Банкеръ Weekly

Общество и политика

СОФИЙСКАТА ЗАДЪНЕНА УЛИЦА НА ОССЕ

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, създадена в годините на студената война, се оказва в променените реалности на ХХI век все повече в задънена улица. Архаичността на тази най-голяма в света регионална организация за колективна сигурност, в която участват 55 държави от Северна Америка, Европа и Азия, лъсна за пореден път по време на 12-ата среща на външните министри от ОССЕ в София (6 и 7 декември). Освен с невижданите мерки за сигурност, съпътствали двудневния престой у нас на Колин Пауъл, Сергей Лавров, Йошка Фишер, Джак Стро и останалите им колеги, софийският форум ще се запомни най-вече с провала на опитите да бъде гласувана заключителна политическа декларация. А един подобен документ трябваше да даде отговор на много въпроси. Достатъчно е да споменем само изборната криза в Украйна, забавената ратификация на Договора за ограничаване на въоръжените сили в Европа (ДОВСЕ), постигането на съгласие около бюджета на ОССЕ за 2005 г., както и номинирането на кандидатури за нов генерален секретар на организацията. По нито една от тези важни точки обаче делегатите не успяха да постигнат съгласие. Така за втори път след Маастрихт '03 министерска среща на ОССЕ приключва без гласуването на обща декларация - неприятна констатация за една организация, която дори в названието си включва думата сътридничество. Какви са причините за демонстрираните в София противоречия? На първо място принципът на взимане на решенията с пълен консенсус. Колкото и да е демократичен този подход, не можем да не признаем правотата на министър Соломон Паси, който отбеляза, че на практика е невъзможно такъв голям брой държави да постигнат единодушие по най-пиперливите теми в областта на международната сигурност. След като всяка страна членка има право на вето, не е чудно, че бяха достатъчни само гласовете на Русия и Беларус, за да осуетят приемането на специален текст за кризата с президентския вот в Украйна. Известна надежда все пак дава решението, взето на конференцията в София, да се сформира работна група от известни личности, която да предложи промени в структурата и компетенциите на отделните институции в ОССЕ. Идеите на този своеобразен мозъчен тръст ще бъдат обсъдени в рамките на словенското председателство на организацията, което започва в началото на идната година.Всъщност процедурните неуредици са сравнително малък проблем в сравнение с откритото противоборство между САЩ и Русия. За близо 500-те представители на медиите, акредитирани за форума, бе повече от любопитно да наблюдават размяната на реплики между американския първи дипломат Колин Пауъл и руския му колега Сергей Лавров. Пауъл не пропусна да припомни от трибуната в Зала 3 на НДК, че Русия трябва да изпълни поетите задължения да изтегли войските си от Молдова, както и да се договори с Грузия за евентуалното оставане на военните й части в кавказката република. Москва прие подобен ангажимент още през 1999 г. на срещата на върха на ОССЕ в Истанбул. Пет години по-късно, подчерта Пауъл, обещаното още не е изпълнено. На това Лавров отвърна с упрека, че нито една членка на НАТО не е ратифицирала до момента споразумението от 1999-а за изменение на Договора за обикновените въоръжения (ДОВСЕ), което трябваше да регламентира нивото на поддържаните въоръжения от различните държави. Засега анексът е подписан единствено от Русия, Украйна, Беларус и Казахстан. Москва непрекъснато повтаря, че с разширението на НАТО на изток се нарушава договореният през 1999-а баланс на силите в Югоизточна Европа. В София външните министри не успяха да се разберат и за бюджета на организацията за следващата година. Разногласията са както за размера на вноските, които трябва да плаща всяка членка, така и за начините на харчене на парите. Приходите на ОССЕ се формират от редовните вноски (за България - 0.55% от финансовия план на организацията за съответната година), както и от въведената през 1997-а специална вноска за финансиране на общи мисии и проекти (по това перо внасяме по 0.06%). Всяка страна може да прави и доброволни допълнителни плащания в бюджета. По данни на Постоянния съвет на ОССЕ във Виена около 80% от предвидените за тази година разходи (185.7 млн. евро) ще бъдат изразходвани за издръжката на 18-те мисии в Югоизточна Европа и Кавказ. За сравнение - през цялата 1993-а. ОССЕ е похарчила едва 12 млн. евро. Не са малко мненията, че и броят на мисиите, и самият бюджет са излишно раздути. Като добавим и факта, че в различните институции и мисии на организацията работят 3370 души, става ясно защо според генералния секретар Ян Кубиш въпросът с бюджетната реформа не търпи отлагане.

Facebook logo
Бъдете с нас и във