Банкеръ Weekly

Общество и политика

СМУЩЕНИЕТО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА


Трябва много да е бил смутен г-н Николай Павлов от
казаното от проф. Тодор Вълчев за напусналите България капитали,
че да сътвори такава бъркотия от милиарди, Лондонски и Парижки
клубове, банки, дати, фалшиви листинги в интервюто
си във в. БАНКЕРЪ, бр. 44. Всичко това гарнирано с
тайно излетял от летище Пловдив самолет с документация на БВТБ
(сега БУЛБАНК), 30 000 активни борци излапали лекарства за 180
млн. долара, 34 резиденции с годишна издръжка от 1 млрд. долара
(по 30-ина милиона долара на резиденция!!), едно сафари на Пенчо
Кубадински за 1.8 млн. долара, изповядваща се пред СДС вдовица
на подполковник от Държавна сигурност, прави интервюто истински
екшън, бестселър, на който да завиди и Р. Лъдлъм. А, забравих
и посоляването на тоя гювеч с далаверите на ония (лошите) от Политбюро
и ЦК, теглили по 1 млн. лв. заем, купили по 1 млн. долара, продали
половин милион по 2 лв. и гушнали по половин милион
в зелено. Много силно се е смутил и впечатлил г-н председателят
на тази сериозна институция (Комисията за защита на конкуренцията)!
Няма спор - умее да се изказва пустият му професор Вълчев и да
смущава хората...


И аз яко се впечатлих от това интервю на председателя
Павлов! И тъй като хал хабер си нямам от конкуренция и нейната
защита и не мога да му помогна да компенсира попиляното по милиардите
на външния ни дълг време, реших да съдействам за оправяне на бъркотията,
получила се в резултат на смущението. Ако тези незначителни козметични
корекции помогнат дори и на малка част от хилядите читатели на
вестника по-добре да се ориентират в материята - ще бъда напълно
удовлетворен.


Хайде да караме подред. Значи, през март 1990 г.
в България пристига председателят на Дойче банк като управител
на нашия дълг към т.нар. Лондонски и Парижки клуб. (Моментът е
30 март 1990 г. - отбележете го!) Изваждат му от компютрите на
БВТБ един листинг с всички задължения на България
към чуждестранни банки, разделени в три групи: първа група - Лондонски
и Парижки клуб - 10.8 млрд. долара; втора група - японски банки,
и трета група - банки от някакъв източноевропейски блок и някаква
Московска банка за икономически разплащания - още 4 млрд. долара.
(Смотаните компютри на БВТБ сигурно са имали предвид банките на
страните членки на СИВ и тяхната клирингова банка в Москва - МБИС
- Международна банка за икономическо сътрудничество, която още
съществува.) Вторачват немският председател и нашият (тогава само
активист в СДС) сканиращо-анализаторски погледи в листинга
и шефът на най-голямата немска банка възкликва: Пет милиарда
са тук, в България - търсете ги! След което настава едно
търсене - ум да ти зайде! И няма край, и няма край - вече осем
години! Ама по онова време - казва г-н Павлов в интервюто - СДС
не можеше да предприеме нищо при липсата на политически ресурс.
Само че е забравил, че при наличие на такъв ресурс през 1992 г.
със заповед на тогавашния финансов министър Иван Костов и управителя
на БНБ - проф. Тодор Вълчев, в същата тази БВТБ бе изпратена финансова
ревизия с основна задача - намиране на изчезналите в чужбина,
в България, на Луната или Марс милиарди долари. Година и половина
въртяха ревизорите БВТБ на шиш - нищо не откриха! Явно със самолета
от Пловдив, с камионите до ТЕЦ-а всичко са изпокрили и изгорили.
Та не е прав г-н Павлов - щом се появи ресурс, Иван Костов веднага
го впрегна в действие. Малка първа корекция - ама не бива да се
забравят заслугите! Не бива!


Да видим какво друго трябва да се коригира - листингът!
Досадна грешка е станала, г-н Павлов: или по невнимание сте дали
друг антилистинг, или тия от вестника са ви го подменили
нарочно! Защото това факсимиле е точно обратното на задължения
- това са кредити на фиксирани падежи, дължими към БВТБ.
Едва се чете на английски, ама все пак отгоре пише: Credit
on fixed maturites due AT the BFTB. Как пък не погледнахте
долу вляво, че се касае за фирмени кредити, по страни, предоставени
от наши предприятия тогава на техни партньори в чужбина? И къде
ти милиарди - за паешки суми става дума! Значи не по този листинг
е възкликнал немецът-банкер. Или пък е хлъцнал от учудване, че
и те ни дължат няколко милиона германски марки през 1990 г. и
няколко десетки хиляди - през 1992 година. Всъщност то не може
и да е възкликнал председател на Дойче банк на 30 март 1990 г.
- нито в София, нито във Франкфурт на Майн. Защото Дойче банк
си няма председател - нито тогава, нито сега. Те си имат равни
членове на УС и един малко по-равен - говорител на УС се казва.
Но това е наистина козметика, само за сведение.


Няма начин да е възкликвал никакъв немец в София
на 30 март 1990 г., гледайки компютърен листинг с
трите групи задължения на България, защото тогава просто нямаше
такава програма в компютрите на БВТБ. Това стана повече от година
по-късно - през 1991 г., в БВТБ бе сформирана т.нар. група по
дълга от способни млади хора, които се заеха с този въпрос (вече
бяха започнали и преговорите с т.нар. Лондонски клуб). Тогава
(1990 г.) в БВТБ имаше т.нар. падежник - една много
дебела компютърна разпечатка, подвързана като книга, с хиляди
суми и сумички, дати на падежа, десетки валути, стотици банки.
Това служеше за извършване на стотиците ежедневни плащания по
нашия внос (на акредитиви, инкаса, свободни преводи) - лихви и
главници, както и за обслужването на текущите плащания по ползвани
финансови заеми. Този падежник бе абсолютно табу
и се заключваше с девет ключа след края на работния ден в секретна
секция на банката. Там се изготвяше всеки месец и обобщена кратка
справка за цялостния дълг на страната към чужбина - само за няколко
души от Политбюро и ЦК.


