Банкеръ Weekly

Общество и политика

СОБСТВЕНОСТТА ЗАКРИЛЯ ГРОЗНИТЕ ПАНЕЛИ


Панелните апартаменти от времето на соцреализма дадоха
храна за доста вицове за неволно разгласяване на интимни
тайни по късна доба. Те и сега не са по-дискретни. Но така или
иначе стърчат в памет на гигантоманията и великото преселение
на българина от селото към града. С годините гетата здраво погрозняха
- дочуват се гласове, че им оставали още 20-30 години живот, тъй
като бетонът също старее. А това освен че се отразява на пазара
на недвижима собственост, хвърля в смут 60% от софийските собственици
на жилища.


Главният контролен инспектор в дирекция Национален
строителен контрол Емил Димитров внася успокоение: Няма
ограничителен срок за експлоатацията на панелното строителство.
Мит е, че стареенето на бетона било по-бързо - в панелите той
е многократно по-качествен и го доказа последното земетресение,
нямаше никакви последствия.


Другият проблем - разкрасяването на отблъскващите
панелни блокове, стана информационна тема в края на октомври.
След като получи удовлетворение за любознателността си към руския
газ, шефът на столичния общински съвет Антоан Николов се запозна
с берлинския челен опит в разкрасяването на квартал Марцан.
На наша земя той заяви, че половината от старите панелни блокове
в Берлин били променени до неузнаваемост, а над последните им
етажи имало мезонети и мансарди. През февруари тази година специалисти,
сред които началникът на управление Архитектура и градоустройство
при Столичната община Илиян Николов и главният архитект на район
Красна поляна Дияна Димитрова, са се запознали с германския
опит. А инженерни фирми са изявили готовност да обучат безвъзмездно
наши специалисти. В отчета си след командировката до кмета Стефан
Софиянски арх. Дияна Димитрова изтъква необходимостта от
изработване на стратегия на национално ниво за обновяването на
панелните блокове.


Всъщност само специалистите знаят, че основната пречка
за осъществяването на програмата е собствеността - в България
панелните жилища са частни, в Германия - общински. В нотариалните
ни актове за панелките пише отстъпено право
на строеж. Разшифровката от адвокати е, че върху земята,
на която е блокът, може да се издигне друг, стига да е със същите
размери. Така че владеем единствено жилищата, следователно ще
заплащаме всички подобрения и ремонти в сградата.


Панелните строежи са разделили архитектите на ястреби
и гълъби. Първите пледират за разрушаване на старите
комплекси; вторите изтъкват стабилността на конструкциите и търсят
начини за тяхното очовечаване. Начална стъпка в това
отношение направи софийският район Красно село, който
получи правото да реализира пилотен проект за обновяване на панелните
блокове. За целта общината се е опитала да спечели за каузата
собствениците на два панелни блока. Предложила им облицовка на
фасадата и по-добра топлоизолация, остъкляване на балконите, реконструкция
на покрива и архитектурно оформяне на входа и общите помещения.
Като най-голям коз било изтъкнато снижаването на разходите за
топлоенергия с 40-60% (с гарантирани топломери), както и факта,
че в Германия за същите подобрения вземали от 800 до 1000 марки/кв.
м, а у нас цените щели да бъдат около 120 щ. долара/кв. метър.
Единственото условие било да има пълно съгласие на собствениците.


По разбираеми причини консенсус не бил постигнат.
В Австрия за такова решение са нужни 50% + 1 глас, независимо
от формата на собственост - казва арх. Донка Якимова от
Националния център по териториално развитие и жилищна политика,
която също се занимава с проблема. Прави се специална оценка,
в която се отчитат гъстотата на застрояване, на обитаване, възрастта
на сградите, доходите на хората и се решава какво обновяване да
бъде избрано. Разходите се поемат от общината, после тя си ги
възстановява частично чрез наемите.


Според арх. Дияна Димитрова изход би могла да бъде
продажбата на въздуха за надстройка или като се отстъпи
право за построяването на магазини до блока. В замяна фирмите
трябва да поемат част от разходите за подобрение на панелните
блокове. Не е ясно само как общината ще изпусне възможността същите
тези пари да не потекат в нейния джоб. Програмата ФАР и проектът
Красива България също предоставят добри шансове.


Пределно ясно е, че някаква дори и плаха стъпка в
обновяването на панелното соцнаследство би могло да има само при
наличието на държавна политика по въпроса - като се започне от
данъците и се стигне до фирмите, които ще се занимават със строителството.
Иначе ще се окаже, че отново се преоткрива топлата вода.

Facebook logo
Бъдете с нас и във