Банкеръ Weekly

Общество и политика

СРЕЩАТА В НИЦА ДОБЛИЖИ БЪЛГАРИЯ ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Извънредният и пълномощен посланик на Франция Доминик Шасар, пред в.БАНКЕРЪ


Господин посланик, коментарите за срещата на високо равнище на ЕС в Ница варираха от възхищение до пълно отхвърляне на резултатите. Каква е вашата оценка за нея?
- Постигнатите в Ница резултати не могат да бъдат преценявани по опростен начин. Не може да се каже:Срещата бе пълен успех, точка или Срещата бе пълен неуспех, точка. Нещата са много по-сложни. Всъщност всички срещи на високо равнище на ЕС са сложни. В техния дневен ред често влизат точки, решенията по които не се приемат като особено задоволителни от едни или други страни. Като правило решенията на тези срещи по едни или други проблеми се приветстват от едни страни членки и не чак толкова от други. Срещата в Ница не бе изключение от това правило.
Така или иначе, постигнатото в Ница бе успех за страни като България, защото за вас тя е и ще остане важен етап по пътя, който сте поели към Европа. Не мисля, че това може да бъде оспорено от някого.
У някои страни възникнаха възражения във връзка със сложността на механизма, свързан с институционалните реформи в рамките на ЕС. Но в Ница се разглеждаха изключително важни и чувствителни за ЕС проблеми. И в ред особено важни, принципни области бе постигнат забележителен напредък, какъвто не е имало преди. Например по създаването на корпуса Европа на отбраната, а така също по сигурността на хранителните стоки, на морското корабоплаване, статута на европейските компании и ред други. Те обаче не предизвикаха особени страсти сред журналистите. За тях постигнатото бе продължение на неща, по които вече е имало дебати.
Резултатите от срещата в Ница може би не се оказаха на равнището на всички очаквания. Включително, между другото, и на Франция, която по някои пунктове имаше по-различно виждане. Ние искахме много по-ограничен състав на Комисията на ЕС. Така или иначе, крайното решение за нейния състав е добро за България. То й позволява в момента, в който се присъедини към Европейския съюз, да има свой представител в комисията. Но що се отнася до функционирането й, ние сме все така убедени, че една прекалено многобройна комисия не може да работи особено ефикасно.
Има и други проблеми по които мнението на Франция е по-различно, като пълномощията на председателя на Комисията. Но това, че имаше разминаване в мненията съвсем не означава, че срещата в Ница е била провал. Ако други страни членки на ЕС бяха постигнали това, което бе постигнато в Ница, щеше да се говори за тяхно успешно председателство. Но тъй като Франция е една от големите страни в ЕС и тъй като още в началото на нашето председателство си поставихме амбициозни цели, сега някои говорят за неуспех или полууспех. При всяко положение смятаме, както и мнозинството от нашите партньори в ЕС, че срещата в Ница ще остане в историята на изграждането на обединена Европа. Това бе срещата на върха на ЕС, която позволи да продължат преговорите за разширяването на съюза, която позволи също на страни като България да се доближат още повече до него.

Би трябвало да сте много доволен, че решението за отпадане на краткосрочните визи при пътувания на българи в страни от ЕС стана по време на френското председателство. Преди това да стане обаче имаше доста приказки, че на Балканите Франция поддържа преди всичко Румъния. Как стоят нещата с отношенията на Париж с България и с Румъния?
- Първо, за визите. Франция щеше да е почти толкова доволна, колкото сега, ако решението за отпадането им бе взето по време на председателството и на друга страна от ЕС.
Покрай другото, аз лично съм доволен от отпадането на визите и за това, че хората, които работят в консулския отдел на посолството сега ще могат да обръщат повече внимание на французите в България, също на българо-французите, а няма да се занимават толкова с формалностите и процедурите по издаването на визи. След като решението за отпадането на визите практически влезе в сила, служителите в консулския отдел ще могат да се занимават и с други неща, да пътуват повече извън София, да се срещат с повече българи извън желаещите да пътуват до Франция. Служителите в посолството ще могат да отделят повече време на френските граждани в България, на решаването на техните проблеми, доколкото съществуват такива. А тук има наши съграждани, които слабо познаваме. Аз самият открих французи на много неочаквани места в България. От тази гледна точка отпадането на визите ще бъде едно сериозно облекчение за посолството.
А сега за отношението на Франция към България и Румъния. Този въпрос често ми се задава. Откровено казано, отношенията Франция-Румъния не са мой проблем, с тях се занимава моят колега в Букурещ. Все пак ще кажа следното. Когато бях ръководител на отдел Континентална Европа в нашето Министерство на външните работи, включващ отношенията ни с 37 страни, сред тях и България, една от отговорностите му бе поддържането на баланса в отношенията на Париж с България и Румъния. И въпреки че някои французи смятат, че има повече причини - исторически и други, да се интересуват повече от Румъния, отколкото от България, ние никога не сме искали да поставяме, нито сме поставяли България в по-неблагоприятно положение в сравнение с Румъния. Още по-малко може да се говори за лошо отношение към България в сравнение с Румъния.
Когато трябва да се вземе решение, засягащо България, ние го вземаме заради това, което е България, и не го обвързваме с Румъния. Пример за това е решението за визите. Разбирам, че немалко българи живеят донякъде с някаква румъно-българска психодрама в мислите си, но не смятам, че винаги трябва да гледат по посока на Букурещ и да си казват: А, ето Румъния е третирана по-добре от България!

