Банкеръ Weekly

Общество и политика

СПАСИТЕЛЯТ ПУТИН - КУМИРЪТ, КОЙТО РУСИЯ СИ СЪЗДАДЕ САМА

Москва. Специално за Банкеръ от кореспондента на БНТ Валери Тодоров.Втората годишнина от идването си на власт президентът Владимир Путин отбеляза със скромна еднодседмична ски-почивка в сибирското градче Байкалск. Местната публика даже не забеляза пристигането на президента. Охраната се държеше дискретно, макар че появата на президента на ски-пистата не можеше да мине незабелязано. Съпругата му Людмила в последния момент се разболя и трябваше да отложи пътуването. Президентът се държеше естествено, а двете му дъщери Катя и Маша също се стараеха да не се набиват в очи. Заедно с президента пристигнаха и шефовете на двата държавни тв канала - ОРТ и РТР, Константин Ернст и Олег Добродеев. В същото време в Москва политолозите се опитваха да изяснят главното в управлението на Путин - кой кому служи: той ли служи на елита или елитът му служи. В близките шест години няма къде да се денем от Путин. И ще ни се наложи някак си да решим този проблем..., двусмислено обясняваше бившият главен редактор на Независимая газета Виталий Третяк. Какво ще решаваме, къде ще се денем, скептично отбеляза друг политолог - Йосиф Дискин. Даже в администрацията на бившата постоянна стопанска изложба от съветските времена - ВДНХ, където ни показваха къде Москва се готви да приеме посетителите на световното изложение ЕКСПО-2010, ако спечели конкурса, не си представяха това далечно време без президента Владимир Путин. На моя въпрос да смятам ли това за политическа прогноза генералният директор на ЕКСПО-2 010 Магомед Мусаев се усмихна смутено. Екипът му за подготовката на изложението бе съставен от хора с неруски фамилии, но всички те очевидно не можеха да бъдат недоволни от президента Путин. Към павилионите на ВДНХ, които през последните десет години се използваха за пъстри сергии, отново проявяват интерес бившите съветски републики. Те биха искали отново да представят продукцията си на големия московски пазар. Това също е белег от времето на президента Путин. Ако аз бях останал президент, никога американците нямаше да влязат в Централна Азия, обясняваше бившият президент Борис Елцин. Бащинското му поведение към държащите на независимостта си лидери на ОНД не докара доникъде импулсите на реинтеграция, а сегашният диалог между равни, който води Кремъл с бившите метрополии, не се харесва на част от руския елит. На някои Путин им се вижда прекалено либерален във външната си политика, макар че вътрешният му рейтинг бие всички рекорди на устойчивост и височина - 75 процента. Все пак 38% от руснаците не са съвсем съгласни с политиката на своя президент.Политолози предсказват, че от тези проценти може да поникнат корените на новата опозиция. Засега тази перспектива е далече. На въпроса към организаторите на кандидатурата на Москва за ЕКСПО-2010 за паметника на Ленин на територията на ВДНХ главният архитект обяснява, че не е така просто да бъде махнат. Комисия вече е определила, че той е културен паметник и следователно подлежи на охрана и поддържане. Предпазливото отношение на президента към историята и носталгията от миналото също е част от балансираната му политика на реформи и резерви. За две години Путин обезвреди информационно-политическата машина, която предизвикваше кризи и скандали, обясняваха през това време политолозите на гражданските дебати по повод светлата годишнина от идването на власт на президента спасител. Реформите са заседнали, Чечения е задънената улица на Путин, елитът не стои зад него, обясняваха критиците на сегашната власт. Всички бяха в КПСС, но когато тя падна, никой не тръгна да я защитава с оръжие в ръка. Така един от политолозите прогнозираше бъдещето на всенародната поддръжка на президента Путин. Други оспорваха тезата, че той няма на кого да се опре, защото петербургските резерви са изчерпани, а и някои привлечени във властта не блестят с особен професионализъм. Президентът построи управлението си върху два кита - чекистите от спецслужбите и либералите около Дмитрий Козак. Вярно е, че той разби Съвета на федерацията и изгони оттам губернаторите. Те едва ли ще забравят тази обида. Но в същото време новото поколение губернатори е на страната на новата власт и то може да бъде изтеглено на по-високо ниво. Друг резерв са средните слоеве на висшето федерално чиновничество, което сега няма достъп до вземането на решения, но ги подготвя и е готово да поеме отговорност за изпълнението им. Политиците се делят на два основни вида. Едни от тях предизвикват събитията с генериране на идеи или политическо интриганство, а други живеят под диктовката на събитията или по-скоро се опитват да реагират на тях. Според тази теория, Михаил Горбачов бе политик от първия