Банкеръ Weekly

Общество и политика

СОЦИАЛИСТИТЕ СЕ ПРЕБРОЯВАТ ПРЕД КОЛЕДА

Депутатите от Демократичната левица се събраха в събота и неделя в курорта Цигов чарк. Дали идеята им беше подсказана от сините срещи в Боровец, или пък се бе родила от досадата на продължителна скука, така и не стана ясно. До края на срещата не се изясни и какво очакваха да научат социалистите от поканените политолози и социолози. Дали се надяваха най-после да чуят откровено формулирани и научно обосновани причините за нездравия дух и разединението в партията. Дали се опитваха да разберат настроенията и нагласите на общественото мнение, или пък просто бяха успели да си намерят още един повод, за да се наприказват на воля?


Независимо какво точно накара депутатите да изминат 160 км в почивните дни и да потърсят усамотение в полите на Родопите, срещата на Цигов чарк е политическо събитие, което заслужава внимание, та дори и само заради годишнината от паметния конгрес. Точно преди една година, на връх Коледа, Жан Виденов шокира своите съпартийците с оттеглянето си и от председателстването на партията, и от ръководството на изпълнителната власт. Почти 360 дни по-късно този шок все още не е преодолян напълно.


Но отбелязването на годишнината от толкова противоречиво в същността си събитие предизвиква много повече конфузии и неудобство сред днешните лидери, отколкото парадни емоции. Вероятно поради това бе избрана форма, която по-скоро дава възможности за спасяване в необятните дебри на теорията, а не за някакъв вид откровена равносметка или анализ.


Семинарът в Цигов чарк не се стреми да повтори срещата на управляващите в Боровец нито с целите, нито с амбициите си. И въпреки че аналогиите вече обиколиха медиите, много по-определящи са отликите, отколкото приликите между тях.


В Боровец се събраха победители. Хора със самочувствие и сериозна доза самоувереност. Хора, чиято самооценка се базира преди всичко на усещането, че държат властта в държавата. Те се срещнаха, не за да се почувстват по-силни, а за да се убедят, че са заедно и заедно да споделят насладата от общия успех.


В Цигов чарк се срещнаха победените. Победени, не защото са паднали в битката, а защото са изгубили вярата в себе си. Предадени от най-съкровените си мечти, или излъгани от собствените си надежди. Социалистите се събраха, не за да скрият, че са разединени, а за да се опитат да повярват, че ще оцелеят. В този смисъл политическата среща в Родопите приличаше далеч повече на колективен психотерапевтичен сеанс и успехът й ще зависи най-вече от доброто самочувствие на пациентите в близките месеци, а не от верността на изводите на теоретиците, направени на нея.


Събитието Цигов чарк вероятно ще успее да отклони емоциите и вниманието от злополучния 42-и партиен конгрес. Една година след него социалистите явно имат много повече поводи за мълчание, отколкото за разговори. Проблемите в партията, въпреки че вече не изглеждат толкова непреодолими, все още са далеч от своите решения. Дори и да се пренебрегнат разногласията в самия партиен елит, трудностите, идващи от околната среда, са достатъчни, за да предизвикат тревога. Колкото и парадоксално да звучи, въпреки стогодишната си история Социалистическата партия днес отново е принудена да воюва за мястото си в политическата палитра на България.


От друга страна, цели три идеологически фронта като че ли се оказват непосилни за изтощените сили на столетницата. Отляво - екстремизмът на комунистите, отдясно - предателството на Евролевицата, срещу нея - силата на управляващото мнозинство. И в цялата тази вражеска компания социалистите като че ли се чувстват най-малко заплашени от сините. Там поне отношенията са отдавна изяснени, проверени и потвърдени. Опасенията и страховете на червените лидери са изцяло съсредоточени към фланговете. Как да защитят позициите си и отляво и отдясно, без да загубят ценен електорат?


Теоретиците не успяха да дадат отговор на този най-важен въпрос. А и със сигурност политически съветници на Жан Виденов от времето на неговото премиерстване не са хората, от които Първанов се надява да чуе спасителната истина. Колкото до резултатите от социологическите проучвания на GALLUP, те може и да са заинтригували някого, но направените изводи, колкото и да са сериозни, едва ли ще са твърде полезни на днешната партийна върхушка.


Всъщност теоретиците, както винаги и както навсякъде, казаха това, което клиентите им биха искали да чуят. И докато Евгений Дайнов преди седмици си позволи в Боровец да преброи отсъстващите от затвора престъпници, политолозите и социолозите, поканени в Цигов чарк, нямаха дори тази възможност за проява на свободомислие. Най-малкото защото добре знаеха, че от клиентите им днес не зависи нищо... или почти нищо.

Facebook logo
Бъдете с нас и във