Банкеръ Weekly

Общество и политика

СОРОС СПЕЧЕЛИ 107 МИЛИОНА ДОЛАРА ОТ РУСКАТА КРИЗА

Какво се случва в Русия? От 20 юли, когато МВФ изпрати
първата парична помощ на страната, до днес фондовият индекс RTS
понижи стойността си с 48 процента. А доходността по базовите
едногодишни ДЦК скочи от 60% след споразумението с МВФ до 200-250%
в сряда.


Руските пазари вече не падат, те просто
престават да съществуват (подобно на българските през зимата на
1997 година). В момента правителството на Русия, според финансови
специалисти, има само две алтернативи: или да девалвира рублата
поне със 75%, или да осъществи спешна конверсия на краткосрочния
си дълг в дългосрочен. Съдбата на рублата вече е политически въпрос.
В стабилността на националната си валута руснаците виждаха един
от най-значимите плодове на провеждащата се повече от шест години
реформа. Една девалвация ще донесе големи печалби на големите
износители, като например нефтените компании, и веднага ще намали
разходите по обслужването на деноминирания в рубли държавен дълг.
Но ще удари правителството и президента Елцин. Положението в страната
може да излезе извън контрол, както това се случи в Индонезия.
И подобно на Индонезия, отново се поставя въпросът за ефективността
и адекватността на действията на МВФ и на правителствата на държавите
от Г-7, и най-вече на Клинтън, който най-твърдо застана зад пакета
от помощи.


Хонконг, Русия и Сорос очертаха триъгълника, в чиито
силови полета пропаднаха валутните пазари миналата седмица. По
случайно съвпадение или съвсем закономерно, като отглас на растящото
безпокойство от рецидива на кризата в Азия, руските финансови
пазари се разтресоха с нова сила. Това стана само пет седмици,
след като МВФ, Световната банка и Япония решиха да хвърлят
нови 22.6 млрд. щ. долара, за да защитят руската икономика от
ураганните ветрове, задухали от Азия. И Русия отново се оказа
там, където беше преди да получи спешната помощ от МВФ, но този
път залозите бяха много по-високи.


Призракът на спекуланта отново изплува


от августовската мараня. Най-напред се заговори за
поредна спекулативна атака срещу хонконгския долар, предизвикана
от слуховете за големи падежи на контракти по деривативи, които
някои специализирани банки от района са купили. Събитието трябва
да произтече на 18 август, а 17 август е официален празник за
провинцията. Експертите твърдят, че са налице всички условия за
поредното голямо шоу - битката между Валутния борд на Хонконг
и валутните спекуланти, чиито екстремни атаки се очакваха в четвъртък
и петък, когато обхванатият от предпразнично настроение пазар
е нисколиквиден. Специалистите прогнозираха победа за борда. Те
изхождаха от презумпцията, че изпълняващата ролята на централна
банка на Хонконг HKMA може без затруднения да отдели 20 млрд.
щ. долара от резерва си в защита на местната валута.


Сражението, макар и не толкова зрелищно, наистина
се състоя. И HKMA наистина хвърли определено количество щатски
долари на пазара, осъществи няколко репо-операции с ДЦК и принуди
спекулантите да отстъпят. Борсовият индекс Hang Seng обаче методично
отслабваше, като най-драстично се обезцени във вторник, когато
загуби 9% от стойността си, и в четвъртък - нови 3 процента.


Това отново подхрани слуха за неизбежната девалвация
на китайския юан и за премахването на валутния борд в Хонконг,
заради продължаващата слабост на японската йена и на японската
икономика като цяло. Япония отрече да е виновна, но очевидно на
срещата между китайския ръководител Йан Дзъ Мин и японския министър-председател
Кейдзо Обучи през септември ще трябва да представи по-солидни
доказателства за решимостта си да оздрави финансовата си система.
В противен случай Китай и Хонконг може наистина да се откажат
от стабилните си и твърде скъпи спрямо щатския долар валути и
да предизвикат нов повсеместен хаос в района на Югоизточна Азия
и на територията на развиващите се пазари.


