Банкеръ Weekly

Общество и политика

СКАНДАЛЪТ С ВОЕННИЯ ЗАВОД ЧЕРНО МОРЕ СЕ ГОТВИ ЗА СКОК

Суматохата около ключовите сделки БУЛБАНК и БТК запрати в глуха линия редица по-дребни, но здраво зациклили приватизационни процедури. За съжаление в тази проблематична група са и няколкото все още непродадени държавни предприятия от системата на уж стратегическия Военнопромишлен комплекс (ВПК). Вазовските машиностроителни заводи в Сопот продължават да чакат обещаната актуализирана концепция за тяхното раздържавяване, а според появилата се миналата седмица обява в Държавен вестник тепърва ще се прави конкурс за изработването на нов правен анализ на сопотската оръжейница.


В още по-неудобно положение обаче е варненският военен завод Черно море, който от седем месеца с единия крак е в частния сектор, а с другия - в държавния. На 22 декември миналата година със заповед на тогавашния промишлен министър Александър Божков 70.69% от капитала на най-голямото предприятие у нас, специализирано в производството на корабни радари и системи, станаха собственост на единствения кандидат за завода - РМД Черно море 2001.

Цената на сделката е 3.5 млн. щ. долара

с десетгодишно разсрочено плащане. Купувачът пое и ангажимента да уреди дълговете на Черно море, надхвърлящи 4 млн. нови лева. Според уверенията на изпълнителния директор на предприятието инж. Петър Милков, който е и председател на надзорния съвет на РМД-то, десетте процента от цената на сделката били платени още през декември 1999 година. Само че оттогава насам покупко-продажбата виси в безтегловност, тъй като и досега не е получила одобрението на Министерския съвет - задължителен акт при приватизацията на дружествата от ВПК. Още по-лошото е, че от началото на тази година мениджърският екип, поел от 1997 г. управленското кормило на военния завод, е подложен на масирани атаки. В броя си от 10 април 2000 г. в. БАНКЕРЪ описа подробно многобройните обвинения, отправени към изпълнителния директор Милков, уличаващи го в съсипване на предприятието, както и че съзнателно отблъсква стратегическия чуждестранен инвеститор -

американският гигант Литън

един от световните асове в радиолокационния бранша.


Бедата е, че битката за свалянето от власт на Милков и хората около него вместо да затихва, набира по-голямо ускорение. Нейният мотор върти синдикалната федерация Електроника, електротехника и информатика към КТ Подкрепа, която, както е известно, бе инициатор за развалянето на скандалната сделка с правешките Микропроцесорни системи, а сега иска разтрогването и на договора за продажбата на Инкомс - Телеком холдинг.


На 3 април тази година синдикалистите изпращат пореден сигнал до вицепремиера и министъра на икономиката, в който се казва, че министерството не е отговорило на два сигнала с приложения, подадени на 23 и 28 март, в които се коментира тежкото финансово-икономическо състояние на Черно море ЕАД - според синдикатите резултат от управлението на сегашния съвет на директорите на дружеството. Проверката ни показа - пишат те - че сигналите се намират при Божидар Пенчев (бел. ред. - бивш началник на главно управление Отбранително производство в Министерството на промишлеността и сегашен член на Междуведомствения съвет по въпросите на ВПК и военновременните запаси към Министерския съвет). Най-вероятната причина сигналите да се задържат и да нямаме отговор на тях са близките отношения на г-н Пенчев с изпълнителния директор на Черно море инж. Петър Милков. Повече от две години г-н Милков даваше бомбастични изявления в пресата - за продажба на 2000 радара, за създаване на смесено дружество със Сименс и пр., но нищо подобно не се случи. Това, което реално стана през този период, е, че предприятието задлъжня повече от десет пъти в сравнение с 1997 г., когато управлението му бе възложено на инж Милков. При това положение перспективата на Черно море ЕАД да бъде приватизирано от образуваното от неговия съвет на директорите (в който от пет души няма нито един професионалист по радиолокации) РМД е повече от абсурдна. Тя показва, че тенденцията за ликвидиране на основния предмет на дейност на завода ще продължи.

Напук на тази мрачна прогноза

обаче шефовете на варненското предприятие изпращат оптимистични отчети в ресорното си министерство. Според депозираната там информация, съставена на базата на резултатите от деветте месеца на миналата година, се очаквало предприятието да приключи 1999 г. с печалба, заплатите в дружеството се изплащали редовно и там нямало социално напрежение.


