Банкеръ Weekly

Общество и политика

СРЕД ПЪРВИТЕ СМЕ ПО ГОТОВНОСТ ЗА ПАРИТЕ ОТ ЕС

Г-н Върбанов, предстои отпускането на пари по предприсъединителния фонд САПАРД. Докъде сте стигнали с подготовката за усвояването на средствата?


- САПАРД е първата програма, по която от Евросъюза идват средства под формата на субсидии за инвестиции в селското стопанство. Това е първата програма, по която ЕС си позволява да разпределя средства от бюджета на страните, които са негови членки, за държави извън съюза. Целта на програмата е тези държави още преди присъединяването им да бъдат подготвени за механизмите, които съществуват в общата селскостопанска политика.


Реалното превеждане на средства може да стане от началото на октомври до края на тази година. На среща на всички страни кандидатки с комисарите Франц Фишлер и Гюнтер Ферхойген през миналата седмица получихме информация, че Европейската комисия вече е утвърдила финансовите процедури. Чакаме в средата на юли мисия от ЕС, която ще провери готовността ни за акредитация на разплащателната агенция. Знаете, че това ще е структура в рамките на фонд Земеделие. С голямо задоволство мога да кажа, че България е сред първата група страни по готовност. Получихме много висока оценка в Брюксел за плана си за развитие на земеделието и селските райони. Сега тече шестмесечният период, през който той трябва да бъде одобрен. След което българското правителство ще сключи меморандум с Европейската комисия за получаване на парите. Аз се надявам през август финансовата агенция да бъде акредитирана, а до края на септември да се утвърди националният план за развитие на земеделието и селските райони и да започне реалното финансиране на проектите. Вече има достатъчно много проекти, но не можем да ги приемем, защото все още нямаме яснота на какви изисквания те трябва да отговарят.

Смятате ли, че с част от тези средства могат да се решат и проблемите на мандрите и на месопреработвателните предприятия, които не отговарят на изискванията на Европейския съюз?


- Проблемите в преработвателния сектор не могат да се решат само със средствата, които очакваме по САПАРД. Но една част от тях ще бъдат насочени именно там. Проверките, които в момента извършваме в тези преработвателни предприятия, не се правят само заради получената покана за започване на преговори за присъединяване към ЕС. Много хора смятат, че затваряме предприятия, защото ще влизаме в Европа. Но ние ги затваряме, тъй като те не отговарят на никакви хигиенни изисквания според българските стандарти.


На 12 юли приключи проверката на мандрите в страната. От 596 млекопреработвателни предприятия сме затворили 187 и на 307 са връчени предписания за подобряване на хигиенните изисквания. Сами разбирате какво означава това. Не мога да приема за нормално да се произвежда сирене в мазета, гаражи, обори. Да не говорим, че има много голям риск при сиренето, което се пуска на пазара, без да е узряло. Тук има заплаха за здравето на хората и затова ще бъдем безкомпромисни.


В района на Варна от 30 проверени мандри 11 са затворени, а на 19 са връчени предписания. Там няма нито едно предприятие, което отговаря на българския държавен стандарт. Подобно е положението в Добрич, където от 19 предприятия 10 са затворени, а на 9 са дадени предписания за хигиенните условия. Само три мандри в страната отговарят на европейските стандарти.


Сега започваме проверката в месопреработвателните предприятия и вероятно картината ще е същата.

На какъв етап са преговорите ви с банките за осигуряване на оборотно финансиране по САПАРД?


- За голямо съжаление не сме постигнали кой знае какви резултати. Когато се събираме да обсъждаме проблемите - има разбиране, но след това си оставаме само с него. До неотдавна основният проблем бе обезпечението. Но с последните решения на УС на фонд Земеделие ние вече даваме гаранции пред кредитните институции. Така обезпеченията, които банките не приемат, се приемат от фонда, а той от своя страна дава пред тях парична гаранция. Надбавките, получавани от банките за риска, също са за сметка на фонда. Кредитите, които предоставя фонд Земеделие, са с лихва равна на ОЛП. Въведохме и кредитна линия за закупуването на земя, като самата земя се използва като гаранция по кредита. Така се опитваме да раздвижим този пазар.