Все пак в петък индексът Hang Seng се стабилизира,
като приключи борсовата сесия с 8.47% по-висока стойност.


Рублата се удави още в понеделник


когато руският борсов индекс RTS се понижи с 9%,
а правителствените ценни книжа увеличиха доходността си на 112%
(от 90% на 7 август).


Във вторник натискът върху рублата продължи. До голяма
степен той се дължеше на факта, че Централната банка отмени аукциона
за продажба на ДЦК за трета поредна седмица, както и на продължаващия
срив на цените на суровия петрол на световните пазари до невиждани
през последните 10 години стойности. Нов срив претърпяха и цените
на корпоративните и държавните ценни книжа и това се случи, защото
инвеститорите продължиха панически да бягат от страната поради
растящите съмнения, че правителството ще съумее да се справи с
обслужването на външния и вътрешен дълг на Русия и поради растящите
страхове от девалвация на рублата. В интерес на истината това
безпокойство не е безпочвено. Както е известно, до края на годината
страната трябва да изплати 19 млрд. щ. долара по падежите на ДЦК
по вътрешния дълг.


Правителството на Русия беше уредило Централната
банка и Държавната спестовна каса на страната да купят ДЦК за
9.91 млрд. щ. долара. Отделно търговските банки трябваше да изкупят
държавни облигации за 2 млрд. щ. долара, като ги заменят с еврооблигационна
емисия на същата стойност през есента. Останалите средства трябваше
да дойдат от повишените постъпления от данъци и от приватизацията,
както и от осъществената вече еврооблигационна емисия на стойност
4.6 млрд. щ. долара.


Осъществяването на този прекрасен замисъл обаче зависеше
от мнението на финансовите пазари. Официалните власти се опитаха
да успокоят инвеститорите, че финансовата система на страната
е стабилна и ще успее да посрещне предстоящите плащания. Кириенко
дори беше изчислил, че през август в бюджета ще постъпят 6 млрд.
щ. долара от данъци. Инвеститорите, обаче, се оказаха твърде недоверчиви.
Защото прецениха, че младият ръководител на кабинета на световната
суперсила има много по-големи проблеми от бюджетните постъпления
и дефицита. И те се съдържат в преструктурирането на корпоративния
сектор на Русия. Така продажбите на всички видове руски финансови
инструменти продължиха, като борсовият индекс RTS се понижи с
нови 10.4%, предизвиквайки прекъсване на търговията за 45 минути
в късния следобед, а доходността по базовите едногодишни ДЦК достигна
почти 150 процента.


Жертва на паниката


станаха фондовите индекси: на Будапеща - BUX, обезценил
се със 7.8%, на Варшава - WIG, паднал с 2.8%, и на
Прага - понижил стойността си с 3.6 процента.


Драмата се задълбочи в сряда, когато Руската дума
реши да не провежда извънредна сесия на 19 август и да я отложи
за 2 септември. На нея трябваше да се обсъдят жизненонеобходимите
антикризисни проектозакони на правителството, имащи за цел да
спасят болните финансови пазари и да върнат доверието на инвеститорите
в рублата. Късно в петък миналата седмица Думата все пак склони
да проведе това заседание. (Подробности - на стр. 28)


Междувременно се появиха и първите признаци на ликвидната
криза в банковата система. Банките престанаха да се рефинансират
с краткосрочни кредити чрез междубанковия пазар и спряха да си
продават валута. Така започнаха да се бавят някои плащания и имиджът
на Русия пред чуждестранните инвеститори още повече се влоши.
Това принуди Централната банка да вземе някои мерки. Тя премахна
кредитните си лимити overnight за някои банки, за да им помогне
да посрещнат краткосрочните си задължения, като


същевременно ограничи кредитните линии


които търговските банки използват, за да купуват
долари за собствена сметка. Действието целеше засилване на контрола
върху обменния курс на щатския долар спрямо рублата.


