Банкеръ Weekly

Общество и политика

СЛЕД ПРОДИ И АСНАР СИ УРЕДИ ВЗЕМАНИЯТА

Со кротце, со благо и со малце кютек чуждестранните кредитори принудиха българското правителство да се ангажира с уреждането на външните задължения на Стопанска банка и на МИНЕРАЛБАНК. Само преди година държавните чиновници твърдо стояха на позицията, че българската държава не трябва да плаща тези дългове. Държавната администрация, особено по Виденово време, се опитваше да не забелязва, че въпросните задължения са възникнали по междуправителствени споразумения и с тях са се ангажирали държавни агенции за застраховане на експортните кредити на страни от Европейския съюз. Междудържавното обединение, към което искаме на всяка цена да се присъединим. Добрите думи, благопожеланията и ръкостисканията са само политическа фасада - зад нея действа безмилостният механизъм на финансовите интереси. ЕС ни постави ясни и точни условия: ще даде на България заем от 250 млн. ECU, но ако тя отбележи значителен напредък по уреждането на задълженията на МИНЕРАЛБАНК и Стопанска банка към Италия и Испания по заеми, гарантирани от държавните агенции за застраховане на експортно кредитиране - SACE (Италия) и CESCE (Испания). На изчистен от дипломатическата куртоазия език това означаваше: Ако искате нови заеми, първо си платете старите. Правителството ни се нуждаеше от въпросните 250 млн. ECU. Затова в началото на тази година то започна преговори за уреждането на задълженията на Стопанска банка в размер на 128 млн. щ. долара към Instituto Bancario San Paolo di Torino и 4.1 млрд. испански песети (30 млн. щ. долара) към Banko Espana Exterior. По това време половината от тези суми вече бяха дълг към застрахователните компании на Италия и Испания, които вече бяха платили на банките кредиторки за настъпилите, но непогасени плащания на българските банки по двата заема.


Преговорите по уреждане на италианския дълг започнаха през февруари тази година по време на визитата на Романо Проди в България. Тогава нашата страна предложи да го погаси с дялове и акции от български предприятия по схемата дълг срещу собственост. Италианската държава пък ще препродаде на свои фирми тези дялове и акции и така ще си възстанови парите, платени от SACE на Instituto Bancario San Paolo di Torino. Българското правителство ще замести италианците като заемодател на Стопанска банка, но тъй като е доста назад в редицата на кредиторите, едва ли ще получи нещо за това свое вземане от банката. На срещата по повод петдесетгодишнината на Световната търговска организация в Женева премиерите на България и Италия Иван Костов и Романо Проди за пореден път обсъдиха тази операция. Още тогава в. БАНКЕРЪ прогнозира, че по същия начин ще бъде решена съдбата на испанския дълг на МИНЕРАЛБАНК, когато в страната ни дойде на посещение испанският премиер Хосе Мария Аснар. Това се и случи миналата седмица. България пое ангажимента, по избор на испанската държава, да й предостави дялове и акции в наши предприятия срещу погасяване на дълга. Споразумението трябва да се подготви до края на октомври тази година. Правилното протичане на операцията може да доведе през следващата година иберийски капитали у нас.


Разбира се, и в италианската, и в испанската сделка българското правителство ще се стреми да постигне редукция за задълженията на Стопанска банка и на МИНЕРАЛБАНК. Съдбата им ще бъде последвана и от австрийския дълг на Стопанска банка от 742 млн. шилинга (74.2 млн. щ. долара) към Bank Austria. Логично е австрийското правителство да се възползва от факта, че Австрия председателства ЕС и в този половингодишен период да настоява за уреждане на вземанията си от нашата страна. Информацията е, че и в този случай България е готова да предложи замяна на дълг срещу собственост. Както е известно, австрийският дълг на Стопанска банка възникна по повод на въвеждане на нови технологии в Кремиковци. С парите бе закупена произведената от Voest Alpine линия за непрекъснато леене, която в момента се инсталира в металургичния комбинат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във