Бихте ли посъветвали собствениците на земя да я продават?


- Търсенето и предлагането определят и цената на земята. В момента предлагането е повече от търсенето, което води до намаляване на цените. Аз лично бих посъветвал собствениците да не продават на такива ниски цени.

На какъв етап е възстановяването на собствеността върху горите?


- В Програма 2001 ние поехме ангажимента до края на годината да приключим с реституцията на горите. Първият етап вече е завършен и той включва изготвянето на карта на горския фонд, уточняване на баланса на горите, които предстоят да бъдат възстановени по закона за реституцията и създаване на опорна мрежа. В 88% от землищата в страната тази процедура е приключила напълно, в другите е в процес на приключване. До 30 юни 1999 г. са подадени 254 800 заявления за връщане на гори за около 20 млн. декара. Има още 46 хил. молби на граждани, които не притежават документи за собственост.

Колко време ще отнеме този процес, защото връщането на земята стана историческо събитие?


- Връщането на земята стана историческо поради липсата на политическа воля в предишните управляващи. Всички, когато идваха на власт, обещаваха като приоритетна задача връщането на земите, а започваха промените в закона така, че да се затрудни този процес и да се запазят старите структури. Ние предприехме един нов подход - да се върне в реални граници земята, без да се съобразяваме и без да толерираме една или друга форма на обработка. Това беше политически ангажимент и въпреки трудностите, смятам, че успешно се справихме. Разбира се, в един такъв сложен процес не може да има 100% справедливост и всички да са доволни.


С горите се опитахме още в самия закон да избегнем всички тези подводни камъни, с които се срещнахме при връщането на земите. Опитваме се да разрешим проблема на собствениците, които не по тяхна вина не притежават документи за собственост. Една от основните грешки, които ние поправихме, беше силната централизация и голямото концентриране на власт в Главно управление Поземлена реформа. Всички проблеми чакаха вземане на решение тук, в София. Сега повече права и отговорности са дадени на органите по места. Точно там се явяват конфликтните точки и смятам, че там трябва и да се решават. Целта е до края на годината наистина да върнем горите на техните собственици. И процесът е доста напреднал.

Няма ли опасност отново да ни сполети зърнена криза, както по времето на Виденов?


- Абсолютно категоричен съм, че това нещо не може да се повтори. Нещата през тези три години не са излизали от контрол. Не ги изпуснахме и през януари, когато имаше толкова силна атака от страна на търговски фирми срещу министерството и правителството. Отстоявахме принципни позиции и времето доказа, че те са били правилни. Реформите вече са към своя край. Хората получиха собственост, закупиха машини и това ги ангажира да работят, за да може да си изплащат кредитите, да печелят от труда си. Либерализацията на цените също дава положителен резултат. В началото на кампанията обстановката в страната и на международните пазари е такава, че земеделските производители ще получат висока начална цена. Грешката, която допуснахме през 1997 г., притеснени от случилото се с правителството на Жан Виденов, бе, че дадохме минимална изкупна цена. Това на следващата година доведе до негативни резултати. Но вече трети сезон имаме либерализиран зърнен пазар и цените се определят от търсенето и предлагането.

Възнамерявате ли министерството да се намеси косвено на пазара през тази година?


- Ние го правим, като даваме съвети. Това е четвъртата жътва, която ще правим, и вече имаме авторитет сред зърнопроизводителите. Сигурен съм, че тази година няма да има никакви сътресения. Ще се следва пазарната логика. Сценарият зърнена криза - сваляне на правителството, според мен, вече е неосъществим.

Facebook logo
Бъдете с нас и във