Банкеръ Weekly

Общество и политика

СТАРАТА ГВАРДИЯ ЗАТЯГА ХВАТКАТА ВЪРХУ НОВА ИТАЛИЯ

Единият спаси Банко Амброзиано (Banko Ambrosiano SPA.) от фалит. Другият
управляваше Фиат с желязна ръка. Третият е банкер в напреднала възраст,
с влияние и връзки, градени и използвани в продължение на 50 години за
благото на корпоративна Италия.
Въпреки съществените различия между тримата италиански мениджъри има
и доста общи неща. И тримата отдавна са надхвърлили пенсионна възраст,
но именно те през изминалата година оглавиха борбата срещу прекрояването
на икономиката на модерна Италия.
В САЩ подобна ситуация би била странен феномен. Дори легендата на корпоративното
управление - Джон Уелч-младши, който е на 65 години, се готви да се оттегли
след 15 месеца от поста президент и главен изпълнителен директор на Дженеръл
Илектрик.
В Италия обаче корпоративната геронтокрация все още е прекалено силна.
И единственото голямо изключение от правилото е главният изпълнителен директор
на Телеком Италия Роберто Коланиньо. Останалите ръководители, които дърпат
конците на бизнеса в страната, продължават да разчитат повече на контактите
си в клубовете за джентълмени в Милано, отколкото на преговорите в офисите
на международните компании.
Никой не предполагаше, че нещата в съвременна Италия ще се развият
по този начин. През февруари миналата година инвестиционни банкери и анализатори
предричаха, че 1999-а ще отбележи изгрева на нов, смел и подмладен свят
в италианския бизнес. Международните инвеститори също направиха своите
залози и напомпаха милиарди евро в акции на италиански корпорации, разчитайки,
че промените ще раздвижат духовете, оковани във византийските холдингови
компании.
Но нищо подобно не се случи. Защото старата гвардия беше на поста си.
Големият въпрос сега е колко време ще е нужно на окопалите се ветерани
да се откажат от властта си? Част от отговора се крие в Енрико Куча и двама
други корпоративни босове, които спечелиха най-големите битки за надмощие
в Италия през миналата година. Това са бившият шеф на Фиат и близък приятел
на Куча - Чезаре Ромити, и мъжът, който спаси от фалит Банко Амброзиано
- Джовани Бацоли.
Тримата мъже са вероятно най-добрите мениджъри на своето поколение.
Но техният начин на действие е пример за ограниченията, налагани от Италия,
върху навлизането на корпоративните ценности от американски тип. За никого
от тези ръководители не може да се каже, че поставя интересите на акционерите
над всичко. А концентрацията на власт в ръцете на няколко индивида продължава
да потиска новите лица, които биха могли да пренапишат правилата на играта.

