Банкеръ Weekly

Общество и политика

СКАНДАЛЪТ С БЕРЛУСКОНИ

Още в началото на 2001 година, когато Силвио Берлускони оглави 59-ото правителство в Италия, беше ясно, че неговата италианска история ще бъде конфликт на интереси не за самите италианци, а за европейците. Тогава за социалдемократическите правителства на Стария континент бе трудно да преглътнат победата на Берлускони поне поради три причини. Първо, медийният магнат срази една левоцентристка коалиция и спечели изборите. Второ, в Европа се бяха опарили с десния австрийски популист Йорг Хайдер и трудно си представяха общуването с някои ксенофобски настроени коалиционни партньори на Берлускони като Северната лига на Умберто Боси или Националният съюз на Джанфранко Фини. Сдържани бяха в Берлин, в Лондон и Париж, в Брюксел. Даже Романо Проди, противникът на Берлускони на италианската политическа сцена, като председател на Европейската комисия написа едно писмо с призива: Силвио, не подлагай всичко това на съмнение. Под това в телеграмата на Проди се разбираха общоевропейските цели.Колкото до третата причина, тя трудно си пробиваше път публично. Но пък бе доста по-глобална и се съдържаше във външнополитическата формула на Берлускони, изразена така: Горди сме, че сме част от Европейския съюз и че имаме специални отношения със Съединените щати. Партньорите му от Европа сякаш не схванаха в момента за какво говори италианският премиер, но медийният нюх на Берлускони очевидно му е подсказвал част от близкото политическо бъдеще - че големият конфликт на интереси е между Европа и Съединените щати. И собствената му роля в него - като либерален издател да работи за трансатлантическото помирение. За мнозина тогава тази претенция изглеждаше като геополитическа илюзия. Две години по-късно и особено след иракската война тя е само скромно доказателство за проницателност. В геополитическия сблъсък между Европа и Съединените щати Берлускони зае страната на Съединените щати въпреки преобладаващото мнение в Европа и в собствената му коалиция. Като убеден атлантик в добри отношения с президента Буш синьор Берлускони е подходящ посредник в трансатлантическото помирение, написа лондонският Таймс. Нашата програма, твърди сега Берлускони за италианското председателство в една статия, не може и няма да бъде обикновена управленска програма. И обяснява твърдението си: Не може да бъде обикновено управлението, когато става въпрос за борбата с международния тероризъм или за съвместните евроатлантически усилия в сътрудничество с Русия и останалите световни сили за постигане на мирна перспектива за Близкия изток по цялата му географска територия. Берлускони очевидно няма да се откаже от позицията, която смята за подходяща. Формулирана от него, целта на италианското председателство на Европейския съюз е да няма противоречие между силния европейски ангажимент и също толкова силната трансатлантическа връзка. Италианският премиер отиде много по-далеч, когато през януари се обяви за по-мащабна интеграция на Русия в Европа и много ангажиращо обсъждаше с Владимир Путин новия модел на Европа, в която има място за Русия, Украйна и Израел.Някой бе казал за 66-годишния Силвио Берлускони, че италианците може и да не мечтаят да бъдат управлявани от него, но искат да бъдат като него. Като най-богатия италианец, направил кариера от от обикновен работник по пътническите кораби до медиен магнат, който държи 90% от медийния ландшафт в Италия. Като милиардера, който има между шест и десет милиарда евро и за втори път изкачва италианския политически Олимп като премиер, а сега пое и председателството на Европейския съюз. Това накратко е италианската му история. Колкото до европейската история на Берлускони, тя е стара и с италиански черти, но от 1 юли има ново издание. То изглежда така: европейците може би също искат да бъдат като Берлускони, но със сигурност не мечтаят да бъдат управлявани от него, премиерът, тормозен от тогите на магистратите. Едва ли някой в Италия, независимо дали от правителството, или от опозицията, е очаквал толкова масирана критика от европейския печат срещу Силвио Берлускони - медийния цар на европейската политика. Всъщност, никога не са отделяни толкова