Банкеръ Weekly

Общество и политика

СПОРЪТ ЗА КОНСТИТУЦИЯТА ИЗПРАВЯ ДЕСНИ СРЕЩУ ЛЕВИ

Веднага след като България приключи преговорите за влизане в Европейския съюз, може да се проведат извънредни парламентарни избори. Това прогнозира говорителят на СДС Николай Младенов след заседание на синьото оперативното ръководство във вторник. За целта партията на Надежда Михайлова започва консултации с всички парламентарни сили веднага след края на Великденската ваканция. В разговорите щяла да бъде обсъждана и необходимостта от свикване на Велико народно събрание, което да промени конституцията. Първата среща на сините ще бъде с парламентарното ръководство на НДСВ, а след това последователно с БСП и с останалите по-малки парламентарни групи. Заканата на Надежда Михайлова, че ще поведе СДС към предсрочни избори, е стара, но бившият външен министър признаваше, че изчаква приемането на България в НАТО. След като на 2 април присъства лично на официалната церемония в Брюксел, на която пред централата на НАТО беше издигнат българският флаг, Михайлова не би трябвало да има задръжки да събаря правителството. Или поне прави всичко нещата да изглеждат така... В преговорите за промяна на конституцията сините ще настояват не само за измененията, които се налагат заради приемането на България в ЕС, но и за такива, чиято необходимост произтича от вътрешните потребности на страната ни, обясни Николай Младенов и потвърди, че основа на разговорите ще бъдат 24-те идеи на сините, изброени още през октомври 2001 г., които имат амбицията да променят България. Техният обхват е доста по-широк от заявената от НДСВ готовност за промени. Според изявленията на председателя на парламентарната комисия по евроинтеграция Даниел Вълчев, жълтите ограничават амбициите си само до налагащите се заради влизането на страната ни в Евросъюза изменения, плюс някои корекции в правомощията на държавния глава. Повечето от тези промени обаче могат да бъдат направени още сега с гласовете на две трети от всичките народни представители. В момента извънредната комисия за промени в конституцията разглежда предложенията за въвеждане на двойно гражданство за всички българи, та да могат те да гласуват и за европейските институции, за премахване на забраната за продажба на земя на чужденци и за изричното фиксиране на правомощията на изпълнителната власт да представлява България пред ЕС. Единственият проблем, с който сегашните депутати могат да се сблъскат е възможността Конституционният съд да не признае на обикновеното Народно събрание правото да решава как част от суверенитета на държавата да бъде прехвърлен и върху европейските институции. Все още обаче няма изрично тълкувание на конституционалистите, а и никой не се е допитал предварително до тях. Опозицията е разединена по въпроса за необходимостта да се свика точно сега Велико народно събрание. БСП, ДПС, Народен съюз и Новото време са категорично против. Мотивите им са различни, но непреклонността им си прилича. Според социалистите промените, налагащи се заради влизането ни в Европейския съюз, могат да направят и сегашните депутати. Левицата е категорична, че по-сериозна ревизия, изискваща свикване на ВНС не се налага. Хората на Ахмед Доган също са против да се правят генерални изменения в основния закон. Заместник-председателят на ДПС Лютви Местан дори обвини лидерите на десницата, че с настояването си за свикването на ВНС само ще подарят властта на столетницата. Бившият син депутат от СДС от 38-ото Народно събрание Велислав Величков, който в момента е експерт към временната комисия за промяна в конституцията, е на точно обратното мнение. Той обяснява, че свикването на ВНС е наложително, преди страната ни да влезе в ЕС, и заради необходимостта да се нанесат сериозни промени в правомощията и функциите на съдебната власт. Според него, ако то не бъде свикано сега, това ще трябва да стане най-късно през 2006-а, но при всички случаи преди приемането ни в съюза. Величков се опасява, че тъкмо отлагането може да осигури по-значително мнозинство на левицата, и това ще предопредели и промените, които тя ще наложи в основния закон. Доминирано от социалистите ВНС например едва ли би допуснало да се създаде втора камара на българския парламент, както и драстично намаляване на депутатските мандати. Левицата е и един от най-сериозните защитници на статуквото в съдебната власт. Всичко това, според Величков, са достатъчно важни причини, за да накарат десните лидери да избързат със свикването на ВНС. Председателката на ПГ на ОДС Екатерина Михайлова обаче гледа по-скептично на въпроса дали десницата ще успее да се обедини около конкретни идеи за промяна на конституцията. Тя и колегите й настояват избори за ВНС да се проведат едва след като предварително се уточнят всички бъдещи изменения в основния закон и стане ясно дали има достатъчно воля те да бъдат приети. Според нея мандатът на такова събрание не е необходимо да бъде по-дълъг от два до три месеца. Тъй като 24-те идеи за промяна на България, които лансира СДС, на практика са писани от Екатерина Михайлова и Асен Агов, очаква се ОДС да застане зад тях. Но все пак хората на Иван Костов имат и допълнителни идеи за промени в конституция. Именно тяхно е настояването например за двукамарен парламент Те се съгласяват с предложението на Даниел Вълчев от НДСВ за премахване на тромавата институция за промяна на основния закон - ВНС, но особено много държат за децентрализация на властта и увеличаване правомощията на местните институции. Засега съгласие между всички десни политици се оформя и по отношение на необходимостта от намаляване на броя на депутатите. Предложенията са за 100 или 120 народни представители и прехвърляне част от правомощията на парламента върху общинските съвети. В процеса на разговори вероятно ще се стигне и до съгласие по въпроса за премахване на имунитета на народните представители. Тази идея застъпват и от СДС, и от ОДС, а източници от НДСВ я определят като европейска. Което подсказва, че може би ще я подкрепят. Противоречия обаче ще възникнат относно разпределението на властта и отговорностите на държавните институции. Това, което най-много притеснява опозицията обаче, е, че управляващите могат да използват свикването на ВНС и за конюнктурни цели. Още преди месец, когато за първи път представи идеите на НДСВ за изменения в конституцията, Даниел Вълчев спомена, че освен евроизмененията трябва да се нанесат корекции и в правомощията на държавния глава. Тъй като се избира пряко от гражданите, президентът трябвало да разполага с повече власт. Заради тази заявка всички политици и наблюдатели заподозряха, че внезапно възникналият интерес на управляващите към ВНС е продиктуван от желанието на Симеон Сакскобургготски да седне на стола на Георги Първанов. От ОДС и СДС обаче са не само против искането за увеличаване на президентските правомощия, но и настояват за тяхното стесняване. Сред предложенията на сините например е написано, че държавният глава не носи лична отговорност за съдбоносни за България решения и се предлага той да бъде върховен главнокомандващ само по време на война. Хората на Надежда Михайлова предлагат още да се премахне вицепрезидентската институция, както и излишните структури към държавния глава. Депутатите от ОДС поне засега нямат причини да не подкрепят тези предложения. Въпросът е дали тази тема ще се превърне в препъникамъка за бъдещите преговори, или е възможно да се стигне до някакъв компромис. Тогава ще е много важно кой ще направи компромиса и на каква цена. Политици прогнозират, че точно около президентските правомощия могат да се развихрят най-сериозните пазарлъци между десните за бъдещото управление. И все пак гласовете на НДСВ, ОДС и СДС не са достатъчни, за да се вземе решение за свикване на ВНС. Така че инициираните от СДС преговори, дори и да не се окажат много трудни, може да останат безрезултатни... Освен ако левицата внезапно не промени позицията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във