарни забежки имаше и при управлението на СДС. Избирателите го наказаха и за това. Но ако сега сизатворим очите пред авторитарната тенденцияв действията на Сакскобургготски, утре може да стане късно. Няма, меко казано, никаква сигурност, че сегашното правителство ще преуспее в намеренията си да стабилизира икономиката и да се справи с корупцията. Напротив, някои негови действия навяват мрачни опасения. Прословутите промени в данъчната политика май стоварват още повече данъчните тежести върху бедните. Зациклянето на преговорите с МВФ и поскъпването на енергоносителите създават сериозни инфлационни очаквания. Вече срамежливо се появяват и дежурните оправдания в подобна обстановка, които ни препращат към международната конюнктура. Не че не са основателни - това е третата значителна война за едно десетилетие. Но темповете на растеж на брутния вътрешен продукт са неустойчиви и с отрицателна тенденция едва ли само от ударите в Афганистан. Не е ясно какво ще остане от доверието към царя и царската партия след очертаващата се тежка зима.Ясно е обаче как ще постъпи премиерът, ако усети, че губи обществена подкрепа. Най-вероятно ще пожертва водещите министри от кабинета - дали не прословутите млади симпатичнимомчета от икономическия си екипдошли от топлите места в чужбина. Ще се опита да използва създаващата се авторитарна дистанция между себе си и екипа си, за да изглежда подведен в добрите си намерения. Този номер може да мине един-два пъти, но няма да му позволи да удържи спокойно властта до 2005 година. Затова междувременно ще бъде изградена мрежа от лично доверени нему хора, чиято цел ще е да не позволи на нарастващото обществено недоволство да избие в легитимни искания за промяна.Оформянето на политически елит, лично заинтересован от царската власт, ще е главната задача на Симеон Сакскобургготски в следващите две години. И той има всички шансове да успее на фона на общественото отвращение към действащите политически партии. За целта е нужно да провежда политика, насочена към тяхното обезличаване, а това е единственото, в което досега Сакскобургготски показва завидна последователност. Останалото ще свърши известното нагаждачество на всяка люпилня български елит.Не искам да гадая дали на края на политическия сериал бившият монарх ще си поиска отнетото - тронаАко условията са благоприятни, защо да не го направи. Така или иначе, ми е трудно да си представя, че самоорганизирането на политическия елит около една личност - която и каквато и да е тя - ще бъде по-малко или повече порочно, отколкото организирането му около политически формации, за които все по-малко личи да крият в себе си някакъв потенциал за вътрешна съпротива. И все пак, ако възприемем заплахата от авторитаризъм като реална, надеждата за противодействие е във възраждането на политическите партии - все едно дали на сега съществуващите, или на новопоявили се. Само че в сегашния си вид на полумафиотски клиентелистки организации те сякаш нямат ресурс за такова възраждане. Не искам да звуча като ревливата селянка от приказката за нероден Петко. И не монархическата институция ме безпокои - тя нормално и кротко съжителства с перфектни демократични системи в много европейски страни. Искрено желая успех на сегашното правителство - тъй ще бъде успех за всички ни. Но ме тревожи неизживяната склонност на обществото ни да слага проблемите си в нозете на авторитети, от които чакаме да ги решават. Плаши ме духовният мързел, който спокойно може да ни върне в яслата на авторитаризма. А дали ще е социалистически или капиталистически, този авторитаризъм има значение само като разбереш от коя страна на социалната люлка си попаднал. Но това май вече е почти решен въпрос.

Facebook logo
Бъдете с нас и във