Банкеръ Weekly

Общество и политика

СПЕЦИФИКАТА НА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДИЗБОРНО ОБЕЩАВАНЕ

Тези дни един вестник попита читателите си дали вярват, че партиите могат да изпълнят социалните си предизборни обещания. На това едно време му викаха задаване на отговори. Съвсем очаквано и отговорите, които вестникът бе получил, бяха очакваните - оказа се, че никой от разпитаните читатели не вярвал, че партиите ще си правят труда да изпълняват каквито и да е обещания. Хубаво, ще рекат изкушените от логиката, но ако никой не вярва на партийните лакардии, логичното следствие би било никой (или почти никой) да не гласува и за обещаващите партии. Поради баналната причина, че не им вярва. Което очевидно не става - още от ония, вече далечни първи свободни избори през 1990 година, когато обещаната Сполука за България се изрази първо в пълно опразване на магазините откъм стоки, а после и на джобовете откъм пари, все се намираше по някой и друг милион българи, дето да гласуват за една или друга, предимно от повечко обещаващите партии. Тогава най-логичното предположение би било, че независимо от това какво обещават и как го изпълняват, въпросните партии си имат своите избиратели. Просто си ги имат и толкова. Тези избиратели си ги харесват (ако предпочитате - обичат) и каквото и да сторят партиите, те излизат от домовете си в сакралния изборен ден да опредметят тази любов, пускайки своята бюлетинка в урните. Предположението е вярно - всъщност на тази изначална любов се крепят не само българските партии, ами и демократичните институции навсякъде по света, където има такива. Тук някъде почитателите на здравия разум започват да се питат - а защо им е на партиите да измислят обещания, да пишат щедри програми и да хабят хартия за неща, които след отпечатването им биват четени в най-добрия случай от неколцина заядливи журналисти? Е, тук е и спецификата на българското предизборно обещаване - нито обещаващите вярват, че ще изпълнят обещаното, нито тези, на които нещата са обещани, се надяват на тях. Просто и на едните, и на другите такава им е играта. Партиите в тези щедри дни реализират целия си потенциал от доброта, впрегнат за благото на хората поотделно и нацията като цяло. Друго те нямат и след изборите просто не им е до това. Хората поотделно и нацията като цяло пък реализират запаса си от ругатни - така, че като го изчерпат, да изтърпят управлението на политиците, които са докарали на власт.Това е. Друго няма.

Facebook logo
Бъдете с нас и във