До голяма степен ликвидният проблем на банковата
система беше предизвикан от западните банки, които поискаха попълване
на залозите, преведени от руските банки срещу направените от тях
високорискови инвестиции във валута и във високодоходни правителствени
дългови инструменти.


В резултат доходността по базовите едногодишни ДЦК
се повиши до 150-250% и накрая търговията им беше преустановена.


В четвъртък, още с откриването на сесията на фондовата
борса, индексът RTS се понижи с 10% и след 45 минути търговията
беше прекратена. Малко по-късно Федералната комисия за ценни книжа
разшири диапазона за търговия на индекса от 10 на 15% и възстанови
пазара, а свободното падане на акциите продължи, като индексът
RTS затвори на още 6.5% по-ниско ниво. Най-голям беше натискът
върху банковите акции поради страховете от колапс на банковата
система на страната и от девалвация на рублата. Това принуди руската
Централна банка да


наложи ограничения върху количеството долари


които търговските банки могат да купуват за собствена
сметка. Централните банкери заявиха, че банките ще могат да купуват
само по поръчка на клиенти, като представят необходимите документи
за доказване на покупката. По този повод дилър от банката заяви,
че Централната банка винаги предприема подобни мерки във време
на криза, като добави, че новите ограничения ще имат много
негативен ефект върху пазара.


Дилърът на ABN-AMRO Bank Алексей Орлов обаче беше
по-добре настроен към акта на банката. Според него хората
се страхуват от паника и пазарът се нуждае от потвърждение, че
положението е под контрол.


Масло в огъня наля писмото на известния спекулант
Джордж Сорос


до в. Financial Times, в което той доказваше, че
единственото спасение на Русия е в девалвация на рублата поне
с 15-25% и въвеждането на валутен борд.


И отново в четвъртък рейтинговата агенция Moody's
намали рейтинга по дългосрочните валутни депозити на 11 руски
банки, понижи рейтинга на дълга на три банки и свали рейтинга
за финансова стабилност на осем банки. А агенцията FITCH IBCA
постави под наблюдения SBS-ARGO, една от най-големите руски банки
и най-голямата след Сбербанк, притежателка на индивидуални
депозити, с идеята да намали рейтинга й. Това разтревожи клиентите
на банката, защото в Москва много хора получават заплатите си
през SBS-ARGO.


Реакцията на Кириенко не закъсня. Той заяви, че девалвация
на рублата и валутен борд няма да помогнат на страната, която
ще продължи да изпълнява поетите към МВФ ангажименти. Според него
натискът е спекулативен и с политически подтекст. А лидерът на
най-голямата опозиционна партия Зюганов заяви, че щом се касае
до такива важни решения като девалвация и борд, Думата би могла
да се събере на извънредна сесия на 19 август, ако прецени, че
аргументите на правителството са убедителни. Парламентаристите
обаче ще очакват и официална покана от Елцин.


В петък руските финансови пазари се стабилизираха,
след като и Елцин наруши мълчанието си и твърдо заяви, че девалвация
няма да има. Фондовият индекс RTS се повиши с повече от 13%, но
при изключително ниска пазарна активност. Наблюдатели твърдят,
че паника сред населението не се наблюдава, въпреки че много руснаци
са обръщали рубли в щатски долари.


Възниква резонният въпрос: виновни ли са спекулантите?
Тях ги обвиняват още от началото на кризата в Азия през лятото
на 1997 година. И никой не си задава въпроса - защо пък Сорос
и подобните нему не атакуват щатския долар, германската марка,
или швейцарския франк? Защото нишката се къса там, където е най-тънка:
спекулантите успяват там, където има корупция, слаба финансова
система, лош надзор и срастване на политическата и икономическата
власт чрез приятелски кръгове и монополи. Спекулантите са естественият
катализатор на кризите. А това, което Сорос премълчава, когато
твърди, че действията на МВФ са неефективни, всъщност е, че чрез
тях Фондът налива нови пари в портфейлите на спекулантите.


Политическият коментар за Русия четете на стр. 28
на в. БАНКЕРЪ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във