Банкеръ Weekly

Общество и политика

Станимир Илчев: ЧОВЕК НА АНГАЖИМЕНТА

Станимир Илчев е роден в Бургас на 31 юли 1953 година. Детството му до седми клас минава в село Равна гора, на двайсетина километра от Бургас. Завършва английска гимназия в морския град и журналистика, профил Телевизия. Във факултета се запознава с жена си Светла Петрова. В телевизия работи съвсем малко. В края на следването си работи в редакцията, която прави поредицата По хълмовете на времето по повод 35-годишнината от 9 септември 1944 година. След дипломирането си не успява да си намери щатна работа, гриф неблагонадежден за идеологическа работа му слага спирачки навсякъде. Разбрал, че е наклеветен от колеги във факултета, като са изопачени негови изказвания, Станимир Илчев започва да пише молби до различин инстанции. Накрая един другар ме извиква и каза: Спокойно момче, спри да ровиш, няма да имаш повече проблеми. И през 1981 г. започва работа първо в сп. Криле. През 1985-а отива в сп.Младеж. Там го заварва и 10 ноември 1989 година. Колегите му се противопоставят на опит от ЦК на ДКМС да бъде назначен нов главен редактор и избират Стенли за свой шеф. След време е назначен за директор на издателството на ЦК на БДМ Народна младеж, той го преобразува в държавна фирма - издателска къща Младеж ООД, която напуска през 1994-а, година преди тя да бъде ликвидирана. Има двама сина - Владимир и Теодор. Големият е студент, малкият - ученик в гимназията. През май Владимир бе арестуван в испанския град Алмерия по подозрение в съучастие на трафик за проститутки. След месец бе освободен от затвора Ел Асебуче под гаранция - подписка и чака края на следственото дело в Мадрид. В този тежък за семейството му момент Станимир Илчев не се скри от журналистите, не изключи мобилния си телефон и отговаряше на всички въпроси, колкото и болезнени да са били те за него, без да показва чувствата си. Само видимо отслабна и отново пропуши. Станимир Илчев бе изстрелян в политиката като тапа на шампанско. Само за две години той изкатери стъпала в йерарахията, които други със същото занимание не достигат за цял живот. Открои се от общата жълта депутатска гвардия много скоро след влизането си в парламента и престана да бъде един от всички. Журналистите спряха да го наричат мъжа на Светла Петрова (колежка от bTV, водеща на Сеизмограф). За тях той стана Стенли. Така както го наричат близките и приятелите му, както е познат в журналистическата гилдия, макар че отдавна е прибрал писалката си в джоба и последната му журналистическа публикация е от 1995 година. Един материал за местните избори във вестник Репортер 7, който като че ли е писан днес, толкова нещата се повтарят, констатира сам Стенли. Новият шеф на парламентарната група на НДСВ Станимир Илчев обаче не мисли, че попадането му в политиката е случайно Когато приятели го питали: Добре де, защо изчете тонове книги, когато не можеш никъде да приложиш наученото, той им отговарял: Какво искате, да отида в някая партия и да каже ето, вземете ме. Това никога не мога да направя, отсича и днес Илчев. Житейската му философия подрежда иначе приоритетите и това дава отлични резултати: Нещата се подреждат в правилиня ред и без нашите резки намеси. Умният човек трупа знания, мъдрост и опит, за да е готов, когато дойде неговият час. И Стенли дочака своя час. Или моят час е дочакал мен, обръща последователността на действието Илчев.Първите разговори за вписването му в кандидат депутатските листи на НДСВ са с Мария-Луиза, сестрата на Симеон Сакскобургготски. С нея той се познава от Американския университет в Благоевград, където тя е един от настоятелите, а той - от 1994 г. - отговаря за връзките с обществеността. С тоя университет му излиза късметът - от 1995-а ръководи негов офис в София, а 2001 г. го заварва с екип от пет души и многопосочна дейност. След княгинята следват срещи и разговори с хора, които помагаха за създаването на предизборния щаб на НДСВ, с хора, дошли от чужбина. Те проверяват Стенли, Стенли проверява тях. И приема поканата, защото усеща, че ще се прави нещо ново и въобще не става дума да се съберат хора, които апологетично са се произнасяли през последните години за завръщането на царя. От една страна, като че ли съм се готвел за това амплоа, от друга гледна точка, е факт, че късно съм го възприел. Въпросът е дали съм спечелил, или съм изгубил със закъснялото си влизане в политиката, сам задава риторичния въпрос Илчев. И търси отговора му в библейската мъдрост, че се раждаме неволно, живеем, учудвайки се, и умираме скърбящи. Може да се каже, че и като политици хората се раждат неволно; и като политици живеят учудвайки се; дори и да стигнат благородната възраст и завидния опит на Гиньо Ганев, те могат само да прикриват по-добре или по-зле учудването си; а честните хора, които излизат от политиката, сигурно излизат от нея скърбящи. Първото явяване на Станимир Илчев по БНТ няколко дни след спечелването на изборите е в предаването на Явор Дачков