Банкеръ Weekly

Общество и политика

СЛАДКАТА ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ЛИПСВАЩАТА ПРОТИВОШАПНА ВАКСИНА


Доста дълга и тъжна е историята на сливенския противошапен
институт, известен сега под името Биофарм инженеринг
АД. Създаден в началото на 80-те години с амбициозната цел да
бъде изработена българска противошапна ваксина, той така и не
можа да осъществи заложените патриотични намерения. Пететажната
институтска сграда е оборудвана навремето с италиански машини
и съоръжения, но не и с необходимата технология. Мъчителните опити
на екипа да направи ваксина само с модерната вносна апаратура
по понятни причини не дават никакви резултати и на помощ са повикани
италиански специалисти. Идват те, тестват апаратурата, опитват
по тяхната си технология и ваксината се получава. Да, ама като
във вица с телевизионния техник - щом си заминават чуждестранните
експерти, производството спира. Тогава за спасяване на положението
на помощ идват специалисти от съветския тогава град Владимир.
Те реконструират наличната техника, внедряват някои новости и
вече по съветска технология пак започват да се правят ваксини,
но за съжаление отново за малко. Така или иначе, в крайна сметка
се оказва, че от българския противошапен институт противошапна
ваксина не може да излезе.


В началото на 1990 г. в предприятието работят 40
щатни служители, специализирани в производството на... мая за
сирене, шампоани за коса и тяло. Само че този бизнес едвам покрива
разходите по поддръжката на пететажната сграда и плащането на
сметките за ток и вода. А както твърдят познавачите на институтското
трудово ежедневие, щом Енергоснабдяване притиснело
ръководството с тежка сметка, към Националната ветеринарно-медицинска
служба (НВМС) потичали тревожни писма, че поради липса на средства
шапният вирус, съхраняван при специални условия в лабораторията,
ще напусне пределите й и ще нападне добитъка в страната. НВМС,
разбира се, спешно превеждала нужния милион и така скромният вече
институтски персонал си осигурявал поредната порция щатен живот.
Макар и невисокоплатен, той все пак е бил уютен - колективът разполагал
с ведомствен тенискорт и маса за билярд.


След като обаче става ясно, че в България няма да
може да се произвежда противошапна ваксина, тъй като сме подписали
конвенция за това, опасният щам е пренесен с охрана до Института
по имунология в София, а противошапните експерти в Сливен продължават
да се занимават само с производството на мая и шампоани. Каква
е печалбата от тази дейност показват финансовите резултати от
фаталната за института 1994 г. - общите приходи са изчислени на
75 193 лв., а разходите - на 106 900 лева.


През същата 1994 г. със заповед на тогавашния аграрен
министър Васил Чичибаба 51% от капитала на противошапния институт
в Сливен са


обявени за касова приватизация


Единствен участник в конкурса е събирателното дружество
Лекоом Славов и сие, което естествено печели. По неизвестни
причини обаче договорът за продажба потъва в дебрите министерски,
аграрният министър - в мълчание, и така сделката пропада. Сега
собственикът на Лекоом д-р Николай Славов лаконично
обобщава тази стара история: Не си платихме мизата
и приватизацията спря. След шест месеца ни върнаха парите без
обяснения. Междувременно фирма Лекоом, чийто
предмет на дейност е производство и внос на ветеринарномедицински
препарати и лекарства, е била клиент на института в Сливен с поръчки
на ишлеме. Не само че не си получавахме стоката - твърди
д-р Славов - ами ръководството на института заведе дело срещу
нас за неизплатени суми по производството. В крайна сметка
обаче съдът доказва, че противошапният институт е длъжник на Лекоом,
тъй като 10% от стоката са откраднати, а останалата не отговаря
на изискванията, описани в договора.


Второто завъртане на рулетката


е предприето миналата година. Със заповед N0214650
от 23.7.1997 г. на новия министър на земеделието, горите и аграрната
реформа Венцислав Върбанов, публикувана в бр. 64 на Държавен
вестник, 80% от капитала на противошапния институт в Сливен
са обявени за продан. По това време приходите на института са
17 873 лв., разходите 16 868 лв., а чистата печалба... 1005 лева.
Само материалните активи представляват по-сериозни цифри - 305
753 лева. Персоналът, според информационния меморандум, е 18 души,
от които всъщност само седем реално работят и средната им заплата
е около 100 хил. лв., неизплащани естествено през последните шест
месеца на 1997 година. Този път в приватизационната надпревара
се включват двама състезатели - българо-чешкото дружество Биолекс,
образувано от Лекоом ООД и чешката фирма БиоветаАД,
и Биофарм инженеринг АД - Сливен, в качеството си
на представител на работническо-мениджърския екип. За беда обаче
срещу мажоритарния собственик на РМД-то Биофарм д-р
Валентина Колева, която притежава 76% от капитала на дружеството,
има ревизионен акт, съставен от Държавен и финансов контрол
- Сливен, за констатирани груби нарушения. С писмо от 13.3.1998
г. съперникът Биолекс поднася тази информация на аграрния
министър, подчертавайки, че при това положение Биофарм инженеринг
не може да участва в провеждания конкурс при преференциални условия.
Ревизионният акт с вх.N1 от 13.1.1998 г. се основава на финансова
ревизия, обхващаща периода 1.7.1995г. - 30.9.1997 година. В него
се казва, че през същото време с решение на Сливенския окръжен
съд е регистрирано акционерно търговско дружество Биофарм
инженеринг със седалище, адрес и предмет на дейност, съвпадащи
с тези на Биос ЕООД , т.е. на противошапния институт.
В същото време д-р Валентина Колева, управител на Биос
ЕООД, е и акционер в Биофарм инженеринг и притежава
760 акции, равни на 76% от броя на акциите на частното дружество.
А съгласно чл.8, ал.1 от договора за възлагане на управлението
на Биос ЕООД, във връзка с Правилника за упражняване
правата на собственост на държавата в предприятията, управителят
няма право, докато е в сила договорът му за управление, да участва
в търговски дружества, в които се извършва сходна дейност. Въпреки
този сигнал обаче


офертите на участниците


са отворени и печелившият кандидат се оказва, че
е Биофарм инженеринг. Предложението на неговия съперник
е да плати за мажоритарния пакет 500 млн. лв. веднага, още 180
млн. лв. до края на 1998 г., да направи неотложен ремонт на института,
да инвестира 1 млрд. лв. в рамките на годината и да отвори нови
35 работни места. А РМД-то печели състезанието, предлагайки за
същата придобивка 65 млн. лв. в брой, 595 млн. лв., изплащани
на равни вноски за срок от 10 години и с 12 месеца гратисен период.
Коя оферта е по-изгодна - отговорът е дало ресорното министерство.
Дали като подарък, или не, но от март тази година Биофарм
инженеринг е собственик на една атрактивна материална база
в Сливен. Осведомени твърдят, че работническо-мениджърският екип
е поделил апетитната местна баница с недобросъвестни чиновници
от аграрното министерство, които даже изчакали два месеца с обявяването
на победителя в конкурса, та да си набави той необходимите
за покупката 65 млн. лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във