Банкеръ Weekly

Общество и политика

СОПОТСКАТА ОРЪЖЕЙНИЦА ЗАЛАГА РАКЕТИ

Позовавайки се на фирмената тайна, изпълнителният директор на ВМЗ - Сопот Атанас Димитров не дава подробности за кредита, който тази седмица дружеството получи от Първа инвестиционна банка. За бунтуващите се оръжейници обаче неразгадаеми секрети няма. Преди няколко дни банката предостави краткосрочен заем от над 2.6 млн. лв., обезпечен с особени залози и ипотеки върху активи на предприятието. Според оръжейниците, за да се осигури спасителната финансова инжекция са били заложени големите ракетни складове в Клисура и съставният Завод 6 на ВМЗ, специализиран в производството на нестандартно оборудване.


От пресцентъра на Министерството на икономиката съобщиха, че управляваното от Жотев ведомство ще продължи заедно с ръководството на ВМЗ - Сопот, разговорите за осигуряването на втори заем за предприятието, който ще бъде отпуснат от друга кредитна институция. Неслучайно преди три седмици вицепремиерът Жотев изпрати до Асоциацията на търговските банки писмо, в което ги моли да обмислят възможността за отпускане на заем на сопотските заводи. Засега на този повик откликна единствено ПИБ.


Въпреки налятите пари, отредени предимно за изплащане на безкрайно закъснели заплати, сопотчани не вярват, че сегашният мениджърски екип на оръжейницата ще се справи с кризисната ситуация. А още по-малко, че ще ги споходи успешна и прозрачна приватизация. В края на миналата година с благословията на бившия промишлен министър Александър Божков почти на конвейер бяха продадени като обособени части шест апетитни парчета от изпосталялата оръжейна баница.


Механичният завод в Брезово стана собственост на сформираното там РМД, в ръководството на което фигурира изпълнителният директор на ВМЗ Атанас Димитров. Прословутият дървообработващ завод в Клисура също бе закупен от РМД, в чийто борд се е записал заместникът на Димитров, отговарящ за икономическите и търговски въпроси. Заместник-директорът по отбранителното производство Илин Пуков пък се е наредил сред шефовете на РМД-то, купило съставния механичен завод, базиран в Девин. А колегите на Пуков - Валентин Василев, заместник-директор по гражданското производство на ВМЗ и главният счетоводител Розалин Петков са заели авторитетни управленски позиции в други две работническо-мениджърски сдружения. Г-н Василев се е включил в приватизацията на Домостроителния завод на ВМЗ в Карлово, а Петков в раздържавяването на цеха в с. Баните, където освен специално се развива и шивашко производство.


Дали разфасоването на ВМЗ ще продължи, дали сопотската слава ще стане РМД-собственост, или за мотора на Военнопромишления комплекс наистина ще се намери стратегически инвеститор - отговорите на тези въпроси ще зависят и от новите контрольори, които на 13 април Министерството на икономиката реши да изпрати в Сопот. Те ще наблюдават работата на управленския екип на ВМЗ, оглавяван от застрашения от уволнение Атанас Димитров. Дано го правят с отворени очи.


Осигуреното от ПИБ финансиране от 2.6 млн. лв. обаче ще реши само временно проблемите на сопотските заводи. Те имат значителни задължения към бюджета, за които в момента Министерството на финансите предпочита да не дава информация. Именно тези дългове обаче станаха причина в средата на март 2000 г. всички сметки на ВМЗ - Сопот, да бъдат запорирани. В началото на седмицата ведомството на Муравей Радев взе решение временно да вдигне запора върху част от сметките на предприятието, и то само за да реши един друг финансов проблем - този с обслужването на японския дълг на завода, гарантиран от държавата.


Задължението възникна през февруари 1995 г., когато ВМЗ - Сопот, купи от японската Ничмен Корпорейшън и въведе в експлоатация линия за производство на лагери. Тя е платена със заем от 777.8 млн. японски йени (около 8 млн. щ. долара), отпуснат за българското предприятие от Банк ъф Токио Митсубиши през работещата по онова време Стопанска банка.


Отново през 1995 г. за инсталирането на линията за производство на лагери Вазовските заводи вземат заем за 4 млн. щ. долара от Държавния фонд за реконструкция и развитие, който е погасен в края на 1999 г. (по това време парите на ДФРР вече са част от бюджета).


В средата на март 2000 г. сопотската оръжейница дължи на японските си кредитори 324.1 млн. йени (над 3 млн. щ. долара). Поредната вноска от 74.7 млн. японски йени тя е трябвало да плати на 20 март, но по това време сметките й вече са блокирани. Ако ВМЗ не се издължи в срок, вземането на японците става незабавно изискуемо, и то от държавата, която е гарантирала заема. За да избегне тази неудобна ситуация, която би довела до увеличаването на външния дълг на държавата, Министерството на финансите вдигна запора върху част от сметките на завода.


Японският заем трябва да бъде погасен до март 2003 г., затова е твърде любопитно докога ведомството на Муравей Радев ще прави подобни жестове към ВМЗ - Сопот? В същото време преференциалното отношение на държавата към един нередовен длъжник може да предизвика верижна реакция от искания и на други фирми длъжници със запорирани сметки. А Министерството на финансите не може да си позволи това. Подобна политика ще е в разрез с декларираните пред Международния валутен фонд намерения за заздравяване на финансовата дисциплина и за намаляване на несъбраните вземания на бюджета. Не е тайна, че експертите на Фонда реагират особено остро, когато установят, че правителството не спазва точно тези ангажименти по тригодишното споразумение с МВФ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във