Банкеръ Weekly

Общество и политика

СЛАГАМЕ ЮЗДИ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ

През 2000 г. България ще плати в левове и валута почти 1.4 млрд. долара по външния и вътрешния дълг, обяви финансовият министър Муравей Радев миналата седмица. През 2001 г. тази сума ще е около 1.5 млрд. долара (Бог да пази България!), а през 2002 г. - малко над 1.2 млрд. долара. За 2003 г. плащанията ще се понижат до 1 млрд. долара и ще се задържат на това равнище до 2010 г., след което рязко ще намалеят. Едва през 2013 и 2014 г. плащанията ще паднат, обаче България ще погасява по външния си дълг под 400 млн. щ. долара годишно, ако дотогава някое поредно нейно правителство не го удвои или умножи многократно.


За финансистите не е тайна, че рисковете при обслужването на дълга идват от промените във валутните курсове и в лихвените проценти. В тази връзка заместник финансовия министър Пламен Орешарски поясни, че в момента има тенденция на покачване на лихвените проценти на международните финансови пазари, но тя няма да доведе до драстично увеличаване на плащанията ни по външния дълг.


След десетгодишен хаос в управлението на задълженията на България към външни и вътрешни кредитори Министерството на финансите и БНБ за първи път ще трябва да изготвят до края на април тази година концепция на закон за управление на държавния дълг. По предложение на финансовия министър Муравей Радев, Министерският съвет прие миналата седмица стратегия за управлението на държавния дълг. Намерението на правителството е до края на годината законът, изработен по нея, да бъде готов. В него ще бъдат определени структурите, които ще се занимават с проследяването, анализирането и обслужването на външния дълг. Ще бъдат описани методите, средствата и начините, по които ще става това, обясни министър Радев. Законът ще определи и правата, които ще имат отделни държавни органи по обслужването на дълга и по неговото управление като цяло. Зад тези на пръв поглед добри намерения обаче се крие поредният опит да се намери приемлив повод за разрастване на държавната администрация. А защо не и възможност за изхвърлените от сегашните политически кабинети да намерят уютен пристан в чиновническото поприще. Как иначе да се обясни, че сегашното правителство за три години е направило близо 3 млрд. щ. долара дълг, без да се досети да създаде закон за управление му. Въпреки че подобни идеи банкерите се осмеляваха да предложат още преди големите банкови фалити през 1996 година.


Новото и главното в стратегията за управление на дълга, оповестена от Муравей Радев, са предвижданите мерки за контрол върху нарастването на задълженията ни към чужбина. Целта на правителството била в период от три до пет години външният дълг на България да стане 60 на сто от БВП, каквито са изискванията на Европейския съюз. Интересно дали, оповестявайки тази своя цел, правителството възнамерява да остане още толкова време на власт, или просто се опитва да постави капан за наследниците си.


В момента външният дълг на България е 78.5% от брутния вътрешен продукт (БВП), а вътрешните задължения на правителството са 9.1% от БВП.


В края на 1999 г. българската държава е дължала на чуждестранните си кредитори 9.070 млрд. щ. долара, а размерът на вътрешния й дълг е около 3 млрд. лева. В тези суми влизат и издадените държавни гаранции, поясни заместник финансовият министър Пламен Орешарски. Той уточни, че около 900 млн. лв. от вътрешния дълг е гаранцията, която държавата дава по депозитите в Банка ДСК, но тя ще бъде отменена през април тази година. Министър Радев и неговият заместник Орешарски обаче не споменаха, че действащите търговски банки и фирми имат да връщат на външни кредитори още над 520 млн. щ. долара.


Плащанията по вътрешния дълг през тази година представляват 2 на сто от общите бюджетни разходи. Около 44% от тях ще отидат за погасяване на емитираните съкровищни бонове, а над 52% - за притежателите на доларови облигации по ЗУНК.


Брейди-облигациите (по външния дълг) формират около 55% от всички задължения на България към банките кредиторки от Лондонския клуб. А останалата част от външните задължения на страната ни е към официалните й кредитори - световните финансови институции и държави от Г-24.


Според статистиката на финансовото ведомство, годишните плащания по външния дълг на България за 1999 г. се равняват на около 22% от износа на страната - около 4 млрд. щ. долара.

Facebook logo
Бъдете с нас и във