Тези данни някак трудно се съгласуват със списъка на най-големите длъжници за миналата година, публикуван в бр. 16 на Държавен вестник от 2000 година. В черната листа на 120-те държавни предприятия, заборчнели към хазната, Черно море ЕАД е записано на 48-о място. Разминавания явно има и по отношение на твърденията за мирната социална обстановка в дружеството. По настояване на заводския лидер на Подкрепа Иван Тодоров на 26 юни тази година в София са привикани

на среща със заместник-министъра на икономиката Левон Хампарцумян

председателите на всички синдикални структури в завода, както и неговият изпълнителен директор Петър Милков. Според участници в срещата, след като ги изслушал, заместник-министърът Хампарцумян е изразил готовността си да смени сегашното ръководство на предприятието, ако специалисти, а не синдикалисти го убедят в необходимостта от подобен акт. По тази причина за 5 юли е насрочена нова среща в Министерството на икономиката. Както научи в. БАНКЕРЪ, в нея са взели участие бившият шеф на отдела за развойна дейност в Черно море Марчо Тритаков и Димитър Арабаджиев, бивши търговски директор на варненската кантора на Електронекспорт, чрез която се изнася продукцията на военния завод. На 10 юли същите експерти са разговаряли за бъдещето на предприятието и с министъра на икономиката Петър Жотев. Предполага се, че той е обогатил информацията си за варненското предприятие, което посети в началото на юни, но, както уточняват от министерството, тогава се е срещнал само с изпълнителния директор Милков и останал с усещането, че не му се казва

цялата истина за състоянието на дружеството

По-важното е, че след последните срещи, проведени в София, заместник-министърът Левон Хампарцумян вече поддържа мнението в завод Черно море да се открие нова приватизационна процедура и той да се разпродаде на обособени части. Това означава, че сделката с РМД Черно море 2001 няма да се реализира. Подобна идея била обсъдена и с областния управител на Варна Николай Пантев. Той обаче изразил съмнение в целесъобразността на решението да се продава Черно море на парче, а пред работниците във Варна заявил, че подкрепя РМД Черно море 2001.


Различните гледни точки към приватизацията на варненското предприятие Черно море са оформили два лагера даже в промишленото министерство.


Според достигналата до в. БАНКЕРЪ информация в единия били феновете на изпълнителния директор на Черно море ЕАД Милков, а в другия - противниците му. Подобна конфигурация едва ли улеснява министър Жотев и неговите заместници да се ориентират в специфичния радиолокационен бранш и да изберат най-добрата бизнеспрограма, която би спасила потъващото Черно море. Но в крайна сметка все някой трябва отговорно да каже верни ли са твърденията, че военният завод непрекъснато работел на загуба. По

неизгодни договори с руски партньори

се произвеждали дребни детайли за окомплектовка на радиолокационни съоръжения. На халост се въртели огромните стругове с цифровопрограмно управление, защото приходите от поръчките едвам покривали разходите за електроенергия. От началото на 1997 г. Черно море - Варна, има договори с руската фирма от Ростов-на-Дон АО Хоризонт. Според него българското предприятие се задължава да произведе и продаде морски радиолокационни детайли на руснаците, които пък се задължават да ги купуват. Изпълнението на ангажиментите от българска страна обаче явно не върви гладко. През юли и август миналата година Черно море е получило официални уведомления от АО Хоризонт за

лошото качество на експортната продукция

Речният радар Лиман-МТЗ се търси добре на руския пазар, но както пише генералният директор на Хоризонт И. Е. Хохлов, съществуващите недостатъци на изделието го дискредитират пред водачите на речните съдове. Същото се отнасяло и за радара Галс. През юли миналата година Хоризонт категорично настоява да получи нова стока, тъй като изпратените им Галс-ове били с много ниско качество. Не вървят по мед и масло и взаимоотношенията с руското държавно предприятие Кубаньводтранссвязь. През ноември 1996 г. с решение на Държавната комисия по радиочестотите към Министерството на телекомуникациите на Руската федерация е даден картбланш на Кубанското речно параходство да използва четири типа радиолокационни станции, разработени и произведени в Черно море - Варна. Но на 20 март тази година шефовете на Кубаньводтранссвязь съобщават на изпълнителния директор на варненския военен завод Петър Милков, че

реализацията на радиолокационната станция Печора

била много проблематична, тъй като корабоплавателните компании в Русия започнали да работят с по-нови и съвършени типове радари. А компаниите, които все още използвали българската Печора, имали голяма нужда от резервни окомплектовки поради налагащите се чести ремонти на станцията. Поради тази причина директорът на Кубаньводтранссвязь иска от колегата си Милков разрешение да разкомплектова залежалите радиолокационни станции Печора, които се намират в складовете на руската фирма, за да може тя да ги разпродаде поне като резервни части.


