Банкеръ Weekly

Общество и политика

Социалната държава против човешката природа

Защо се появява социалната държава?


Приема се, че социалната държава е възникнала в западноевропейските страни след Втората световна война. Като отговор на предизвикателството на комунизма в Източна Европа и средство за поддържане на социалния мир. А също като компромис между свободното пазарно - капиталистическо стопанство (с присъщите му противоречия), и държавната собственост, централизираното планиране и безплатните услуги в комунистическите държави. Тези промени бяха обосновани в теорията за конвергенцията (от У. Бъкингам, П. Сорокин, Дж. Голбрейт, П. Уайлз, Ян Тинберген, Р. Арон и др.).


В социалната държава, чрез публичните фондове, се преразпределя над 40 - 50% от БВП, за да се смекчава неравенството в доходите и в условията за живот и да се подпомагат социалнослабите слоеве и лица. Такава е целта на държавното пенсионно и здравно осигуряване, основано на принципа на солидарността, а също на държавното финансиране на образованието, културата, спорта, комунално-битовите услуги и други сфери. Държавата се намесва в стопанската дейност и като установява законовите рамки и създава собствени предприятия, а чрез фиска и централната банка насърчава икономическия растеж и заетостта и противодейства на кризите.


Елементи на социалната държава се появяват още през ХIХ век в Германия (при Бисмарк), в Англия, Франция и други страни. В края на същия век те са подложени на остра критика от английския философ Хербърт Спенсър (в книгата Човекът срещу държавата). В действителност публичната власт е участвала пряко и косвено в стопанската дейност и е изпълнявала социални функции още при формирането на шумерските царства и на първите династични държави в Горен и Долен Египет (преди около 5000 години). Следователно тази дейност на държавата винаги е била необходима за живота и оцеляването на човешките общности. Въпреки че в някаква степен тя влиза в противоречие с генетично определената природа на човешките същества.


Особеностите на човешката природа и отношенията на собственост между хората

Три са най-общите генетично фиксирани особености на човешката природа, които обуславят поведението на човека и взаимодействието му с другите хора:


- Първата особеност е в двойствената същност на човека - като животно с присъщите му инстинкти и като осъзнало себе си, мислещо и говорещо живо същество. Тази двойственост се проявява в цялата жизнена дейност и поведение на всеки човек. И определя нейния целеви и същевременно интуитивен и стохастичен характер.


- Втората особеност се състои в това, че инстинктът за самосъхранение, фиксиран в генетичния код на живите същества, предопределя жизнените функции и поведението на човека - пряко или чрез осъзнатите му интереси и цели. На биологично ниво и чрез съзнанието инстинктът за самосъхранение действа посредством безграничното влечение към удоволствие и избягване на болката. Което става чрез задоволяване на потребностите и неутрализиране на вредните влияния от външната среда.


- Третата особеност е в естествените различия между отделните човешки същества, фиксирани в генетичния им код и изразени в тяхната жизнеспособност, интелектуални способности и характерни черти.


Човекът окончателно се отделя от останалия животински свят, когато преминава от събирателство на готовите природни продукти към произвеждащо стопанство. С натрупването на жив и опредметен трудов опит отделните лица и семейства започват да обработват малки участъци земя и да отглеждат опитомени животни. Произведените продукти използват за задоволяване на разнообразните си потребности и разширяване на стопанската дейност. От ползватели и владелци на ничията или общинната земя отделните лица постепенно стават нейни фактически и признати от другите собственици. Частната собственост върху земята и оръдията на труда се превръща в условие за производството, присвояването и потреблението на необходимите за живота им блага. Нейното придобиване, възпроизводство и защита срещу всяко посегателство се диктува от инстинкта за самосъхранение и произтичащия от него интерес на отделните човешки същества, станали самостоятелни, самоиздържащи се стопански субекти. След разпадането на първобитната община и заместването й от съседската община загубата на собствеността върху земята означава за индивида гладна смърт, икономическа зависимост или лишаване от свобода (робство). Този преход, осъществил се преди дванайсет - осем хиляди години, бележи началото на човешката цивилизация.


