Банкеръ Weekly

Общество и политика

СОБСТВЕНИЦИТЕ НА ПЛАМА ИЗВАДИХА ОТ РЪКАВА ЖОКЕРА ЧУЖДЕСТРАНЕН ИНВЕСТИТОР

Откриването на процедура
по несъстоятелност е най-реалистичният вариант за оздравяването
на плевенската рафинерия. Това е мнението на част от банкерите
след срещата между Евроенерджи холдинг, Плама
и нейните кредитори, която се проведе на 27 януари в Министерството
на промишлеността. Те припомниха, че след като съдът открие процедурата
по обявяване на предприятието в несъстоятелност, ще се свиква
комитет на кредиторите, който заедно с назначения синдик ще разработи
оздравителна програма и ще следи за нейното спазване. В случая
с Плама саниращите мерки задължително ще включват
и преговори с чуждестранен инвеститор. При тях банките директно
ще договарят условията с евентуалния кандидат-купувач. Подобна
процедура може да започне още на 5 март, когато плевенският съд
за пореден път ще гледа иска на ПЧБ срещу рафинерията.


Другият, но по-сложен
вариант е сегашният собственик - Евроенерджи, сам
или чрез посредник, да намери външен инвеститор. Неговите условия
обаче ще е необходимо да се приемат както от всички кредитори,
така и от Агенцията за приватизация. Във всички случаи, както
вече писа в.БАНКЕРЪ (бр. 2/12 януари 1998 г.), спасението
на плевенската рафинерия е възможно единствено чрез осигуряването
на чуждестранни капитали. Евроенерджи доказаха както
неспособността си да я управляват, така и да договорят разсрочването
на задълженията й. Всъщност това се потвърди и на последната среща
между длъжник и кредитори. На 27 януари представителите на рафинерията
и на нейния собственик дойдоха на разговорите, без да са изпълнили
нито един от ангажиментите, поети пред банките кредиторки на 9
януари. Те не представиха нито един от исканите документи за финансовото
състояние на Плама и дори оздравителната й програма,
приета от общото акционерно събрание на рафинерията на 7 октомври
миналата година, банкерите получиха след срещата в промишленото
министерство.


От Евроенерджи
холдинг ни увериха, че до 15-20 февруари тази година ще
се подпише договорът с чуждестранния инвеститор, съобщи
заместник-министърът на промишлеността Стефан Ставрев след приключването
на рандевуто. С намирането му се е заела консултанската къща Прайс
Уотърхайс - същата, която търсеше и инвеститори за ПЧБ.
Неин представител е съобщил, че засега интерес са проявили четири
фирми със сериозни позиции в петролния и рафинерен бизнес. Доколко
и намеренията им са сериозни тепърва ще видим. Но досегашната
практика показва, че когато става дума за предприятия с големи
задължения, жокерът чужд инвеститор обикновено се
вади от ръкава в последния момент, и то за да се отложи неизбежният
край. По традиция условията, които предлага въпросният
инвеститор, винаги са трудноприемливи за кредиторите и примерите
в това отношение са много - ПЧБ и BNP-EEIBG, БЗК и S amp; D de
Geneve, ЕЛИТБАНК и CHL, БАЛКАНБАНК и DEAWOO, МИНЕРАЛБАНК и Indosez
Capital, Видия В и чешката Stim Tools, Балканкар
холдинг и DEAWOO.


Разбира се, добре би било
Плама да не се нареди в този тъжен списък, но опитът
е научил кредиторите да гледат скептично на изненадващите оптимистични
съобщения от страна на своите длъжници. А и Евроенерджи
холдинг вече изчерпи търпението и на банките, и на работещите
в рафинерията. От началото на 1997 г. холдингът излиза на
сцената с едно и също предложение - петгодишно разсрочване
на дълговете с двегодишен гратисен период по главниците и лихвите.
В същото време никой не посочва откъде ще дойдат парите за закупуването
на петрол, за да може рафинерията да заработи. Не се казва и какви
нови, надеждни и ликвидни гаранции ще даде Плама на
банките кредиторки, ако склонят да разсрочат дълговете й. Затова
и от година преговорите са в задънена улица, рафинерията не работи,
а задълженията й надхвърлиха 110 млн. щ. долара, от които 70 млн.
щ. долара са към единадесет банки.


Проблемът още повече се
изостри, след като работещите в Плама останаха без
заплати и излязоха на улицата. Е, очевидно всички се досещат защо
същите хора не протестираха, когато бившият им шеф Никола Пукалски
вземаше кредит след кредит и водеше Плама към финансова
катастрофа.


Колкото до правителството,
то направи два опита да посредничи за решаването на конфликта.
Но и първият на 9 януари, и вторият на 27 януари завършиха без
съществен резултат. Обещанията на Евроенерджи холдинг
и на Плама засега остават без покритие. На всичко
отгоре представителят на холдинга Иван Михайлов съобщи, че рафинерията
е плащала по дълговете си. Въпреки старателното търсене обаче
банковите служители така и не откриха подобни погашения. Заключението
бе, че Плама е плащала само към бюджета. Скептично
се отнесоха банкерите и към заявленията на г-н Михайлов, че след
приватизацията на рафинерията от нея не са изчезвали стокови обезпечения.
А информацията, че с разрешението на ОББ Плама е продала
част от заложените пред нея бензини и с получените пари е платила
по дълговете си, направо шокира юристите и кредитните експерти
в банката.

Facebook logo
Бъдете с нас и във