Тъжно е, когато

бивши продуктови хитове слизат от сцената

Както в много други заводи, и то не само от системата на ВПК, така и в Черно море - Варна, отдавна няма нови модерни разработки на собствени изделия, защото няма пари. Говореше се, че бедният варненски завод има шансове да получи рамо от чуждестранни партньори, готови да развиват радиолокационен бизнес на българска територия. Както поясни пред в. БАНКЕРЪ изпълнителният директор на Черно море ЕАД инж. Милков, през 1997 г. с американците от Литън започнали наистина перспективни разговори за бъдещо сътрудничество, но не се стигнало до конкретни цифри на инвестициите поради категоричния отказ на американците да влагат пари преди приватизацията на предприятието, преди да е ясно кои ще бъдат частни собственици.


Не били верни твърденията, казва директорът инж. Милков, че контактите на военния завод с неговите руски партньори куцат. Това са несериозни приказки на хора, които нямат никакъв мениджърски опит, обобщава той. Според него

в случая с Кубаньводтранссвязь

ставало въпрос за стари сделки, въртени именно от споменатия вече бивш търговски директор на варненската кантора на Електронекспорт Димитър Арабаджиев. В момента Черно море работело, при това добре, само с руската фирма Хоризонт. Но това все пак са дребни поръчки, уточнява инж. Милков, и на тях не може да се разчита. Надеждата на предприятието била да продължи сътрудничеството с холандското поделение на американската компания Литън за производството на нов тип радар, който да бъде разработен от варненския завод, да се произвежда с вносна окомплектовка, доставена от чуждестранния партньор, и да се пласира на външните пазари пак с негова помощ. От Литън искат да направим смесено предприятие, казва Милков, в което да работят малко хора и много ефективно. На 7 юли тази година

представител на Черно море бил в Холандия

на делова среща, от която имало и подписан протокол. Но, признава изпълнителният директор на българския завод, ако не се разреши скоро нашият приватизационен казус, пак нищо няма да излезе, защото американците не искат да водят сериозни разговори с мениджъри с временни права, каквито всъщност са сега шефовете на Черно море. Мътят ни водата хора, които целят ликвидацията на завода, твърди инж. Милков. Не е вярно казва той, че задлъжнялостта на предприятието е увеличена повече от десет пъти по време на неговото управление. Той наследил през 1997 г. дългове от 1.5 млн. нови лв., които естествено с лихвите набъбнали до 4 млн. лева. През миналата година заводът реализирал най-голямо производство в сравнение с това през последните десет години и най-малка загуба - 300 хил. нови лв., и то главно от амортизации и провизии. За предприятието била разработена чудесна бизнеспрограма, но тя не можела да влезе в действие поради

дълго буксуващата приватизация

и това отрязало източниците за финансиране и кредитиране. Въпреки всичко заводът ни работи, а през прозореца си гледам пет съседни нам предприятия, които вече са затворили врати, отбеляза Петър Милков. Според него атаките срещу ръководството на Черно море се подклаждали от заводския лидер на Подкрепа Иван Тодоров. Ще го уволня дисциплинарно за абсолютни нарушения на трудовата дисциплина и заради фалшифициране на документи, заяви на 20 юли пред в. БАНКЕРЪ изпълнителният директор Милков и, както се оказа, още същия ден е изпълнил заканата си. Само че от софийската централа на Подкрепа се чу друга закана - тежко му на Милков, казаха оттам, уволнил е без наше съгласие човек, който не само оглавява наша структура в завода, а е и член на националното ръководство на конфедерацията. Както се казва на война - като на война и тя става все по-нелицеприятна и е без правила. А именно тези битки - без правила, заровиха в пепелта редица ценни български производства и предприятия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във