Банкеръ Weekly

Общество и политика

СПЕСТИТЕЛИТЕ ГУБЯТ ОТ ДЕПОЗИТИ ПО 1.48% МЕСЕЧНО

Търсенето на левове не надхвърли нормалното - така участниците на пазара лаконично характеризираха търговията през седмицата от 9 до 13 март. Проблеми с разплащанията не бяха регистрирани, а кредитните институции успяваха своевременно да покриват всеки недостиг. Забележимо се повиши и нивото на банковите резерви, отчитани в пасива на Валутния борд. Те нараснаха със 100.916 млрд. лева.


Общата ликвидност в банковата система продължи да се подобрява след седмици на временни затруднения. А левовите дилъри на традиционно ресурсните банки отново започнаха да недоволстват, че твърде много свободни пари залежават по разплащателните им сметки в БНБ. Финансовите институции отново предпочетоха да инвестират свободните си левове в държавни ценни книжа, пренебрегвайки кредитирането. На редовен аукцион бяха изкупени без остатък две емисии ДЦК - тримесечна с номинал от 5 млрд. лв. и едногодишна за 10 млрд. лева. Банките предложиха общо 41.375 млрд. лв. за участие в класацията на аукциона.


Цената на едногодишните бонове беше фиксирана на 93.08 лв. при 100 лв. номинал и осигури на инвеститорите традиционно по-висока доходност в размер на 7.45 процента. В петък БНБ проведе и аукцион за продажба на двегодишни лихвоносни облигации за 5 млрд. лв., с лихвен купон от 7.5% годишно, изплащан на всеки шест месеца. Десет финансови институции направиха поръчки със съвкупна стойност от 7.970 млрд. лева. Министерството на финансите от своя страна определи средна продажна цена на облигацията 95.03 лв. на 100 лв. номинал.


Непрекъснатото понижаване на основната лихва явно провокира кредитните институции и те свалиха дохода по срочните си депозити до най-ниската му стойност от септември 1997 година. Така среднопретегленият лихвен процент (включва всички търговски банки) по срочните месечни депозити вече е 0.23% (данните са от седмичната парична статистика на БНБ към 12 март 1998 г.). Отчитайки февруарската инфлация, загубите за спестителите възлизат на 1.48% месечно. Банките също губят 0.6% въпреки 2.6 до 4.6 пъти по-високите лихви, които получават по кредитните си операции. Въпреки това според банковата статистика спестителите продължават да трупат депозити. Само за седмица по срочни влогове в банките са вкарани около 12 млрд. лв. Сумата представлява увеличение от 1.44 процента и надхвърля в пъти лихвите, начислени за периода, което е признак за реално нарастване на депозитната база.


За разлика от неизменния си интерес към държавните ценни книжа, финансовокредитната система рязко сви кредитирането за реалния сектор. Съгласно паричната статистика на БНБ към 12 март 1998 г. предоставените нови краткосрочни и дългосрочни кредити са намалели съответно със 75 и 73% спрямо края на февруари. Положителна тенденция е, че единствено кредитите към частните предприятия бележат ръст от 0.9 процента. Заемите за населението също нарастват с 2.4 процента. Въпреки добрата им обезпеченост (заради която може би банките са склонни да ги отпускат) те са непродуктивни за икономиката и растежа и безконтролното им раздаване само ще поддържа инфлационния потенциал.


Основание за безпокойство е постоянно увеличаващият се дял на свръхликвидните компоненти на паричната маса. Парите извън банките и безсрочните депозити вече представляват 34.12% от цялата парична маса. При липсата на адекватно предлагане на стоки и услуги балансът между тях автоматично ще бъде постигнат само когато цените неизбежно поемат нагоре.

Facebook logo
Бъдете с нас и във