тип, а Борис Елцин - от втория. Елцин наистина умееше да превръща в реалност немислими идеи. Той можеше да изчаква дълго време, а след това за 15 минути да вземе важно решение. Путин бе сравняван най-често с Горбачов, заради сходните условия, при които пое властта - умора от стария елит, издигане на човек от действащата среда, но от втория ешелон, безпокойството от външните заплахи. След това се оказа, че той прилича и на реформатора Александър Втори и на петербургския реформатор Петър Първи, който проби прозорец за Русия в Европа. Президентът на Русия е повече от президент, заяви Путин при встъпването си в длъжност. И продължава опитите да представи събирателен образ на реформатора на нова Русия. Проблемът на Владимир Путин е, че не може да помири масите и елита, смята кремълският политолог Глеб Павловски. Консолидацията на интересите на политиците, средствата за масова информация и бюрокрацията върви трудно. Путин има още една година за проекти, които не са свързани със следващите избори, смята Павловски. Личното обаяние на президента вече не стига за по-енергично придвижване на реформите, твърдят аналитиците. Те не отричат, че за две години е постигнат най-големият икономически растеж през последните десет години, че страната изплаща външния си дълг и инфлацията, макар и по-висока от очакваната, е все пак под контрол. Политическите партии, двете камари на парламента и олигарсите са ликвидирани като самостоятелна политическа сила. Изборът на Путин реши проблема с лидера, но не реши проблема с управлението. Сближаването със Запада е факт след 11 септември м.г., макар че Русия не е особено доволна от своите нови партньори. Отношенията с Украйна също вървят към подобрение. Държавата контролира на практика и шестте федерални тв канала и има силно влияние върху радиото и печатните издания. От 1 януари е въведен ДДС за печатната продукция. Със свободата на словото явно има затруднения, но заплатите и пенсиите се плащат навреме и върху това се крепи високият рейтинг на президента. Към Путин има и някои претенции. Например че не е достатъчно емоционален. Но дори когато остана в Сочи, докато умираха моряците в подводницата Курск, или когато не се намеси след обидите за руските спортисти на зимната олимпиада, руснаците не са склонни да упрекват само него. Понятията добро и лошо в Русия доста се различават от европейските стандарти. Путин обаче не се съгласи да върне отново смъртното наказание и продължава да държи на либералния курс към Запада. Чиновниците отново се чувстват силни. При Елцин те обслужваха олигарсите, а сега се чувстват господари на положението. Колко ефектно изглеждаше Путин в кабината на пилот-изтребител, в моряшката униформа на подводничар, на Нова година в Чечения или във войнишката палатка. Военната реформа обаче буксува, опитите военните вместо привилегии да получат по-високи заплати не бяха особено успешни и Върховният главнокомандващ има сериозни затруднения със своите подчинени. Назначаването на неговата дясна ръка Сергей Иванов за граждански военен министър не се оказа особено успешен ход. Генералът от КГБ Иванов се опитва да управлява армията като спецслужба, но очевидно не му спори особено. Дезертьорството в армията се засилва, както и недоволството сред офицерския корпус.Доброто отношение към Путин е не защото той е такъв, а защото има търсене на такъв лидер, което продължи десет години, твърди президентът на Фондацията Обществено мнение Александър Ослон. При Елцин съществуваше опасението, че всичко може да рухне в един момент. Путин може да бъде заплашен само от една тенденция - ако от позитивен типаж се превърне в привичен, смята Ослон. Въпросът е колко дълго феновете на президента ще са в състояние да преборят разочарованието си. Все още няма отговор на въпроса от 1999 г. Кой е мистър Путин, но през март 2002 г. няма и достатъчно ясна картина за какво точно руснаците обичат своя президент. Повечето от запитаните от фондация Обществено мнение отбелязват най-вече волевите му качества - целеустременост, сдържаност, активност и смелост (25% от запитаните). Следват работоспособност, отговорност, компетентност (17%). Твърд, енергичен, дееспособен, компетентен политик и порядъчен човек - тази представа се вписва в представата на масовото съзнание за идеалния лидер. Путин печели и от съпоставката с предшественика си Елцин. В същото време оценката за деловите качества на президента е спаднала. Социолозите отбелязват и една интересна тенденция в масовото съзнание - руснаците се доверяват повече на един-единствен носител на властта - президент, премиер, губернатор. Обществото очевидно изпитва нужда от кумири и дори ако ги няма, ще продължава да ги търси и създава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във