Банкеръ Weekly

Общество и политика

СОЛОМОН ПАСИ - ОБСЕБЕНИЯТ ОТ НАТО СПАСИТЕЛ

За Соломон Паси казват, че е успешният министър в неуспешния кабинет на Симеон Сакскобургготски. Звучи почти афористично, защото е трудно нещо да се окачестви като успех, когато е част от цял неуспех. Определението обаче чудесно пасва на артистичните изяви на външния министър, който обича и играта с думите. Посещението на Колин Пауъл не беше тест, беше доказателство, че България е издържала теста, в свой си стил обяви външният министър. Като доказателство как страната ни блестящо е издържала изпита около иракската криза. Затова и държавният секретар на САЩ дори ни издигна до дясна ръка на Америка. А Слави Трифонов възкликна: Боже, ами че те тогава са с две леви ръце. Ако оставим шоуто настрана и, меко казано, непознаването на българското знаме от американския държавен секретар, който е овековечен на снимка, хванал трибагреника ни на обратно, визитата му на 15 май, макар и само за няколко часа, бе балсам за душата най-вече на министър Паси. Изправен на трибуната на площад Батенберг рамо до рамо до Големия бял брат (в случая - леко мургав), Соломон Паси предвкусваше удоволствието от приближаването на Големия ден, когато мечтата му България да стане член на НАТО ще се сбъдне. Черешката на върха на тортата (при отбелязването на стогодишнината от дипломатическите отношения между България и САЩ) беше ратифицираното седмица по-рано от американския Сенат споразумение за присъединяване на България към пакта. Спомен за началото За външния министър присъединяването ни към НАТО винаги е било приоритет N1, докато присъединяването към Европейския съюз словесно е вървяло винаги в комплект с НАТО, но де факто е задача, поставяна винаги на второ място като приоритет от средносрочно значение. И през 1990, и сега Паси твърди, че членството в НАТО е поне две неща: инвестиция в сигурността и сигурност на инвестицията. Дни преди да бъде избран за министър на външните работи през 2001 г. той откровено споделя: Посветих единайсет години от живота си за членството ни в НАТО. Когато човек преследва голяма цел, трябва да подчинява цялото си поведение на нея. Е, досега Мони (както го наричат приятелите му) го прави. За първи път Паси огласява предложението си за присъединяването на България към НАТО от трибуната на Великото народно събрание на 23 август 1990 година. И втрещява с идеята си депутатския корпус в частност и обществото като цяло, което все още се чувства част от Варшавския договор. А вестник Християндемокрация тогава отрязва: Членство в НАТО! Това ще бъде най-голямата грешка, която ще извърши България. СДС също не подкрепя своя депутат от групата на Зелената партия Соломон Паси. Той обаче не се отказва от каузата НАТО. През ноември 1990 г. с гипсиран крак докоцуква до щабквартирата на алианса в Брюксел и се среща с шефа на пакта Манфред Вьорнер. През следващата 1991 г., на 4 април, учредява Атлантическия клуб и се превръща в негов неизменен председател до сядането му (на 24 юли 2001-ва) в министерското кресло на външно. През 1992 г. Атлантическият клуб става асоцииран член на АТА (Атлантическата асоциация), а четири години по-късно, през 1996-а, Соломон Паси е избран за вицепрезидент на асоциацията. Историческото трабантчеСтратегията е ясна, тактиката - също: Атлантическият клуб е рекламна агенция, чийто единствен продукт е членството в НАТО, афишира намеренията си Паси. И се проявява като перфектен и атрактивен рекламен агент. Главно действащо лице в невероятните му хрумвания е и прословутият трабант, с който повози из София Манфред Вьорнер, за ужас на охраната, която остана с отворена уста зад пърпорещата картонена сапунерка, отнесла шефа на НАТО. Симеон Сакскобургготски и доня Маргарита също се наместиха в количката и направиха един тур за овации. Лорд Джордж Робъртсън не посмя да се повози, но се снима в станалото историческо трабантче. Папата също бе удостоен с честта да види това чудо на... рекламния бизнес. Днес автомобилчето кротко изживява дните си на паркинга в двора на външното ни ведомство, след като доведе Мони Паси до министерството в първия му работен ден.