Банкеръ Weekly

Общество и политика

СЛОЖНИ КОМБИНИ ЗАД ГЪРБА НА ИЗБИРАТЕЛЯ

При втори прочит на писмото на Симеон Сакскобургготски в Труд от миналата седмица вероятно ще се спънете в изрази, които ще ви се сторят малко странни. В своята бъдеща програма за развитие на страната наред с образованието, здравеопазването и осигуряването премиерът акцентира върху комасацията на земята например. Но осъществена не чрез пазарни механизми, а в резултат на коопериране. Ударение се поставя и върху нови, по-амбициозни мерки на солидарност, както и върху справедливото облагодетелстване на всички от икономическия растеж. И понеже социалистическите възгледи на бившия цар са, меко казано, спорни, тези изрази биха могли да се възприемат и като покана за танц след изборите през 2005 година. Разбира се, към тези, които изповядат подобни идеи. Сиреч, към соцпартията. Впрочем, когато през април тази година за първи път бе спомената възможността следващото управление да бъде съставено от представители на НДСВ, ДПС и БСП отново под ръководството на Симеон Сакскобургготски, опроверженията заваляха и от дясно, и от ляво. Либералите възприеха прогнозата не само като неординерна, но и като твърде еретична. Всъщност, напълно оправдано - мнозина в НДСВ държат на пъпната си връв със СДС. От ляво пък бе намекнато, че тази формула за коалиране не би трябвало да се изключва, но начело с днешния премиер - абсурд. Те също имаха право - как партията, която се очаква да вземе най-много места в бъдещия парламент, примирено ще се откаже от премиерския стол! Е, няколко месеца по-късно вече мнозина смятат, че 40-ят ни парламент ще бъде голяма шарения. Почти сигурно е, че никой, дори БСП, чиято коалиция ще бъде единствената вляво, няма да има ресурс да управлява самостоятелно. Следователно остава въпросът - кой, с кого и на каква ценаще се договоря, за да поеме държавните юзди? Десницата с центъра, в който засега се очертават НДСВ и ДПС? Това ще е една желана коалиция, в името на чието предназначение - недопускането на БСП във властта - се изричат куп заклинания. Защото, както каза един мъдър политик, на България й трябва още дясно време, за да натрупва, и все още й е рано да преразпределя. А точно в такива намерения - да разпределя недостатъчното засега държавно имане, подозират БСП, ако тя поеме самостоятелно кормилото. Докато едно дясно правителство би продължило и укрепило тенденцията от последните две управления и би ускорило темпа на растеж. Но пък за да се случи то, повечето от днешните десни формации ще трябва да се коалират. И те вече го правят. За следващата стъпка обаче - за обединяване на цялата десница съгласие едва ли ще има. Първо, защото коалиции от рода на софийската Баба, дядо и внуче, колкото и да са логични и търсени, трудно сработват. Второ, защото пропастта, изкопана между Иван Костов и неговата партия, от една страна, и формациите на Стефан Софиянски и на Надежда Михайлова, от друга, вече е толкова голяма, че прехвърлянето на мостове през нея не изглежда реалистично в обозримо бъдеще. Обединение на десницата в 40-ото Народно събрание би могло да се постигне, само ако в него не влезе партията на Командира. Тя обаче бързо набира скорост и, както по всичко личи, ще прехвърли 4-процентната бариера и ще влезе в парламента. Иначе относно бъдещото българско управление има няколко тези, призвани да обслужат няколко различни каузи. Едната е на соцстратег, според която БСП, дори и да спечели изборите, не трябва да управлява сама. Смята се, че така се търси по-голяма стабилност за едно управление на столетницата. Идеята пък на известен с десните си пристрастия политолог за национално помирение между автентичната левица и автентичната десница в името на България като че ли служи само за да осигури политическото бъдеще на няколко по-известни имена. Защото кой би трябвало да определи автентичната десница например, ако не избирателят? И ще трябва ли да смятаме, че автентичната десница не е представена, ако в следващия парламент не успеят да влязат Софиянски, Мозер или Праматарски и управлението стане без тях! Ако подобно автентично помирение е невъзможно, какво изобщо е възможно Емел Етем обясни от екрана на национална телевизия, че дори да има мнозинство в следващия парламент, БСП може и да не получи подкрепа за свое правителство. Казано от представител на ДПС, това звучи направо зловещо. И би означавало, че тогава на ред ще е втората парламента сила. А втора би могла да бъде НДСВ или някакъв либерален парламентарен съюз с нея воглаве. Тогава БСП ще кандиса ли да влезе в правителство на либералите, ако те й предложат екзотично коалиране? Ако се вярва на поплаците от Позитано 20, че столетницата не трябва да остава трети мандат извън управлението, ще преглътне и ще приеме. Тогава наред идва въпросът за компромисите, които ще трябва да направят двете страни, за да формират общо правителство. Подтекстът в писмото на премиера подсказва някои параметри. Своите анонси би трябвало да направят и социалистите, ако ориентацията им към коалиране е искрена, а не само мюре за балами патки. За да не ги обвинят утре - и едните, и другите, че са подменили вота на избирателя. И за да могат открито да се възползват от това квалифицирано мнозинство, което могат да постигнат. И което автентично ще представя волята на мнозинството българи, а няма да е просто центристко въртене на задници вляво и вдясно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във