Банкеръ Weekly

Общество и политика

СЛУЧАЯТ ЙОДЖАЛАН И КАСПИЙСКИЯТ НЕФТ


Кюрдският проблем съвсем неочаквано се вмъкна в най-горещата
фаза на пазарлъците около каспийския нефт. Събитията в Анкара,
Москва, Дамаск и Рим около кюрдския лидер Абдуллах Йоджалан събудиха
притесненията за сигурността на нефтените маршрути и най-вече
за бъдещето на активно лобирания от Турция маршрут Баку - Джейхан.
Допреди няколко месеца Москва се правеше, че не забелязва повишената
активност на кюрдите, пребиваващи в Русия. Преди три години в
центъра на руската столица под патронажа на Кюрдската работническа
партия бе открито представителство на кюрдите за ОНД. Въпросът
за предоставяне на политическо убежище на Йоджалан бе вкаран в
дневния ред на Държавната дума. Москва обаче странно измени позицията
си, което някои наблюдатели отдават на освобождаването на специалния
представител на президента Борис Елцин в Чечения Валентин Власов
- нещо, което близо половин година руските спецслужби напразно
опитваха да постигнат. Присъствието на кюрдския лидер Абдуллах
Йоджалан в Москва едва не предизвика криза в отношенията й с Анкара.
След като руските власти се освободиха от нежелания кюрдски гост,
последва късо съобщение, че и Власов е освободен. Въпреки собственото
си здравословно състояние президентът Елцин го посети в болницата.


Междувременно съмненията за съвместна руско-турско-чеченска
сделка се засилиха от сензационните изявления на бившия президент
на Азербайджан Абулфаз Елчибей. Според него през 70-те и 80-те
години сегашният руски премиер Евгений Примаков и сегашният президент
на Азербайджан Гейдар Алиев, като висши дейци на съветската държава
и КПСС, са участвали в създаването на добре развита структура
на Кюрдската работническа партия. Реакцията на азербайджанските
власти бе мълниеносна. Срещу Елчибей, който е един от лидерите
на опозицията, бе заведено наказателно дело. То може да завърши
с шест години затвор, ако експрезидентът не представи доказателства
за твърденията си. Абулфаз Елчибей обаче отиде по-далеч в твърденията
си. Според него в момента Евгений Примаков се опитвал да сдобри
Алиев с най-непримиримите му опоненти, живеещи в Москва - бившия
президент Аяз Муталибов и бившия шеф на азербайджанското КГБ Вагиф
Хусейнов. Двамата бяха обвинени в опити за военен метеж и за покушения
срещу Алиев. Руските власти отказаха да ги предадат на Алиев,
въпреки че това изостри отношенията на Москва с Азербайджан. Но
75-годишният Алиев пренебрежително заяви, че Русия не е същата
като някога, и поиска ревизия на партньорството в ОНД, което трябва
да се развива на паритетна основа.


Бившият генерал от КГБ Гейдар Алиев


отхвърли упреците от западните страни, че е нарушил
демократичните норми по време на президентските избори преди месец.
Сближаването с Турция обаче бе подчертавано при всеки повод. Азербайджан
подкрепи проекта за тръбопровод Баку - Джейхан (турско средиземноморско
пристанище), въпреки че повечето западни нефтени компании намират
този проект за по-скъп от руския вариант през Новоросийск.
Азербайджан рязко се сближи с Грузия, ръководена от друг виден
член на някогашното съветско Политбюро и също генерал от КГБ -
Едуард Шеварднадзе. Това става в момент, когато и там предстоят
президентски избори и въпросът за нефтените транзити разгорещява
страстите. Грузия има пряк интерес от осъществяването на проекта
Баку - Джейхан. Тбилиси твърди, че Русия изнудва грузинците, като
подклажда сепаратистките настроения в Абхазия.