Противоречията на частната собственост произтичащи от човешката природа

Генетично определените и неотстраними различия в силите, способностите и характерът на отделните човешки същества стават причина за неравномерното разпределение на частната собственост още при нейното възникване. През продължителния период на разложение на първобитната община се формирала родово-племенна аристокрация от старейшините, вождовете и тяхното обкръжение. В нейния състав посредством естествения отбор влизали лица с определени способности и дарби - сила, хитрост, съобразителност и други. Те използвали властовите си позиции, за да завладеят повече общинна и ничия земя и да принудят лишените от препитание членове на общината и превърнатите в роби пленници да я обработват. Действията им са предопределени от инстинкта за самосъхранение (от влечението към удоволствие без мъка). Членовете на общината с ограничени сили и способности невинаги успявали да осигурят прехраната си от обработката на своите участъци земя и прибягвали до заеми. При неплащане на дълговете земята им преминавала в собственост на по-силните и имотните. Самите длъжници ставали роби или полусвободни наемни работници. Чужда собственост се отнемала също чрез кражби, разбойничество и войни, както и посредством данъци и контрибуции. В резултат на диференциацията на собствеността и засилването на имущественото неравенство се изостряли противоречията между свободните и робите, бедните и богатите. При намаляване броя на свободните граждани отслабвала военна сила на държавата и тя ставала лесна плячка на по-агресивни племена или държави.


Обичаите и първите писани закони (на Липитищар, Хамураби в шумерско акадските градове - държави и Вавилон) закрепвали фактически съществуващите отношения на собственост. Нарушаването им се наказвало жестоко. За да смекчат противоречията, породени от разложението на дребната частна собственост и засилването на имуществено неравенство, редица държави в древността извършили дълбоки законодателни реформи. Подобни опити имало и през следващите епохи. Но неравенството се запазвало или усилвало. Тази констатация важи и за съвременната социална държава. Причината е в неотстранимите, генетично обусловени различия в способностите и наклонностите на отделните човешки същества и в нарастването на производителността и богатството.


Краят на социалната държава

Той е неотвратим. Защото по-голямото и като правило диференцирано преразпределение на доходите от социалната държава накърнява интересите и инстинкта за самосъхранение на отделните лица - в качеството им на частни собственици и самоиздържащи се стопански субекти.


Под влияние на осъзнатия си личен интерес те се опитват да избягнат плащането на данъците, доколкото санкциите за нарушение на закона не превишават изгодата от неплатените данъци. Сивият сектор се разширява, корупцията стига до високите етажи на изпълнителната власт и законодателите. Хората, които не могат да се отклонят от прекомерното облагане, намаляват интензивността на труда си или заменят работно време срещу свободно време. Което се отразява негативно на производителността, икономическия растеж и заетостта.


Остри са противоречията с личния интерес и инстинкта за самосъхранение също и при разходване на огромните средства, събрани в т. нар. консолидиран бюджет, включващ и осигурителните фондове - пенсионен, здравен и други. Например при субсидираната от бюджета безплатна медицинската помощ, изчезва единствено възможният естествен ограничител на тяхното търсене - личният доход на ползвателя им. Доколкото при съвременната медицинска наука и технологии потребностите и търсенето на качествено лечение не могат да бъдат напълно задоволени дори в най-богатите държави, се прилагат административни, неефикасни и неадекватни ограничители. Каквито са нормите за ползване на различните видове медицинска помощ, опашките от чакащи, легалните или нерегламентирани доплащания и други форми.


В държавното пенсионно осигуряване, изградено на разходно-покривния принцип, текущите пенсии се плащат от вноските на работещите в момента лица. Тези вноски се възприемат от платците като данък и частично също се укриват. При удължаване на живота и снижаване на раждаемостта съотношението между пенсионери и работещи се влошава и дефицитът на държавния пенсионен фонд и на бюджета нараства. Системата стига до парализа.


Стотици милиарди долари и евро се преразпределят чрез публичните фондове в САЩ и ЕС за субсидии на земеделските производители, за инфраструктурни проекти, за помощи на безработните и социалнослабите, за администрацията, за все по-сложното и скъпо въоръжение на армиите. А също за противодействия на цикличните кризи. Боравенето с такива огромни маси чужди средства поражда непреодолими стимули за присвояването им от лицата, които ги управляват и контролират.


Под тежестта на нарастващите бюджетни дефицити и публични дългове социалната държава стига до колапс. Както вече става пред нашите очи. Държавите, в които процесите на саморазрушаване не са преминали критичната граница, все още могат да избягнат краха. Като върнат на гражданите правото и отговорността на личен избор при пенсионното и здравно осигуряване, образованието и другите услуги. Но продължат да осигуряват и подпомагат недееспособните лица. И ограничат преразпределението на личните доходи до приемливи за данъкоплатците размери, достатъчни за трайно балансиране на публичните фондове. А същевременно престанат да манипулират основните пазарни индикатори, деформиращи автоматичния пазарен механизъм. Доколкото той съответства на човешката природа и не може да бъде подменен.


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във