Банкеръ Weekly

Общество и политика

СОФАРМА ОБРЕЧЕНА НА ФАЛИТ


Най-голямото ни фармацевтично предприятие Софарма
навърши 65 години в петък, 11 декември. Часове преди коктейла
по този повод в грандхотел София изпълнителният директор
на завода Иван Бадински каза за в.БАНКЕРЪ:


Дружеството ще приключи годината с печалба.
Всички имаме затруднения, не само фармацевтичните заводи, но в
оперативен план проблемите се решават. Софарма е печалившо
предприятие и интересът към него е много голям. Директорът
й отказа да посочи конкретни цифри за финансовото състояние на
фирмата.


Десетина дни по-рано, на 29 ноември, бившият депутат
и настоящ шеф на борда на директорите на фирма Експомед,
която се занимава предимно с износ на български медицински кадри
в чужбина, д-р Васил Михайлов заяви пред журналисти, че Софарма
ще трябва да бъде закрита догодина, тъй като производството й
не отговаря на необходимите евростандарти.


През февруари тази година друг лекар, д-р Христо
Димов, председател на съвета на директорите на Софарма,
пише в писмо до министъра на финансите Муравей Радев следното:
Дружеството изпитва сериозни трудности за набавяне на оборотни
средства. Работните заплати са най-ниски в един от най-печелившите
браншове на химическата промишленост, като е налице недоволство
сред работещите. В складовете има големи количества суровини,
които не могат да се използват на този етап, а най-необходимите
липсват. Тези и много други въпроси стоят за решаване пред едно
предприятие на добро технологично равнище, в което съвсем съзнателно
е работено за влошаване на неговото финансово-икономическо състояние.


Само преди пет месеца в касата на Софарма
постъпват 8 млн. щ. долара от миналогодишен износ. Според служители
на фирмата, пожелали анонимност, от два месеца насам заводът е
на червено. В подобно състояние са почти всички фармацевтични
предприятия у нас. За три от тях - Антибиотик - Разград,
Трояфарм - Троян и Фармация - Дупница, се намери
купувач и те се спасиха на крачка преди фалита. Защо обаче


никой не иска да купи


дружеството в София? Според шефа на Софарма
производството не е спряло. До неотдавна интерес към завода проявяваха
компании от Япония, Западна Европа, САЩ и Канада. Всичките 94
217 акции на Софарма, предвидени за масова приватизация,
бяха разграбени още на първата тръжна сесия. В момента те се търгуват
на борсата по най-високите за страната цени - от 51 000 до 61
000 лв. всяка.


Процедурата за приватизация на 67% от капитала на
Софарма е обявена на 26 септември тази година. Цената
на мажоритарния пакет от акции е определена на 38.5 млн. щ. долара.
След като до 2 ноември (крайния срок на първата приватизационна
процедура) не се намери купувач, Агенцията за приватизация удължи
срока за подаване на оферти до 7 декември. Противно на обичайната
практика обаче, цената и условията на конкурса останаха същите
- 38.5 млн. щ. долара: 10% се плащат веднага, а останалите - в
десетдневен срок. Така АП претърпя повторен неуспех и тепърва
ще умува над съдбата на завода.


Според шефа на АП Захари Желязков сериозна чуждестранна
фирма била кандидат за Софарма. Тя обаче не подала
оферта заради високата цена. Тайнственият кандидат-купувач е поискал
от АП двуседмично удължаване на срока на приватизационния конкурс
и преразглеждане на финансовите условия за провеждането му. Ако
се стигне дотам, не е изключено да се появят и други кандидати.
В противен случай Софарма е обречена на фалит. Държавата
няма да спечели нищо, а правителството ще си навлече гнева на
1500 останали без работа специалисти и на техните семейства.




Кой има интерес от фалита?


Изгода биха могли да имат мнозина. Това може да са
наследниците на бившите собственици на терена и сградите, в които
се помещава Софарма. До 1947 г. те са били съвместна
собственост на български евреи и Българското аптекарско кооперативно
дружество. След национализацията притежателите на имотите са били
обезщетени, добре или зле, от държавата. През 1993 г. наследниците,
около 300 души, повечето от които живеят в САЩ, завеждат дело
за седем от сградите на Софарма. Съдът отхвърля иска
като неоснователен. Няколко години по-късно, през 1997 г., наследниците
успяват да се сдобият със заповед за въвеждане във владение. Заповедта
е издадена от Стефан Софиянски в качеството му на служебен министър-председател.
Софарма отказва да изпълни заповедта с аргумента,
че подобни спорове в България се уреждат със съдебно решение,
а не с премиерско разпореждане.