много внимание и емоции в пресата при поемането на председателство на Европейския съюз. Германското политическо списание Шпигел даже сложи на корицата си портрет на Силвио Берлускони със заглавие: Кръстникът, сега и в цяла Европа. Впрочем и самият Берлускони явно не е очаквал толкова силна атака, след като почна да контраатакува с доста несдържана риторика. В едно радиоинтервю той каза, че да му приписват конфликт на интереси и прекалено много медийна власт е двойна лъжа, защото медиите, 85% от които притежава или са под контрола на коалицията му, са левоориентирани и настроени срещу правителството му. В действителност проблемът с европейските медии не е нов за италианския премиер. Но и в политически Рим се усеща притеснение за одраскания престиж. Все пак със сигурност през следващите шест месеца заглавията на европейските вестници ще визират повече от всякога италиански теми. Проблемът обаче е друг - политически, и ще се оглежда във всяка реакция. Най-вече на Париж и Берлин и по-малко на Лондон. Откакто Берлускони е на власт, отношенията му с френския президент Жак Ширак са по-скоро хладни, но в Париж засега италианското председателство на Берлускони се възприема спокойно. В Берлин пък добре си спомнят как по време на европейската среща на върха за Ирак Берлускони реши, че най-важното са квотите за мляко. Точно в началото на председателството на Берлускони, както наричат италианското председателството на ЕС, се стигна до конфузна ситуация след острите реплики, които германският евродепутат Мартин Шулц и Берлускони си размениха в Европейския парламент. Германският евродепутат засегна старата тема за конфликта на интереси при Берлускони в качеството му на политик и собственик на медии. Силно раздразнен, италианският премиер пък предложи на депутата роля на капо(надзирател) във филм за нацистките концлагери, който в момента се снима в Италия. Стигна се дотам, че Берлин и Рим си размениха официално класическите дипломатически реплики за състоянието сърдити сме. Те даже употребиха едни и същи определения. Италианското министерство на външните работи уведоми германското посолство в Рим, че смята критиките на германския евродепутат Мартин Шулц срещу премиера Силвио Берлускони за неприемлива обида, а германското правителство пък повика италианския посланик в Берлин, за да го уведоми, че смята думите на Берлускони срещу Шулц за същото - неприемливи. Въпреки фалстарта на председателството на Берлускони има сериозни италиански причини и силен европейски мотив противоречията да бъдат прибрани в килера поне за следващите шест месеца. Първо, стана така, че точно на Силвио Берлускони се падна времето, в което трябва да се приеме новата европейска конституция, най-деликатният аспект на италианското председателство. Това е прекалено сериозно нещо и тъкмо около него ще гравитират интересите на всички европейски правителства, а не около конфликтите на интереси на Силвио Берлускони. Точно при обсъждането на новата европейска конституция на междуправителствената конференция през октомври наблюдателите ще станат свидетели на дипломатически ходове под микроскоп. Много невероятно за разумните анализатори е предположението, че произтича някаква опасност от Берлускони, при положение че той има перспективата европейската конституция да се подпише в Рим. Освен това самият Берлускони много добре е разбрал, че никой в Европейския съюз не може да си позволи лукса да формализира едно председателство, а камо ли да го провали насред деликатния процес на институционални и конституционни реформи. Просто едва ли някой би поел риска да се спъне работата на Конвента, председателстван от Валери Жискар д'Естен. А и разширяването, обявено за един от главните приоритети на Италия като председател на ЕС е прекалено важно, особено в момент, когато Източна Европа е част от възвърнатото равновесие в трансатлантическите отношения. Това са във всеки случай част от европейските причини, които ще моделират председателството на Италия. Това е и европейската част от италианската история на Силвио Берлускони, който обича да казва за себе си: Покажете ми този в Европа, който успя да създаде подобна империя.

Facebook logo
Бъдете с нас и във