Така трабантът, който съвсем не е символ на НАТО, свърши много повече работа около популяризирането на пакта. А лекциите на Далай Лама, Хавиер Солана и най-различни световноизвестни личности, бивши и настоящи министри, държавни секретари и посланици, висши военни и всякакви капацитети, придружени с чаша вино (от Бай Генчо) или бира, организирани от Атлантическия клуб, събираха на едно място политици от всички цветове, президенти, дипломати и интелектуалци. Залите винаги се пукаха по шевовете си, а хората се шегуваха, че със 100 покани (и със 150 чаши вино) Мони пак е събрал 1000 души. Най-големият гаф на Паси е, че без капка свян се сравни с Христос. Очевидно не съм първият, който е констатирал, при това на свой гръб, че справедливото невинаги е популярно, а популярното невинаги е справедливо, каза Паси и уточни: Две хиляди години преди мен подобна болка е изпитал Спасителят, когато казва: Понеже аз говоря истината, не ми вярвате. С тези думи, произнесени през април 2003 г. при отбелязването на 12-годишнината от основаването на Атлантическия клуб, министърът си спечели прякора сПАСИтеля. А публичната лекция, с която обясни собствените си виждания за позицията на България и защо участваме във войната срещу Ирак, остана в сянката на небесното му извисяване. Кризата в Ирак и поведението на външния ни министър беше причина БСП да поиска от Симеон оставката на Паси. Социалистите бяха възмутени от разминаването между официално изразената позиция на България и действията и изявленията на Паси. СДС също се закани да иска оставката на външния министър, но по друг повод - датите за затварянето на реакторите на АЕЦ Козлодуй и Соломоновия пръст в това дело. И понеже е всеизвестно отношението на премиера към каквито и да е промени в кабинета (той дори не махна откровено некадърните), ропотът на червени и сини срещу външния министър остана като глас в пустиня. Тайната дипломация и двойните стандарти Сприхав съм и може би в прекалено голяма степен се съобразявам със собственото си мнение, признава сам Паси. А поведението му е потвърждение на думите му. Ако потърпевши от това скромно качество на министъра бяха само семейството и приятелите му, едва ли щеше да има толкова голямо значение. Но когато потърпевш се оказва президентът на републиката, нещата изглеждат по-различни.Доста странна представа за взаимодействието между властите в България трябва да е оставила визитата на Първанов в Брюксел през есента на миналата година. Тогава най-изненадан сред изненаданите беше президентът на страната ни, научавайки не от кой да е, а от комисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген каква е позицията на България за затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ Козлодуй. А тя определено се разминаваше с решението на парламента. Но за сметка на това представяше становището на Соломон Паси и кабинета на Сакскобургготски. Това разминаване Първанов нарече урок, който би трябвало да ни даде да разберем, че не може да има тайна дипломация и двойни стандарти. Повод като точно такъв урок да бъде окачествена нелепата ситуация в Брюксел бе и случилият се десетина дни по-рано скандал с решението на кабинета да предостави оръжие на Грузия, и то в деня на срещата на държавния ни глава с руския президент Владимир Путин в Москва. Според ЧАРА (Частна агенция за разузнавателни анализи), цитирана от вестник Монитор, става дума не за случайно съвпадение на дати, а за добре обмислено активно мероприятие, в което са замесени американското посолство в София и някои министри от кабинета като Паси и Свинаров. Пренебрегнатата Европа Проамериканската политика на външния министър Паси никога не е била прикривана. Трагедията на 11 септември 2001 г. (когато след терористичен акт рухнаха двата небостъргача близнаци на Световния търговски център - символ на Америка) само отприщи любовта му към НАТО. И Паси я демонстрира с конкретни предложения и готовност България да даде коридори и летища на САЩ в борбата срещу тероризма. България действа като фактически съюзник на НАТО, без да е член на алианса, обясняваше тогава гордо външният министър.