Патриархът Енрико Куча

Енрико Куча все още е главата на фамилията, от когото всеки иска съвет
дали да се омъжи за приятелката си, споделя Чезаре Ромити. Но премълчава,
че е доста опасно да се пренебрегва съветът на Куча.
Да си припомним накратко какво стана миналата година. Един мартенски
ден главният изпълнителен директор на банка Уникредито Италиано (Unicredito
Italiano) Алесандро Профумо направи неприятелска оферта за поглъщане на
Банка Комерчиале Италиана - БКИ - (Banca Commerciale Italiana), контролирана
от най-старата и влиятелна търговска банка Медиобанка (Mediobanca). Профумо
имаше точна информация, че още същия ден друга италинска кредитна институция
- Санпаоло-Ай Ем Ай (Sanpaolo-IMI), ще направи паралелно предложение
за поглъщане на другия член на семейството на Медиобанка - Банка ди
Рома (Banca di Roma). И тъй като Уникредито, БКИ и Банка ди Рома заедно
биха притежавали контролния пакет акции на Медиобанка, един успешен завършек
на офанзивата им щеше да сложи край на 50-годишната хегемония на старата
дама върху италианската финансова система.
Но 91-годишният почетен президент на Медиобанка Енрико Куча, който
нямаше никакво желание да падне в ръцете на младия и арогантен Профумо,
организира блестяща отбрана. След разгорещени обсъждания мненията на членовете
на борда на директорите на Банка Комерчиале Италиана се поделиха в полза
и против офертата на Уникредито. Част от тях поискаха да се одобри сливането,
което определено се ползваше с подкрепата и на финансовите пазари. Те дори
заклеймиха управителите на Медиобанка, че умишлено са отслабили безвъзвратно
БКИ след принудителния й брак с Банка ди Рома. Брак, чиято единствена
цел е била да се запази независимостта на Медиобанка.
В отговор някои членове на изпълнителния комитет на Медиобанка, включително
президентът на Фиат Паоло Фреско и главният изпълнителен директор на
Пирели - Марко Тронкети, започнаха сложни маневри. Те поискаха оставката
на главния й изпълнителен директор Винченцо Маранги. Постепенно ситуацията
излезе извън контрол и Медиобанка реши да внесе ред в къщата си. Първо,
Куча уволни двама дългогодишни директори на Банка Комерчиале Италиана
и президентът на застрахователния гигант Асикурациони Дженерали (Assicurazioni
Generali SPA.) Антоан Бернхайм за лобирането им в полза на офертата на
Профумо. След това бе назначен по-сговорчив директорски борд на БКИ, а
президентът на Банка ди Рома беше принуден да преклони глава и да отхвърли
предложението на Санпаоло-Ай Ем Ай. Накрая Куча зарови томахавката на
войната с дългогодишния си враг Джовани Бацоли - президент на Банка Интеса
(Banca Intesa), и прие предложението му за сливане с Банка Комерчиале
Италиана. Сделката беше благословена от централната банка на Италия
и от политическите кръгове в Рим, които определено се страхуваха от разрушаването
на 50-годишната система на финансова власт. Така БКИ попадна при по-разумен
противник, а независимостта на Медиобанка беше запазена. На всичко отгоре
тя съсредоточи в ръцете си огромен дял от финансовия сектор. Някои икономисти
смятат, че става дума за повече от 50% от италианския фондов пазар, контролиран
чрез паяжината от акционерни участия.

Глашатаят Чезаре Ромити

Дните, през които Чезаре Ромити управляваше Фиат с желязна ръка, останаха
назад. Което не означава, че 76-годишният бивш президент на компанията
се е заел с игра на голф. Напротив, той може да бъде определен като странстващ
посланик на Медиобанка, благодарение на приятелството му с почетния й
президент, спечелило му прякора синът на Куча.
От десетилетия Куча и Ромити са мощен дует. През 1975 г. банкерът убеди
собственика на Фиат Джани Аниели да наеме Ромити, за да измъкне автомобилостроителя
от планината дългове, натрупани по време на световната нефтена криза. Така
започва стремителният възход на мъжа, който повече от две десетилетия беше
най-могъщият корпоративен мениджър на Италия.
С решителните си действия в стил не държа заложници Ромити успя да
спаси Фиат от колапс. През 1993 г. той укрепи позициите си с помощта
на Енрико Куча, помогнал му този път да спечели битката с Умберто Аниели,
подготвящ се да наследи от Джани Аниели президентския пост на Фиат. Това
е периодът, в който Фиат отново нагълтва вода, и братята Аниели по
традиция се обръщат за помощ към Куча. Банкерът светкавично инжектира пет
трилиона лири (26 млрд. евро) в компанията, но поставя условие Умберто
да се откаже от президентския пост, а Ромити да бъде назначен за шеф на
най-голямата частна групировка на Италия.
Когато миналата година Ромити най-накрая излезе в пенсия, получи златен
дар под формата на 19-процентния дял на Фиат в Джемина. Това е контролирана
от Медиобанка холдингова компания, която днес той се опитва да превърне
в своя собствена миниимперия.
Независимо че официално не е замесен в борбата на Медиобанка с противниците
й, бившият шеф на Фиат се превръща в могъщ арбитър в споровете и помага
на Куча да се справи с опозиционните сили в Банка Комерчиале Италиана.
Той посредничи при преговорите между главните действащи лица в екшъна и
накланя везните в полза на предложението на Банка Интеса, което на практика
запазва автономията на Медиобанка. А когато Куча уволнява директорския
борд на БКИ, Ромити помага за сформирането на новия, като за по-сигурно
включва в него и собствения си син Маурицио.
Самият Ромити отрича да е участвал в миналогодишните машинации около
Медиобанка. И отхвърля обвиненията, че е използвал влиянието си върху
водещия италиански всекидневник Кориере делла Сера, взел страната на
Куча.

