Банкеръ Weekly

Общество и политика

СЛЕД КРИЗАТА: КАКВО ГУБИШ, КОГАТО ПЕЧЕЛИШ

Изследователите на кризите обичат да припомнят, че в китайския език този феномен се обозначава с йероглиф, който означава едновременно опасност и възможност. Това изразява наложилото се от времето на Конфуций разбиране, че всяка криза съдържа в себе си както деструктивен заряд, така и шанс за развитие вследствие намирането на конструктивно решение. Кризите заплашват статуквото и в същото време мобилизират потенциала за неговото усъвършенстване.За съжаление едно са древните китайски мъдрости, а друго - съвременната нашенска действителност. Поредната политическа криза в България завърши в същия водевилен стил, в който започна. Кавичките са напълно уместни, защото основните действащи лица в нея не намериха (а както се разбра - и въобще не са имали намерение да търсят) позитивно решение, което да преодолее реалните кризисни процеси в българското политическо и икономическо пространство. Нещо повече, дългосрочните последици от изиграното читалищно театро сигурно ще бъдат точно обратните на плана на режисьорите на спектакъла: вместо стабилизация - нестабилност, вместо консолидиране - нов спазъм на вътрешни сблъсъци, вместо налагане на контрол - ерозия на управляемостта. Но за това малко по-нататък.Изглежда, събитията от последните седмици бяха замислени като някаква българска интерпретация на стратегиите за контролирания хаос. Определени политически среди инициираха изостряне на политическата ситуация, като съвършено умишлено саботираха и взривиха една знакова за България приватизационна сделка. Без да коментираме реалните предимства и недостатъци на самата сделка, начинът, по който тя бе осуетена, навреди силно на образа на България и даде сериозни основания да се заговори за нараснал политически риск. Печално е, че в дъното на този безотговорен сценарий стоят дребни политически сметкивъпреки че в главите на неговите автори той може да изглежда гениален по смелостта и мащабите си план за поредно прекрояване на българското политическо пространство в навечерието на изборите.Досега много бе изговорено и написано за нерешимите текущи проблеми сред десницата или за неизбежните предстоящи драми на левицата. По една или друга причина обаче през последните месеци упорито ни представяха една идилична картина на взаимоотношенията и перспективите в управляващия център. Но стана така, че от тези пухкави розови облачета внезапно се стовари унищожителна градушка, която направи на пух и прах рекламно подредената градинка на НДСВ и неговия лидер. За бедствието отчасти са си виновни и самите царисти, които от половин година насам най-безцеремонно се присвояваха всички заслуги за непрекъснато повишаващия се рейтинг на управляващите. И не обръщаха внимание на симптомите на раздразнение в поведението на малкия партньор ДПС, известен с коварен нрав. Макар че министър-председателят Сакскобургготски далеч не е толкова наивен, колкото изглежда. Той може би наистина бе повярвал, че Ахмед Доган е приел смирено претенциите за неоспоримо лидерство във виртуалното (българско) либерално пространство, изразени чрез едностранните оферти за втори премиерски мандат. Както и в някои други житейски ситуации, и тук всеки миг невнимание може да има тежки трайни последици. Точно това се случи през последната седмица, когато задкулисните ходове на ДПС бяха финализирани.Вече почти няма сериозен анализатор, който да отрича, че цялата криза бе инспирирана и контролирана от ръководството на ДПС. Може да се спори единствено по два пункта. Първо, дали свалянето на председателя на парламента Герджиков бе калкулирана демонстрация на решителност да се отиде докрай, или просто резултат от поредния нескопосан опит за изкуствена засада на разбитата царска команда. И второ, защо безскрупулен играч като Доган избърза с подписването на споразумението в понеделник, когато можеше да остави опозицията да се гърчи в мъчителни и компрометиращи опити за преговори относно съставяне на невъзможното експертно правителство. Въпреки че Булгартабак винаги е имал ключово политическо, икономическо и символно значение за ДПС, в случая съдбата на холдинга бе само повод, а конфликтът - само прикритие на други цели. Съвсем не бе случайно, че именно хората на Доган политизираха спора, като настояха проблемът да бъде обсъден в Народното събрание. Замисълът на Доган е несъмнено амбициозен - да промени геометрията на центристкото пространство в своя полза. Дотук той успява, като замени дуета НДСВ-ДПС с триото НДСВ-ДПС-Новото време. Новият триъгълник на властта е видимо по-изгоден за него, защото чрез приемането на нововремци като равноправен партньор НДСВ вече е не само аритметически, но и политически впримчено. Практически изпълнители на плана три е по-добре от две станаха напористите нововремци. Без никакъв нюанс на колебания те изиграха ролята на агент-провокатори, внезапно генерираха кризата и също толкова внезапно я прекратиха. Вероятно Кошлуков, Севлиевски и компания са изпитали опиянение от лекотата, с която се превърнаха в движеща сила на събитията. Те засега изглеждат искрено убедени в дългосрочната изгода от подобно развитие на отношенията в лагера на управляващите. Не на хоризонта, а на една ръка разстояние се очертават мечтаните министерски кресла, важни административни позиции, а може би - и постът председател на парламента. Като всяка криза у нас и тази роди своите митове. Вече сме свидетели на цялостни оценки кой какво е спечелил от кризата и кои са губещите. Като изключим откровените PR-акции, създава се впечатлението, че повечето от анализаторите (както и повечето от политиците) виждат само до близкото кьоше. А там, зад завоя, се усеща жегата на новата политическа нестабилностНякои от играчите в последния водевил може и да са извлекли някои тактически ползи, но също така е много вероятно собственоръчно да са посели кълновете на тежки бъдещи сътресения.