Банкеръ Weekly

Общество и политика

СОБСТВЕНИЦИТЕ НА БРЕЙДИ И ЗУНК-ОБЛИГАЦИИ СА С ОРЯЗАНИ ПРАВА

Поредният списък от предприятия иде! Този път той
е специален. И е такъв, защото ще включвал най-атрактивните
предприятия. Те, както съобщи изпълнителният директор на
Агенцията за приватизация Захари Желязков, след понеделнишкото
заседание на Министерския съвет, ще могат да бъдат купувани само
от инвеститори, които да платят цената им с парични средства.


Шефът на АП уточни също, че за предприятията от този
списък няма да се допуска плащане с дългови инструменти - облигации
по ЗУНК и брейди-облигации. Целта на правителството е да осигури
необходимите на бюджета валутни постъпления от приватизацията.
Само че засега не се забелязват дълги опашки от инвеститори, които
да се блъскат на входа на агенцията за приватизация. По-любопитното
е дали Агенцията е пресметнала как ще й се отрази загубата на
потенциални купувачи, които искат да платят поне половината от
цената на българските предприятия с дългови инструменти. Защото
дори и в момента режимът им за участие в приватизацията е ограничен
- само 50% от цената на едно раздържавявано предприятие може да
бъде платена в брейди-книжа, а за ЗУНК-овете този дял е по-висок
- 80 процента. Ако обявеното от Захари Желязков ограничение бъде
реализирано, то може да предизвика падане на цените на брейди
и ЗУНК-книжата. Разбира се, правителството ще има възможност да
се възползва от обезценката на облигациите по външния ни дълг
и да се опита да изкупи част от тях по по-ниските цени.


Ограниченията обаче могат да предизвикат и друг ефект
- да охладят интереса на чуждестранните инвеститори към българските
предприятия. Правителството ще се опита да се застрахова срещу
подобен ефект, като промени Закона за уреждане на необслужваните
кредити (ЗУНК). Промените позволяват финансовото министерство
да разсрочва по определена схема задълженията по ЗУНК към бюджета
на приватизираните предприятия. ЗУНК-овите дългове ще се редуцират
наполовина, ако размерът им е от 50 до 100% от дълготрайните активи
на приватизираното дружество. Ако задълженията по ЗУНК надвишават
активите на приватизираното предприятие от 1 до 4 пъти, те ще
се редуцират до 3/4 от размера на дълга. Ако задълженията по ЗУНК
надхвърлят 4 пъти активите на предприятието, дългът ще бъде изцяло
опрощаван. Тези операции ще се извършват само след като над 50%
от дяловете или акциите на дружеството бъдат приватизирани. Надеждите
на правителството са, че размерът на редукцията ще се отрази в
повишаването на продажната цена на предприятията. Дали обаче чуждестранните
инвеститори ще оправдаят тези очаквания? А и докога държавата
ще толерира най-мърляво управляваните предприятия? Това са все
въпроси с повишена трудност, на които някои министри предпочитат
да не отговарят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във