Кардиналът Джовани Бацоли

Ако заядливият Ромити прилича на боксер, то Джовани Бацоли може да бъде
оприличен на кардинал. Той има стабилни връзки с Ватикана и с бившия папа,
преминавайки през цялата верига духовници, стоящи на пътя му до Светия
отец. Това изпитание го надарява с шесто чуство към властта и към съобразяването
с правилата на играта. Взети заедно, тези дарове отреждат на адвоката аристократ
централно място в италианския банков сектор.
Дебютът на Джовани Бацоли в банковия бизнес предрича светло бъдеще.
Един горещ августовски ден на 1982 г. той получава покана от тогавашния
управител на централната банка на Италия Карло Чампи да поеме ръководството
на изправената пред фалит Банко Амброзиано. Бацоли изчаква от приличие
24 часа и категорично отхвърля предложението. Но по-късно Чампи все пак
успява да го убеди да застане начело на банката, която се тресе от скандали.
Милиони щатски долари липсват, а тогавашният й президент е намерен обесен
на мост в лондонския квартал Блекфрайърз.
Бацоли не само успява да върне Банко Амброзиано към живот. Той предприема
и серия покупки и сливания и я превръща в една от водещите банки на Италия,
преименувайки я междувременно на Банка Интеса. В хода на промените Бацоли
си спечелва име на жилав и изтънчен играч, на когото Куча би могъл дори
да се възхищава, ако двамата не бяха непреклонни врагове. В действителност
Бацоли е единственият до днес италиански мениджър, успял да отблъсне успешно
два режисирани от Медиобанка опита за поглъщане и да оцелее като професионалист.
Ето защо миналия март миланските бизнессреди бяха шокирани от изявленията
на Бацоли в подкрепа на Куча и срещу неприятелските оферти за поглъщане
на Банка ди Рома и Банко Комерчиале Италиана. Коментарите породиха
съмнения, че Банка Интеса ще направи контрапредложение за сливане с БКИ,
и се оказаха прави.
Според клюката двама изпълнителни директори на БКИ са се срещнали с
Бацоли в Милано и са го поканили да направи оферта за покупка на банката,
за да се парира неприятелският акт на Уникредито. Но Бацоли отклонил
предложението, съобразявайки, че Куча ще бъде принуден от обстоятелствата
сам да се обърне към бившия си враг. Става точно така. След като Медиобанка
се справя с офертата на Дезиата, тя хвърля Банко Комерчиале Италиана
в ръцете на Банка Интеса и от брака им се ражда най-голямата банка на
Италия.
Бацоли отказва да даде подробности около сделката с Куча. Но публично
излага философията си относно поглъщанията и сливанията във финансовия
сектор. Той ги определя като необходими, но с коректен баланс между шанса
да се правят промени и да се запази известна приемственост. Това е част
от нашия стил на поведение, заявява банкерът.
Очевидно, въпреки различията си, господата Куча и Бацоли имат и доста
общи черти: респект пред силните на деня, желание да решават нещата на
добре подготвена кръгла маса и мисионерско усърдие да развиват финансовия
сектор според собствените си представи. Поради което много специалисти
виждат в Бацоли новия Енрико Куча. Амбиция, категорично отхвърляна от президента
на Банка Интеса.

Facebook logo
Бъдете с нас и във