Да започнем с човека, доста скоропостижно обявен от някои за свръх-политик - Ахмед Доган. Факт е, че в краткосрочен план босът на ДПС спечели важни предимства - иззе политическата инициатива в лагера на управляващите; притисна НДСВ и постави натясно премиера, като му даде да се разбере, че на Стамболийски, а не във Врана ще се решава името на бъдещия министър-председател; извади на показ тясното си партньорство с Новото време, но същевременно му отреди роля, която затвори всякакви други пътища на нововремци; отново провери податливостта на БСП към внушенията за някакво възможно сътрудничество и накара водещите фигури на левицата да го бранят публично, като му подарят индулгенция за случая с Булгартабак; накрая заигра някаква неясна игра с обединяващата се десница, която даде на Новото време формалния повод да се отметне.Това несъмнено са впечатляващи тактически успехи. Въпросът е каква ще бъде дългосрочната им цена с оглед на процесите, които действията на ДПС генерираха. Преди всичко бруталното налагане на Новото време като равноправен партньор в управляващото мнозинство рязко ще изостри трудно балансираните отношения в царското движение. Омразата между нововремци и могъщото лоби на юристите в НДСВ начело с Пламен Панайотов и Даниел Вълчев е толкова силна, че ако можеше да бъде впрегната за благородни цели, сигурно щеше да дава светлина и топлина на цял град. Огъвайки се пред шантажа на Доган, премиерът поднесе на мнозина от най-приближените си труден за преглъщане горчив залък. Като добавим засилващото се напрежение покрай неизбежното изпаданена голяма част от жълтите депутати и министри от каруцата на властта, НДСВ се превръща в буре с барут, чийто фитил вече е подпален. В допълнение, току-що изграденият триъгълник на управляващите може да изглежда изгоден за Доган, но сигурно ще бъде много по-труден за управление и координация предвид по-сложната природа на видимите и скритите конфликти в него. Още повече че вероятно предстои светкавично наместване на Новото време във властта. Като се имат предвид навиците и предпочитаните методи за аргументация на повечето от известните действащи лица, оставащите четири-пет месеца до изборите едва ли ще бъдат най-спокойните. А всичко това си има цена, включително политическа.Някои побързаха да обявят и Симеон Сакскобургготски за излязъл с печалба от кризата. Премиерът, видите ли, не само успял да спаси кабинета, но и овладял политическата ситуация и бил успял да усмири враждуващите лобита. Ако положението на Симеон след кризата се оценява като печелившо, то някои хора очевидно имат странни представи за печалба. Защото станахме свидетели на тежък удар върху амбициите и ореола на лидера на НДСВ. Преди четири години Сакскобургготски дойде като обединител на нацията, по-късно бе изправен пред непосилната задача да сплотява управляващите, а сега ще бъде принуден да лепи старите и новите отломки на собственото си движение. Премиерът вече не е недосегаем - той е просто един от много български политици, които при всеки удобен случай са изнудвани, притискани и унижавани от противниците и най-вече - от съюзниците си. След случилото се Симеон вече не може да претендира, че вторият му мандат начело на правителството зависи изцяло от неговото желание и решение. Той има шансове да бъде отново премиер, но ако това му позволят усложняващите се и все по-трудно предсказуеми политически интриги.Що се отнася до нововремци, те просто потвърдиха своята репутация на играчи без граница. Когато си готов да свиеш на всеки всякакъв номер, готви се за същото от страна на другите. Доган сигурно ще ги приласкае за изборите, но само дотолкова, доколкото ще може да ги държи изкъсо. Ако целта е била няколко души да се озоват в следващия парламент - водачите на Новото време сигурно са успели. Но с цената на политическото бъдеще на партията (ако изобщо е имало такова). Все пак двуличието и вероломството в политиката имат граници, дори и в българската политика.За съжаление сред дитирамбите за възстановената стабилност и гарантираното подписване на договора за присъединяване много малко се чу за истината за цената на разиграния спектакъл. И за големия губещ, който ще плати тази цена: всички ние - като български данъкоплатци и български граждани. Политическите игрички около Булгартабак скоро ще се трансформират в конкретна сметка, която ще ни бъде предявена. Оттеглянето на БАТ от България означава окончателен край на надеждите за ангажиране на стратегически инвеститор. А след две години вероятно ще се върнем към дискусията много или малко са били тези 200 млн. евро. (А също и многото други милиони наши пари, които тепърва ще трябва да плаща българската държава, за да гаси поредните икономически и социални пожари, пламнали около тютюневия холдинг.)Накрая, поне една част от българите плащаме поредната цена на поредната гавра с парламентаризма и демокрацията. Защото държава, в която в уж истински демократичния парламент уж истински демократични партии могат да сторят безнаказано това, което се случи през последните седем дни, има ясно определение. Това е държава с фасадна демокрация. И, за съжаление, е нашата държава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във