Банкеръ Weekly

Общество и политика

СЛОЖНО УПРАЖНЕНИЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКАТА ПОЛИТИКА

До 16 юни политическият елит на Европа трябва да предложи нещо разумно, след като французите и холандците отхвърлиха най-сериозния европейски проект - конституцията. Времето е толкова кратко, че едва ли стига само за осмисляне на случилото се, камо ли за някакви решителни конкретни действия. Европейските лидери никога досега не са приличали толкова много на разстроен оркестър, който плахо се оглежда за диригента... Според социологическите изследвания популярността на френския президент Жак Ширак е намаляла драматично с 16% - срив без прецедент в най-новата политическа история на Франция. Германският канцлер Герхард Шрьодер очаква най-трудните си политически месеци, в които социалдемократите са на път да изгубят властта в предсрочни парламентарни избори. Британският премиер Тони Блеър, който поема ротационното председателство на Европейския съюз, вече със сигурност няма и минимален шанс да реши европейската дилема на британците, както обеща още през 1997 година. Блеър няма как да предизвика британски референдум за конституцията, въпреки че за него тя е съвсем разумен път към бъдещето. Поне така определи конституцията в едно интервю за в. Файненшъл Таймс. Той със сигурност не иска да бъде този, който ще прати Евроконституцията в архива, но и не може да накара британците не само да я сложат в библиотеката си, но и да я прочетат. Ако Блеър предизвика британците да гласуват на референдум, това със сигурност ще е равносилно на политическо самоубийство и ще означава безславно напускане на Даунинг стрийт 10. Външният министър Джак Стро просто поиска да се изчака какво ще се случи на срещата на върха на 16 юни. Ситуацията прилича на някакъв нов вид европейско домино. Подобно на Лондон реагираха и в Копенхаген. Правителството в Дания ще реши след 16 юни дали ще проведе референдума, предвиден за 27 септември. Премиерът Расмусен също бил оптимист и все още вярвал, че датчаните ще имат възможност да изразят мнението си за Европейската конституция. Важното допълнение на Расмусен е, че това, за което ще се гласува, трябва да бъде ясно дефинирано. Проучванията на общественото мнение в Дания показват, че противниците на конституцията са се увеличили след допитванията във Франция и Холандия. И в Португалия не виждат особен смисъл в провеждането на други референдуми за конституцията и засега оставят въпроса отворен. Очевидно също в очакване на срещата на върха на 16 юни. Работата е там, че в смисъла на тази конфузна дипломация на дилемата, сполетяла европейските столици, твърде наивно е да се очаква нещо решаващо от срещата на върха на 16 юни. Максималната цел, изглежда, е свързана с очакването, че европейските лидери ще се опитат в Брюксел да спрат европейското домино с достоверни за обществото дефиниции за причините за случилото се. Колкото и парадоксално да звучи, това е възможно само ако се постигне някакъв вид компромис между лидерите, който да бъде приет като първи опит за договор между политическия елит и обществото. Нещо повече от опит едва ли е възможно да се случи на 16 юни. Със сигурност на европейския политически елит ще му е необходим по-голям срок, за да излекува популистката параноя, обхванала Европа. За съжаление тази параноя винаги е била сладката отрова на застоя... Компромис на срещата на върха е необходим, за да се покаже, че Европа не е в застой, заяви Жан Клод Юнкер, люксембургският председател на Европейския съюз. Според него Европа е в състояние, което на пръв поглед не създава доверие. Няма как на срещата си на 16 юни лидерите на Европа да не се чувстват принудени да признаят изгубените илюзии и после да опитат политическа терапия с възпитание на чувствата. И това явно ще бъде политически процес в традицията на френския роман. Има основание в твърдението, че това, което направиха във Франция и Холандия, две страни основателки на Европейския съюз, може да се определи като най-значимото събитие на Стария континент след сгромолясването на комунизма. Ако приемем, че дори малка част от това сравнение отговаря на действителността, то възможността европейските лидери да успеят бързо да изработят работещ вариант за спасяване на конституцията изглежда несъстоятелна. Мнозина, особено Франция и Германия, пледираха този процес да продължи, но това минава за първа, нервна реакция, след като стана ясно, че основният европейски договор просто е отхвърлен. И то отхвърлен не на междуправителствена конференция, а от народа. Затова е сигурно, че политическият елит на Стария континент ще трябва да покани обществеността по-близо до камината и да гледа бъдещето на Европа през очите на обществеността. Това означава преди всичко Европейският съюз да се сдобие с нов политически консенсус, който предполага промяна на плановете. Вече половин век от историята на Европейския съюз в правенето на политиката е участвал само и единствено континенталният елит. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу бе пределно откровен пред парламента в Страсбург. Според него Европейският съюз не се нуждае от план Б, а от план Д, който означавал демокрация и диалог с гражданите. Ако от понеделник до събота Европа само е критикувана, не можем да очакваме, че в неделя хората ще пазят Европа, каза Барозу. Това негово изявление бе нещо като опит да се противопостави на опитите на европейските правителства да хвърлят вината за трудностите изцяло върху комисията в Брюксел. Вътрешните политически настроения в страните членки, създадени след референдумите във Франция и Холандия, неизбежно ще окажат влияние върху работата на институциите на Европейския съюз. Комисията в Брюксел и парламентът в Страсбург ще трябва да пренастройват работата си и както никога досега да влязат в синхрон, за да намерят решението. При един еманципиран парламент, при една отслабена позиция на комисията и на фона на очакваните неизбежни вътрешнополитически промени в отделните страни (като Германия например) това ще е много сложно политическо упражнение.Основателна е прогнозата, че на общата европейска външна политика й предстои да изживее най-драматичния си момент. Най-малкото защото Европейският съюз не може да си позволи да пренебрегне, дори временно, ангажиментите си в света, още по-малко - в Европа, и най-малко по отношение на разширяването. Подобна прогноза е изградена върху реалното очакване за промяна във вътрешната политика на съюза. А това ще има огромно значение за международната политика като цяло. Между впрочем Европейската конституция, така както беше предложена за гласуване, регламентираше ясен и координиран подход във външната политика. Особено внимание сега предизвикват отношенията на Европейския със Съединените щати. Сътресенията около конституцията дават друга гледна точка на Вашингтон. Американската преса изобилства от материали как евроскептиците в Съединените щати били изпълнени със злорадство от унижението на Ширак и поражението на Шрьодер. Доверието в Европа намаля, казват американски коментатори. Явно ще става по-интензивно питането от каква Европа има повече интерес Америка - от разединена или от обединена Европа. Историята с провала на Европейската конституция освен всичко друго има значение за трансатлантическата политика. Тя придобива геополитически черти, защото няма как да не повлияе върху стратегическата картина на американско-европейските отношения и да не маркира промяна и в тях. Във всички случаи провалът на Европейската конституция буди тревога в Съединените щати. Причината е в това, че Европа може да се оттегли от задачите си извън континента, а това ще отслаби нейната стабилизираща роля. Особено валидно е това за Балканите. Няма да е в интерес на Съединените щати, ако влиянието на Европа на световната сцена спадне. Тази криза в Европейския съюз просто е неизгодна за света.

Facebook logo
Бъдете с нас и във