Около кризата и войната в Ирак (по-точно на пристрастията му към САЩ и обърнатия гръб на Европа) рейтингът му в социологическите изследвания в продължение на месеци падаше надолу. Парадоксът е, че въпреки това остана по-висок от рейтинга на останалите членове от кабинета. Ако се върнем малко назад във времето, за да проследим слабостта на Паси към САЩ, сигурно ще се намерят хора, които си спомнят концерта на Атлантическия клуб във възхвала на американските бомбардировки над Белград. Пак по това време на военната агресия срещу Югославия Паси изстреля и циничната фраза: Майната му на православието. Може би за него не е чак толкова кощунствена, ако приемем, че е половин евреин, но при всяко положение тя съвсем не звучи по соломоновски мъдро. Българската външна политика по иракската криза не беше одобрена от Европа. Но видимо Паси не показа, че се интересува от това какво мислят не само водещите евролидери Франция и Германия, а и всички останали членки на съюза, изразяващи становище, различно от това на Буш-младши. Доста присмех и подигравки отнесе страната ни и около изявленията и гласуванията на българския представител в Съвета за сигурност на ООН, който стриктно изпълняваше напътствията на министъра си. След края на войната в Ирак статия в гръцкия вестник Катимерини (в момента Гърция председателства Евросъюза) обвини България и Румъния, че играят двойна игра - хем искат да са с Европа, хем безрезервно подкрепят САЩ и търсят изгода от по-силния. Минуси и плюсовеАко трябва да поставим на везните свършеното от Паси във външната политика, ще констатираме, че минусите в работата му не могат да се преброят дори на пръсти. Не защото е перфектен или безгрешен министър, а защото единствено приоритетът НАТО заема цялото му време и поглъща всичките му усилията и енергия. Какво да се прави, Европейският съюз не е първата му любов (може би затова измъкна от небитието министър Меглена Кунева), а втората му любовница. Затова след успехите, белязани на срещите в Прага и в Копенхаген, когато получихме и пътна карта за Европа за 2007-ма, май няма какво друго съществено дело на Мони да прибавим. Не бива да се отричат и усилията му да помогне на българските медици, загазили в либийските затвори. И постигнатото от него, което все пак е нещо. Да не забравяме и посещението на папата в България. А преди това и на американския президент Бил Клинтън. Но тогава Паси още не беше министър. Тогава го наричаха Атлантик N1. Днес, като дипломат N1, той упорито продължава да се държи като пръв атлантик сред атлантиците. Защото след министерската си кариера очаква (може би) и една по-добра атлантическа, свързана с върховете на НАТО. Говори се, че точно заради слабостта му към Северноатлантическия пакт Паси е бил избран от Симеон за външен министър. Сакскобургготски се е надявал по този начин да заздрави отношенията на България със САЩ и ... Израел. Днес обаче на премиера-цар му се налага да използва роднинските си връзки в друга посока, белким пооправи развалените ни отношения с Европа. В личният си живот на младини Соломон Паси е бил бохем (б.ред. - под лупата на журналистическото око той и до днес си остава такъв). Освен това смята, че артистичните му изпълнения - като експедиция на Антарктида, прекопаване и подстригване на дръвчета в двора на министерството (ведно с една необяснима министърка на екологията, наречена Долорес Арсенова) или кавалерстването на Клеопатра (актрисата Ленор Варела) му носят някакъв екзотичен дивидент. Паси е баща е на три деца. Сегашната му съпруга е Бинка Пеева, главен редактор на актуалния в миналото седмичник Репортер 7. Днес, когато устоите на правителството все повече се клатят, а някои предричат, че най-после Сакскобургготски се е решил на промени в кабинета, Паси може да се радва, че не е сред заподозрените за смяна. Политическите наблюдатели смятат, че си е осигурил местенце в ръководните структури на НАТО или може би на Обединена Европа. Залагайки на атлантическата карта външният министър изпревари стратегически колегите си и си гарантира хляба даже ако царската кола се обърне преди края на мандата или на следващите избори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във