Банкеръ Weekly

Общество и политика

СЛЕД TOTAL И ELF СЕ НАСОЧИ КЪМ ДЪЛБОКОВОДНИТЕ ЗОНИ НА ЧЕРНО МОРЕ

Интерес за търсене на природен газ и нефт в дълбоководните райони на българската икономическа зона на Черно море е проявила в последните дни на миналата година и световноизвестната френска компания ELF. Делегация, водена от Ерик Делакур, директор на отдел Нови инвестиции в Европа, е изразила категоричното намерение на ELF да проучва нашите дълбоководни райони. Само месец по-рано, на 25 ноември, това стори и друг френски гигант - TOTAL.


В средата на януари ELF ще изпрати свои специалисти, които заедно с експерти от отдел Нефто-газова геология в Научноизследователския институт Геология и геофизика и от Министерството на околната среда и водите ще създадат съвместен екип, който да се ориентира в българското нормативно блато. Екипът трябва да заработи от 1 февруари, а намеренията на французите са през лятото да се извършат и необходимите предварителни геоложки проучвания.


Изненадващо силният интерес на компании като TOTAL и ELF към дълбоководните части на българската икономическа зона на Черно море доказва, че очевидно вече е дошло времето за по-сериозни сондажи в тези довчера считани за неперспективни райони. Известно е, че вторият лицензен тур за проучване именно на дълбоководните райони, обявен преди пет години от наскоро закрития Комитет по геология и минерални ресурси, се провали безславно. Като причини тогава бяха изтъкнати прибързаното му обявяване и липсата на достатъчно геоложка информация. Така или иначе, но направените от Юнион Пасифик и Бритиш газ сондажи в шелфа излязоха ялови. А според изчисленията на български геолози, потвърдени от изследванията и на английската компания Халибъртън джиофизикъл, в нашите дълбоководни райони се крият около 200 млн. тона условно гориво.


Привличането на чуждестранни инвестиции за търсене на нефт и газ е единият от


трите пътя за задоволяване на потребностите


на България от тези горива. Вторият начин е привличането на партньори и инвестиции за построяването на терминали за доставка на нефт и втечнен газ на пристанище Бургас - вариант, който ще даде на страната възможността да избира производители и доставчици единствено в съответствие със своите интереси. Реализирането както на първия, така и на втория вариант обаче изисква много средства и много време. И най-вече - ясна нормативна база, стабилна икономика и платежоспособно население - потребители на горивата.


За жалост днешната енергийна ситуация у нас не може да се похвали с нито едно от тези изисквания. При това положение остава третият - засега единствен начин за доставяне на природен газ - от най-големия производител и износител в света - Русия.


Пътят на руския газ към най-проспериращия газов пазар - турския, засега минава единствено през България. Но пък създаденото преди три години специално дружество, което да транзитира горивото за южната ни съседка (и за по-малките консуматори Гърция и Македония) - Топенерджи, се превърна в ябълката на раздора.


Всъщност


интересите на България бяха продадени


още с включването на Овъргаз инк в Топенерджи. Чрез тази операция Газпром на практика завладя 54.125% от него. Така днес ние сме единствената страна на Стария континент, в която Газпром държи над 50% от смесеното дружество за доставяне и транзитиране на газ. Нещо повече - във вихъра на споровете газовият гигант умело лансира проекта Син поток. Дори и световноизвестен специалист като Клаудио Симеони от италианската газова корпорация ЕНИ, която повече от две десетилетия експлоатира газопроводи по дъното на Средиземно море, си позволи, макар и деликатно, да се усъмни във възможността за осъществяването на подобен проект по дъното на Черно море. В сравнение със съществуващите тръби в Северно и Средиземно море разликите са очевидни дори и за неспециалистите и те не са в полза на тръбопровода през Черно море: плитки води (между 200 и 600 м срещу 2000 м), чиста среда срещу сероводород, спокойно срещу непрекъснато потъващото дъно и т.н. Но дори и да се захванат с този проект, Русия и Турция едва ли биха намерили сериозни финансови институции, готови да хвърлят парите си на дъното на Евксински понт! И най-накрая - дори и финансистите да се решат на този гигантски скок напред, за реализирането на проекта ще е необходимо време - поне до 2005 г., през което бурно развиващата се икономика на


Турция едва ли ще чака със скръстени ръце


Впрочем Турция вече показа, че не смята да се съобразява с търканията между България и Русия. Тя търси алтернативни газови източници от втората и третата по газови запаси страни в света - Иран и Туркменистан. На 28 декември световните агенции предадоха, че е сключено тристранно споразумение между Иран, Туркменистан и Турция, с което се възлага на компанията Шел да извърши технико-икономическото проучване за построяването на газопровод от Туркменистан до Одрин през иранска територия. Идеята е газът през България да достигне Западна Европа. Така туркменският и иранският газ ще станат сериозен конкурент на руския, което освен всичко друго ще доведе неминуемо и до падане на цените. Към проекта отдавна проявяват интерес и други европейски газови гиганти като ЕНИ, Газ дьо Франс и др. Според сключен договор с Туркменистан след 2000 г. Турция ще получава 15 млрд. куб. м газ годишно, което на практика решава проблемите й до 2020 година. Това още веднъж доказва, че проектът Син поток много скоро може да се окаже един син балон, който ще се спука още при първите финансови повеи.


Дали пък именно тези перспективи не повишават твърде много значението на газовото трасе през България и не са в основата на специалната позиция на Газпром спрямо доставките на газ за нашата страна?

Facebook logo
Бъдете с нас и във