Банкеръ Weekly

Общество и политика

СПОКОЙНО! МОНАРХИЯТА НЯМА ДА НИ СЕ РАЗМИНЕ

Какъв ден беше 11 ноември? Ден на избори за президент. Но и ден на св. Мина. А кому помага св. Мина? На всички, които са загубили нещо, на които са им отнели нещо. Помага им да си го върнат или поне държи жива надеждата им, че няма нищо невъзвратимо. Понеже е нездравословно да забравяме, че Симеон Сакскобургготски е суеверен, ще бъде добре да помислим защо НДСВ избра точно тази дата за съдбовния, по думите на депутата Владимир Дончев, избор. Защото какво по-съдбовно е загубил Симеон, ако не монархията. И разчита за реабилитирането й на св. Мина, и то нееднократно. Например, случайно ли българският му международен паспорт е издаден през 1991 г. именно на 11 ноември? Случайно ли точно отец Мина освети офиса на НДСВ на Шишман 30 през април? Съвсем не са случайни и контактите на царя с уникалната, но непопулярна лечителка баба Минка от с. Осетеново (до Павел баня), близо до с. Баня, където е и адресната му регистрация, и лятната царска резиденция. Това е същата баба Минка, която преди осем години беше в Мадрид, за да излекува един от синовете на Симеон, и до днес носи подарения лично от царя пръстен. Това е пророчицата, която през 1997 г. издигна до дома си параклис на св. Мина, в чест на второто завръщане на Симеон Втори в родината. Дори можем да предположим, че на 11 ноември, когато премиерът беше в Будапеща (за да гласува) и се черкува в храма Св. св. Кирил и Методи, се е задържал по-дълго пред иконата на св. Мина.Какво сочат политическите реалии? В първия изборен ден дойде и първият ясен тътен от рушащата се политическа сграда на България. Плашещата избирателна пасивност на гражданите изтръгна еднотипни вопли: според П. Стоянов това е сериозен сигнал за българската политическа класа, според Н. Куцкова - удар върху президентската институция, според агенция Ройтерс - масова политическа апатия, според социолога Мира Янова - тежък удар върху политическата система в България И на всичко отгоре самият министър-председател демонстрира пренебрежение към този конституционен акт, като обяви, че е зает с много по-интересна работа за България, отколкото тази игра. При това в секцията в Будапеща, където той гласува, са открити три празни плика. Дали единият не е негов? Интересната работа на премиера се движи от поне двама идеолози. От Джавахарлал Неру, който твърди, че ако системата е изгубила всякаква ценност и е станала спирачка, тя трябва да изчезне, а вкопчилите се за нея класи и групи трябва да се подложат на промяна. Вторият идеолог на Симеон вероятно е приятелят му Х. Кисинджър, който в най-новата си книга Нуждае ли се Америка от външна политика писа: Правителствата днес трябва да заведат обществата си от местата, където са, до местата, където никога не са били. Това, разбира се, не е в Космоса. През последните месеци ние, българите, едва ли не подозираме Симеон в тероризъм или поне го приемаме за синдик на фалирала БългарияЗащо обаче Европа и светът не само че не изпитват подобни съмнения, а все по-трескаво следят какво прави и очакват докладите му на най-висши световни форуми? Защото знаят за експеримента, който Симеон провежда и който би трябвало да стабилизира разклатените Балкани. А защо не и Европа, както подкани в. Гардиън през юли: Крале, вземете пример от Симеон.Експериментът впрочем проверява терена за реабилитация на монархията. Макар че тази дума засега е табу за премиера и за НДСВ и че въпросите за цар и царство не са актуални към момента, факт е, че политически корифеи не се въздържат в обръщенията си към Симеон: Негово величество спокойно си го наричат не само Константин Иванов, медиен експерт за Европарламента и на Дондуков 1, или Ник Маринов, бивш координатор на НДСВ и настоящ шеф на Агенцията за чуждестранни инвестиции на републиката. С царя и Негово величество започват изреченията си и Богомил Бонев, и Стефан Софиянски.Монархията не е на дневен ред - повтарят като ехо и депутатите от НДСВ. Това напомня отново и Симеон преди дни в интервю за унгарския вестник Непсабадшаг. Но дневният ред знаем, поне буквално, се нарежда от Стоян Ганев, който съвсем не е републикански програмиран. И днес продължава да е привърженик на конституционната монархия и като обективен учен смята, че конституцията е просто един текст, който може да се променя. Преди парламентарните избори например, четейки автобиографията на един студент, желаещ да членува в НДСВ, се огорчил от факта, че студентът е вписал двата си републикански медала по лека атлетика. Това, че днес въпросът за монархия не е актуален, не означава, че никога няма да стане, както заявяваха Петко Симеонов, Георги Спасов и Стефан Савов през 1990 година. Тогава Симеон им отговори: Който се счита за политик, не би трябвало да употребява думата никога.