Гласове. Тогава Илчев защитава тезата, че България няма да загуби от новата радикална промяна на политическата конфигурация и че страната ни има шанс да спечели нови позиции. Две години по-късно, когато прави равносметка на свършеното и несвършеното Станимир Илчев казва: Безспорен успех са няколкото радикални стъпки, които извървя това мнозинство с абсолютното съдействие на парламентарната комисия, която ръководех доскоро (по външна политика отбрана и сигурност). Безусловен успех е решителността, с която свалихме от въоръжение ракетите (СС-23) с ясното съзнание, че това е непопулярно в България, че ще ерозира рейтинга ни и ще предизвика шум и напрежение. И обобощва: Не сме били сервилни нито към Европа, нито към САЩ. Държали сме се като хора, които отговарят за положението на една страна, която е малка, с недоструктурирана позиция на международната арена и с ограничен ресурс. Това ни е принуждавало да маневрираме, да лавираме. Като действие може да не е великолепието в политиката, но е животоспасително, ако става дума за кораб, който се движи в море от рифове. Той е убеден, че няма как непредубеденият човек да не признае, че за тези две години е изминат много път и в преговорите с Европейския съюз, и за членството ни в НАТО. И е сигурен, че на всяко следващо правителство ще му е много по-лесно, защото рамката не само е сглобена, тя е боядисана, лъсната. Обяснението му за ниския рейтинг на НДСВ и кабинета съвпада с това на експертите, че очакванията на хората са били прекалено големи. Прибавя и още една причина: че някои неща действително не бяха осъществени. И обяснението: Имахме друга представа за наследството, особено в приватизацията. Амбициите му като председател на жълтата парламентарна група са: НДСВ да придобие пълна идентичност, да оцелее като формация, като либерална партия, като структура, в която има етажи и по тези етажи са разположени хората, които малко или много заслужават да са на съответния етаж. Самият той е доволен от етажа, до който е стигнал. Неговото мислене, когато не е огласено, може и да е разнопосочно, но когато трябва да се превърне в действие, Стенли предпочита да използва плавните хоризонтални движенияЗа него не е проблем да слезе и на по-долен етаж. При това действието му да не се възприема като рязко движение. Доказа го, като си подаде оставката от медийната комисия, без някой да му я е искал. Решението му не беше плод на необуздана емоция, а добре обмислен ход. Поводът - несъгласието му с начина, по който бе избран Стоян Чешмеджиев за шеф на БТА. Времето доказа, че е бил прав. И прибави още един щрих към портрета му - на човек със самостоятелно мислене, който може да отстоява позициите си. Изпълнителната власт не го привлича, тя изисква голям мениджърски опит. Би се кандидатирал отново за депутат при определени условя и при следване на житейската му максима, че човек трябва да се държи благоразумно, тактично и сам да съхранява чувството си за мярка. Което с прости думи означава да оставим до някаква степен нещата сами да се подреждат, уточнява Станимир Илчев. В една такава ситуация за него ще е много важно дали мнението за мен ще е доброто мнение, което имам в момента, дали ще мога да съобщя обективно измерими неща като резултат от моята работа. И на трето място: Не аз да поискам, а някой друг да ме покани. Ако един от тези компоненти липсва, Стенли не би бил ентусиазиран за участие в нова надпревара за един друг парламент. Станимир Илчев определя сам себе си като безусловен човек: Не поставям условия, когато от мен се иска да свърша определена работа, и не поставям условия на хората, с които искам да работя. На роднините си е казал дори да не си помислят, че по време на неговия мандат могат да направят служебна кариера. Това условие го знаят и приятелите му. И нито едните, нито другите му досаждат. Мъчат го обаче най-различни непознати службогонци, които го причакват зад ъглите, звънят му по телефона, тикат в ръцете му пликове с автобиографии и молби за назначаване на определена работа. Не мога да кадрувам, не мога да лобирам, не мога да предлагам бартер. В този смисъл аз съм безусловният човек и много трудният човек, обяснява Стенли. Но се упреква, че на някои хора не е могъл да помогне повече. И това чувство го спохожда все по-често. Симеон Сакскобургготски казва за Станимир Илчев, че е много стойностен човек, с бърз ум и е консенсусна фигура. Колегите му в парламента го определят като дипломатичен, тактичен, способен да обединява различни групи. Приятелите - като изключително ерудиран и почтен. А журналистите продължават да го броят за един от тях.Станимир Илчев харесва у себе си това, че почти нямам повод да се почувствам изкушен да обидя някого, да съм агресивен, да завиждам на някого. И не харесва, че това е силно изразено. Убеден е, че човек трябва да е мек с другите и твърд със себе си. Аз съм човек на ангажимента, на думата, на работата, определя сам себе си Станимир Илчев.

Facebook logo
Бъдете с нас и във