Сигурно сте прав, че в някои случаи българите може би се вглеждат втренчено в Букурещ, но обратното също е вярно. Има моменти, в които и румънците гледат по този начин към София...
- Добре, добре, това е нормално. В края на краищата сте съседи. Но ние знаем прекрасно, че има разлики между двете страни. И не мисля, че България би могла да се смята, в рамките на нашите двустранни отношения, за поставена в по-неблагоприятно положение в сравнение с Румъния. Нека само си припомним сигналите и посланията, разменени между президентите, премиерите и различни министри на Франция и на България. Смятам, че сега отношенията ни са много балансирани и отговарят на мястото и ролята на България в Европа.

Доволен ли сте от равнището на френските инвестиции в България? Те имаха добър старт преди няколко години, когато в България стъпи Данон. След това нещата като че ли прекалено се поуспокоиха.
- Не съм доволен, естествено, френските инвестиции в България биха могли да бъдат много по-съществени. Всъщност първите наши инвестиции в България закъсняха, те дойдоха по-късно, отколкото от други страни. Споменахте Данон. Това бе едно малко чудо, защото те тръгнаха да инвестират в производството на кисело мляко, в което България има много стари традиции. Освен тях обаче имаше немалко френски инвеститори, които не искаха да влагат пари в производство, а с посредничеството на български фирми да продават своите продукти на българския пазар. На вашия пазар има всякакви френски продукти - хранителни, козметични, автомобилни гуми, коли. На него присъстват практически всички френски марки.
На първо време съществуваше нагласата, че е по-добре да не се инвестира, а да се използват възможностите на пазара. Сега действат ред български представителства на френски фирми, които си вършат работата твърде добре. Тяхното присъствие тук обаче не е инвестиране в смисъла, който се има предвид, когато се говори за инвестиции.
От известно време се наблюдава тенденция на ускоряване на нещата. Предишният период съвпадна с времето, когато положението в България бе сложно в политически план - честа смяна на правителства, несъвсем ясна политическа линия. След 1998 г. обаче тук дойдоха големи френски инвеститори като Сосиете Женерал. Сега се изпълнява един значителен проект за обработка на вълна и за производство на артикули от нея, които да бъдат изнасяни във Франция. Ако изпълнението върви добре, а засега върви добре, в този проект ще бъдат вложени значителни средства.
Очаквам също в България да дойдат големи френски компании, привлечени от активността, свързана с Пакта за стабилност на Балканите. Те могат да участват в инфраструктурни проекти, в проекти, свързани с енергетиката.
Неотдавна организирахме българо-френски семинар, на който бяха обсъдени и проблеми около рехабилитацията и функционирането на българската железопътна мрежа.

Стана ли дума на семинара за пускане на високоскоростен влак в България?
- Не, не, такъв влак в България е въпрос на бъдещето. Пускането му изисква огромни инвестиции, пък и разстоянията в България са много малки. Все пак съм убеден, че един ден може да има високоскоростен влак между София и Варна. Сега разстоянието между Париж и Брюксел се взема от високоскоростен влак за час и половина, толкова ще трябва да се стигне от София до Варна. Но това е за по-нататък.
На семинара стана разговор за управлението и за приватизацията в българската жп компания. Имаме опит в това отношение при разделянето на железопътната инфраструктура и самите железници.

Как се развиват връзките между отделни градове и области във Франция и в България? Има ли много искания от българска страна за побратимявания?
- Такива връзки съществуват, но често установявянето на нови опира до размера на българските градове или области, които искат да ги установят. Проблемът е съществен. Случва се български град с население 40-50 хиляди души да иска да се побратими с френски град с десет пъти по-голямо население. Въпросът опира не само до броя на населението, а също до развитието на града, неговата инфраструктура, производствени възможности и т.н. Все пак нещата трябва да са съпоставими.


Разговора води Атанас Матев

Facebook logo
Бъдете с нас и във