Вероятно възклицанията са се чули предния ден - 29
март 1990 г., когато БВТБ обяви официално фалита на НРБългария
пред стотици банки кредиторки, спирайки плащанията по главниците
на дължимите кредити, а няколко месеца след това - и на лихвите.
Това стана с един телекс от 29 март 1990 г., на който са възклицавали
по цял свят.


Та в името на добрия ред: мораториумът бе обявен
с телекс от БВТБ, а не от Андрей Луканов. Благословията със сигурност
е била от него. До края на дните си ще остана убеден, че това
беше най-неинтелигентният мораториум върху плащанията във финансовата
история и едно истинско икономическо престъпление от страна на
няколкото човека, които дърпаха конците! Един от тях, най-отговорният
за това престъпление бе Андрей Луканов. България бе оставена без
пукнат грош към деня на мораториума. Но не защото оставащият към
началото на 1990 г. валутен резерв от 1700 млн. долара бе изнесен
и разграбен в чужбина. Тук корекцията е задължителна, г-н Павлов:
резервът бе използван до 29 март 1990 г. за плащания по дължими
кредити към чужбина. До последния ден!! И до възможно най-последните
дни БВТБ бе принудена да взема депозити - от който се излъже да
й даде. И това се правеше, след като още от 1988 г. бе станало
ясно, че страната няма да може да обслужва нормално дълга си в
съвсем обозримо бъдеще. През 1989 г. това стана дори очевадно.
Хората, които ръководеха тогава БВТБ и БНБ, знаеха далеч преди
10 ноември 1989 г. накъде се отива и пишеха докладна след докладна
- познайте до кого и къде? Това бяха опитни банкери, които ежедневно
следяха намаляващите постъпления от износа и свиващия се за България
кредитен пазар. Те бяха съвсем наясно, че натрупаният краткосрочен
дълг (в по-голямата си част 1-2-годишни кредитни линии) ще направи
обслужването невъзможно. В средата на 1989 г. фалитът бе вече
програмиран - през 1990 г. страната трябваше да плати около 4
(четири) млрд. долара задължения. Какво можеше да се направи?
Ами още на следващия ден след промяната, т.е. на 11
ноември 1989 г. трябваше да се извърши не промяна, а въстание:
да се уведоми обществеността, да се уведомят банките и веднага
да се започнат преговори за отсрочване на плащанията поне за 90-а
и 91-ва година. Щяха сигурно да ни разберат. Можеха ли да го направят
банкерите? Съмнявам се. Но Андрей Луканов беше длъжен да го направи
и както всички, които се биеха по гърдите, че са извършили промяната.
Но избраха бавното, окончателно потъване на 29 март 1990 година.
За мен поне тази дата е фатална за България. Тя беше върхът на
икономическата и финансова простотия на ръководещата ни тогава
(и 45 години преди това) БКП. Тази дата (29 март 1990 г.) хвърли
България в тотална кредитна изолация за години. Тя продължава
и сега... А като си помисли човек - този мораториум можеше да
бъде избегнат с малко икономически разум и решителност. Но не
е ли изпълнена цялата ни действителност с такива примери през
последните девет години? Явно не ги можем тия разумни, решителни,
полезни за страната действия! Жалко.


Все някога нашите икономисти и историци ще се занимаят
сериозно (!) с тази тема. Това сигурно ще стане, когато спре тъпата
и безсмислена конфронтация всеки срещу всеки, а също и екшън-историйките
за изчезналите милиарди в чужбина и в България. Когато спре събирането
на евтини и некачествени политически дивиденти от тази и други
сериозни теми.


Да приключим с дребните корекции на интервюто от
бр.44: тъй като няма други факти и доказателства за изчезването
на останалия преди мораториума резерв (дали 1.7 млрд., или друга
сума), нека се задоволим с резултатите от голямата ревизия
92/93 г. - че парите са били използвани по предназначение - за
погасяване на дълг! Противното (изпращане на милиард и кусур на
предприятия в чужбина, прикриващи дейността на нашето разузнаване,
разпределяне на долари между подполковници от ДС и други подобни)
досега не е доказано. Не че не го е имало, но това не е решило
финансовите съдбини на татковината ни. Дори и проф. Вълчев да
е прав и от страната да са изтекли 1 млрд. (един милиард) долара
капитали, дори и този милиард не е решаващият за колапса ни фактор.


Щях да забравя в цялата тази бъркотия от милиарди
и корекции да спомена и това, че през март 1990 г. Дойче банк
дори не е и подозирала за управление на нашия дълг към Лондонски
и Парижки клуб (виж първата колона от интервюто). По това време
просто нямаше (за България) нито Лондонски, нито Парижки клуб.
Това стана също доста по-късно...


Накрая силно се надявам, че с моите незначителни
поправки на някои елементи от интервюто на уважаемия председател
на още по-уважаваната КЗК и с някои историческо-обяснителни забежки
няма да го смутя допълнително. Ако той обаче се смути от фактите
и ме обвини в преднамереност, то аз си запазвам правото много
силно да се усъмня, че експлоатирайки темата и екшън-милиардите,
той финансира своята политическа кариера в СДС или иска да си
купи креслото на Татарчев...


Вестник БАНКЕРЪ е готов за публикува
и други мнения по темата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във