Симеон Сакскобургготски не е преставал да твърди, че монархията е най-печелившата форма за управление на България, че не може да се нарича просто Симеон Борисов, доколкото носи историческия товар на функцията да бъде цар. Днес той просто използва това временно преобърнато положение, за да играе играта на прекрасната ни демократична република (сп. Итоги, 11 юли т.г.). Симеон Втори просто търси по-подходящи за XXI век думи, с които да подмени монарх, монархия, поданици. Вероятно търси ново име за либерална монархия или еврозвучене на утвърдената в Испания немонархическа монархия, монархия на националното движение на Франко, по замисъл и реализация пожелана не от монархическите партии, а от нацията и нейните надежди, и узаконена от народен референдум.Реабилитацията на цар Симеон Втори не е самоцел, нито детски каприз, нито инат на историческите цикли. Ако бяхме станали една европейска конституционна монархия още през 1989 г. - споделя Симеон за в. 168 часа от Амстердам - щяхме да стреснем европейските страни, щяха да ни обръщат много повече внимание и отдавна щяхме да сме в Европейската общност. Монархията е печеливша за България дори само защото, както приглася и принц Кирил от Лондон, тогава ще видите, че все повече световни лидери ще идват на гости на царя. И сега не е късно за подобна интересна игра, или както й казва премиерът работа. Важно за всяка политическа игра е да бъде противоположна на жмичкатасамо някои да виждат ясно, а всички останали да са с превръзки на очите. Вечерта на 13 ноември от Европейската комисия ни охладиха евроентусиазма с извода, че България и Румъния са далеч от пазарната икономика, и както се очертава, догодина ще отпаднем от плановете им за братство. Но това не бива да ни отчайва. Това е част от играта. Вероятно нейните правила разви Симеон Втори пред Тристранната комисия в Будапеща, наричана още световно правителство в сянка. Неговият доклад Бъдещето на България в разширения ЕС може и да е отрекъл подобно бъдеще. Сценарият, от който България ще спечели повече, отколкото ако е в коалиция с неравностойни европартньори, може би е със заглавие Периферия на Европа или по-конкретно Обединени Балкани. Нещо като микромодел на обединена Европа, в който да влизат примерно балканските страни и Украйна. Този модел-експеримент за кооперативна сигурност и икономическа стабилност беше предложен от израелски политици на ООН през 1990 г. като вариант за Съединени щати на Авраам и бе подкрепян от израелския премиер Ицхак Рабин и от краля на Мароко Хасан с мечтата за израелско-йорданско-палестинска федерация. След като на техен терен не успя, този модел се вмести в доклада на Симеон от 3 март 1993 г., изнесен в Париж: Царство България ще бъде в добри отношения с Русия като най-близък световен лидер, с Турция като бъдещ икономически гигант и ще обединява енергиите си с Гърция. В новия си царствен имидж България ще ръководи асоциация на черноморските страни и т.нар. Дунавска общност. Това, според интересите на Европаще бъде международна кооперация с геополитическо значение. Част от този план се опита да оповести премиерът наскоро в Силистра, макар че се оказа неразбран: България върви към Брюксел. Нека гледаме към съседната страна, с която делим едни земи. За да бъде реализиран този план, са нужни коронованите демокрации. Моделът на поведение за раздрусаните кралски династии бе вече подаден от Симеон. Монархията чака своето възмездие не само в Афганистан. Вече се завръщат румънският крал Михай, сръбският крал Александър, гръцкият крал Константин, а защо не и някой скрит руски престолонаследник. Нужни са и отворени за идеята президенти. У нас май и двамата кандидати са подходящи. Георги Първанов, защото е без държавнически опит, бързо ще се почувства като ненужна институция подобно на Желю Желев и наравно с Кръстьо Петков ще издигне кандидатурата на Симеон за държавен глава. Не непременно за отмъщение. Петър Стоянов е още по-удобен, защото помним как през април 1997 г. обеща на царя референдум за Търновската конституция, съветван е все от евромонархисти като принц Кирил, Иван Станчов, Дими Паница, а и испанският крал специално го покани за целта. Който и да стане президент, ще установи, че е най-добре да подпише указ, с който да свика избори за 8-мо Велико народно събрание. Затова премиерът е спокоен. И мисли все по-усърдно върху клетвата, която е дал пред майка си царица Йоана преди първото й посещение в България. Дано тя да е била българофилка.

Четете още

Банкеръ Weekly
Следователят Бойко Атанасов

В ход ли е "опраскването" на Цацаров

Главният прокурор е изправен пред най-тежкия скандал от началото на мандата си Още »
Банкеръ Daily

Държавата на убийствената истина

Шефът на митниците Ваньо Танов си отиде при съмнителни обстоятелства подобно на Мишо Бирата. Още »
Банкеръ Weekly

Смазващи критики от Брюксел за Борисов

Но най-неприятното е, че България, видите ли била изпълнила само една от петте препоръки за реформи, които ни даде преди година ЕК. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във