Метежът в Западна Грузия


преди месец на привържениците на бившия грузински
президент Звияд Гамсахурдия също бе обяснен от грузинските власти
с предстоящата борба за нефтените маршрути. За да намали руското
влияние, Грузия с помощта на САЩ започна интензивно да подменя
руските граничари, които досега охраняваха границата й с Турция.
След двете покушения срещу Шеварднадзе, чиито извършители също
потърсиха убежище в Москва, президентската охрана бе подсилена
с обучени в САЩ гвардейци. Стремежът да бъде изтласкана Русия
пролича и на учредителната конференция на страните от ТРАСЕКА
в Баку, където бе взето решение за възстановяване на Великия път
на коприната. Москва изпрати на срещата на премиерите и президентите
на средноазиатските държави транспортния си министър, който обаче
не успя да ги убеди, че руските трансконтинентални маршрути са
по-евтини. При поемането на новия си мандат Гейдар Алиев заяви,
че страната му ще вложи до 50 млрд. долара през следващите 25-30
години за разработване на газовите и нефтените си находища. Дължината
на евентуален тръбопровод до Джейхан би била 1710 км, от които
468 км ще преминават през азербайджанска територия, 225 км - през
Грузия, и 1037 км през Турция.


Анкара се съмнява в искреността


на подкрепата, която биха оказали на проекта Баку
- Джейхан САЩ и Великобритания. Една от причините е кюрдският
проблем. Всъщност Вашингтон е за многовариантност
на каспийските маршрути, а Германия и Великобритания не крият,
че биха желали каспийският петрол да минава през Русия. Пропускателната
способност на тръбопровода Баку - Джейхан би била 55-60 млн. т
петрол годишно, а цената на строителството според турски източници
- 1.7 млрд. долара. Западните партньори обаче пресмятат разходите
на 3-4 млрд. долара. Поевтиняването на петрола на световните пазари
подсилва допълнително съмненията за целесъобразността на този
маршрут. Значително по-евтин изглежда маршрутът през грузинското
черноморско пристанище Супса и руското черноморско пристанище
Новоросийск. Но и той, както и трасето до Джейхан има уязвими
страни - най-вече сигурността. Руският маршрут преминава
през Чечения, а турският - през територии, контролирани
от кюрдските партизани. Русия обаче започна изграждането на обходен
маршрут, а Турция се опитва да усмири с полицейски операции кюрдските
райони. Допълнително усложнение представлява фактът, че Анкара
има влияние върху позицията на чеченците, а Москва - върху кюрдите.
Абдуллах Йоджалан заяви, че нефтопроводът няма да мине през кюрдска
територия, а отношенията между чеченския президент Аслан Масхадов
и опозицията се изострят всеки път, когато се заговори за нефтените
маршрути.


Твърденията на бившия азербайджански президент Абулфаз
Елчибей за секретни консултации между Москва и Баку неочаквано
се потвърдиха. Азербайджанското посолство в руската столица е
водило поверителни преговори с експрезидента Аяз Муталибов.


Окончателното решение за маршрутите


трябва да бъде взето на 4 декември. Докато размахваха
ръце около разправията за Йоджалан, управляващите в редица страни
изпуснаха завесата и зад нея се видяха и нетодам прилични неща.
Заловеният от турските власти бивш помощник на Йоджалан Шемдин
Сакък хвърли истинска бомба на сцената, като заяви пред турския
вестник Миллиет, че Атина продавала ракети Стингър
на кюрдските партизани. Иран, Ирак и Сирия подкрепяли ПКК, за
да отслабят Турция, въпреки че иначе били против създаването на
кюрдска държава. Франция наблюдавала отблизо ПКК чрез Сирия. Преди
разпадането на Съветския съюз


кюрдите нямали пряка връзка с Москва - тя се осъществявала
през България


В Гърция има лагери на ПКК, продължава Сакък в споменатото
интервю. Той отрича кюрдите да са организирали акции срещу полетите
на американските самолети над Северен Ирак. Освен това бившият
помощник на Йоджалан обяснява, че въоръжаването на ПКК започнало
след войната в Залива, когато партизаните завзели складове със
складирано оръжие в Северен Ирак.


Мирисът на нефт вероятно ще възстанови равновесието
между разума и емоциите по кюрдския проблем. В същото време случаят
Абдуллах Йоджалан в Рим и Аугусто Пиночет в Лондон са предизвикателство
за чувствителността на демократичните общества в постсъветската
ера.

Facebook logo
Бъдете с нас и във