Банкеръ Weekly

Общество и политика

СМЪРТТА НА БАНКОВИЯ БИЗНЕС

КАРЕ: Рон Черноу, Смъртта на банкера, издателство Весела Люцканова, София; канадския оригинал и българското издание са от 1997 г.; Съдържание: Смъртта на банкера, Магнати I - Джон Пиърпонт Морган, Магнати II - Варбург; 160 стр., цена 2500 лева.


Рон Черноу е един от най-известните банкови журналисти анализатори в света. Поводът за появата на тази книга е лекцията Смъртта на банкера, изнесена в Торонто през април 1997 година. Очевидната актуалност на темата, която авторът чистосърдечно признава за по-конкретна като Смъртта на банковия бизнес, изкушава издателство Рандъм Хаус. На Рон Черноу е предложено да разшири вербалния вариант на своята лекция и да добави още две есета, които, взети заедно, да оформят едно неголямо, но стегнато и без излишни литературни тлъстини томче. Тогава г-н Черноу се връща към добре изследваните от него територии на банковите империи от началото и средата на ХХ век - Джон Пиърпонт Морган и Зигмунд Варбург. Нека припомним, че за книгите си Къщата на Морган и Варбургите той вече е носител на Национална литературна и книгоиздателска награда в Канада, т.е. материята му е повече от позната.


Така се ражда книгата Смъртта на банкера. Книга за рязката ерозия на властта на банките през ХХ век, или по-точно за западащата роля на финансовия посредник. Като проводници на финансовите потоци традиционните банкери винаги са презирали дребните инвеститори, чиито спестявания те не смятали достойни за финансиране на държавата или големия бизнес. Но точно през отиващия си век традиционните банкери постепенно отстъпват властта си, от една страна, на тези, които осигуряват капитал (както дребните, така и институционалните инвеститори), а от друга, на потребителите на капитал - предимно големите многонационални корпорации. В този смисъл книгата разказва накратко една история, която започва с патриарха Маер Амшел Ротшилд и завършва със съвременния бум на колективните фондове. Обединени в тях, слабите най-накрая наследиха владенията на финансите, защото американската икономика не се крепи вече на мощта на банкерите, а на фондовата борса.


Но Рон Черноу не се занимава само с храбрия нов свят на Уолстрийт от 80-те и 90-те години. Той разглежда и двата анахронични случая, в които крепящи се на банките икономики оцеляват - Германия и Япония. Находчиво той ги нарича Джурасик парк на финансовия свят - място, където измрелите другаде динозаври продължават да крачат тежко. И в двете страни, отбелязва Черноу, се наблюдават закъснели реакции срещу доминирането на банките и се преиграват драми, отдавна забравени в САЩ. Обяснението си авторът гради най-напред около дълбоко консервативната политическа култура в двете страни от началото на века. Когато политическият елит презира и манипулира масите, много вероятно е и корпоративният елит да презира акционерите. Странен е фактът, че докато в САЩ се води борба за укротяване силата на банкерите, в Германия е в ход противоположната тенденция - на почит е политическата и икономическата централизация. Германското правителство не прави никакви усилия да спре разрастването на банките гиганти, нито пък се чувства задължено да раздроби финансовата система с политическа цел. Ето защо германските банки продължават да растат успоредно с индустрията. Недоволството от старата система в Германия напоследък се съсредоточава върху Дойчебанк и активите й от 500 млрд. щ. долара. В много от упреците се долавя ехото от Уолстрийт по време на Пиърпонт Морган - директор, банкер на множество фирми, когото са критикували за неизбежния сблъсък на интереси между двете страни на дейността му.


Гигантските размери на японските банки за първи път стъписват финансовия свят през 80-те години. Подпомагани от силната йена, те поглъщат престижни имоти в САЩ, поемат голяма част от американския бюджетен дефицит и откриват филиали по цял свят. Дори и днес, ако се съди по активите, седем от десетте най-големи банки са японски. Но вече няколко години японските банки се олюляват от твърде дълбоката дългова криза и някои наблюдатели твърдят, че платежоспособността им е фиктивна учтивост. Правителството удължава мъчителното им съществуване, защото се опасява да не предизвика финансов крах. Банките пък признаха стотици милиарди несъбираеми кредити. Главозамайващите цифри обаче се възприемат като произведения на изкуството, тъй като истинската сума е по-скоро 1 трлн. щ. долара...


За историята, еволюцията и съвремието на финансовия бизнес може да се научи твърде много от книгата на Рон Черноу Смъртта на банкера. Тя е най-добрият коледен подарък за всеки, който се занимава с финанси. Особено за банкерите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във