Ако Софарма фалира, това ще е добре дошло
и за чуждестранните конкуренти на предприятието, които ще завладеят
окончателно българския пазар на лекарства с далеч по-скъпите си
медикаменти. За тази цел упорито се трудят доста хора у нас и
в чужбина. През 1992 г. с пари от програмата ФАР и неизвестно
по чия поръчка консултантска група от Бостън разработва проект
за развитието на фармацевтиката у нас, и по-конкретно на Софарма.
Според документа целта е подготовка и осъществяване на сделки
за приватизация. Американските специалисти препоръчват радикално
съкращаване на мощностите, персонала и асортимента. Според тях
различните производства трябва да се разделят, а някои от тях
да се закрият напълно, за да се улесни приватизацията. Единственият
ни, макар и не особено голям шанс, експертите виждат в производството
на субстанции, които бихме могли да изнасяме за Русия, но индиректно
- чрез големите западни фирми. В заключение Бостънската група
прогнозира, че българската фармация ще фалира до 1994 година.


Американците искат да ни върнат към манифактурното
производство и за да не им пречим на пазара, да правим само лигнин
и билков чай, коментират български специалисти и допълват, че
точно експерти от САЩ са съсипали най-добрите фармацевтични производства
на Унгария и Чехия.


Идеи, подобни на американските, проповядват и европейски
експерти. Според тях бъдещата обединена Европа трябва да се лекува
само с медикаменти, произведени от фирми патентоносители, т.е.
с оригинални препарати. С други думи, всички фирми, които произвеждат
генетични продукти, а такива са фармацевтичните предприятия в
цяла Източна Европа, трябва да си отидат.


Според наши специалисти това е абсурд. Да лекуваш
цялото си население само с оригинални лекарства е много скъпо
удоволствие дори за най-богатите държави. Тогава целта трябва
да е отстраняване на производителите от Източна Европа.




В тази мръсна игра


у нас най-активно са употребени лекарите, които оглавиха
фармацевтичната промишленост. Идеята медици да изместят стопанските
ръководители от предприятията в тази сфера е стара. Тя датира
още от времето на прословутия родственик на Тодор Живков акад.
Малеев. Моделът не е проработил и е бил изоставен. През 1996 г.
възкръсва отново под вещото управление на здравния министър д-р
Мими Виткова. Нейният екип смяташе, че ако фармацевтичната промишленост
мине на подчинение на здравното министерство, към окаяното ни
здравеопазване ще потекат милиони от печалбите на заводите. Видя
се обаче, че и милиарди да печелят фармацевтичните фирми, те не
могат да решат трупаните с години проблеми на здравеопазването.


Изглежда, духът на д-р Мими Виткова витае из коридорите
и на сегашната власт. В надзорния съвет на холдинга Фармахим
влизат доц. д-р Георги Карев, проф. д-р Драган Бобев и доц. д-р
Емил Таков. Последният е бивш шеф на Пирогов и министър
на здравеопазването в кабинета на Стефан Софиянски. Като лекари
и тримата са чудесни специалисти. Но за неумелото им представяне
като надзорници на холдинга в.БАНКЕРЪ подробно писа
в брой 37 от 14 септември тази година.


Изпълнителният директор на Софарма Иван
Бадински е бивш управител на аптеката в Пирогов от
времето, когато шеф на болницата е д-р Емил Таков. В периода на
голямата лекарствена криза от 1996 г. със знанието и съгласието
на двамата Пирогов купуваше медикаменти от частната
фирма Търговска лига на многократно по-високи цени.
Това предизвика възмущението на Съюза на фармацевтите и прокурорска
проверка. По-късно случаят бе потулен.


Председателят на СД на Софарма д-р Христо
Димов е бивш общински чиновник от екипа на кмета Александър Янчулев.
В управлението на завода като член на СД сега помага и бившият
шеф на отдел Чистота в столичната община Красимир
Арсов. Той не е изключение в групата на лаиците, храбро заели
се да извадят фармацевтичната промишленост от блатото, или обратното.
В този ред на факти Антибиотик - Разград, се ръководи
от бившия шеф на стъкларския завод в града, а Фармация,
Дупница - от бивш служител в шивашко предприятие.


В интерес на истината трябва да кажем, че изброените
ръководители нямат никаква вина. Изкушението да се возиш в луксозен
автомобил, да имаш мобифон и да пътуваш често в задгранични командировки
е доста голямо. Особено за българските лекари. Освен това едва
ли някой ще им търси отговорност, ако по тяхна вина фалират печеливши
донеотдавна фармацевтични фирми.

Facebook logo
Бъдете с нас и във