Банкеръ Weekly

Общество и политика

СКАНДАЛИТЕ В ДПС УТИХНАХА... ВРЕМЕННО

ДПС е партия, в която думата на лидера не подлежи на оспорване и съмнения. Председателското място на Ахмед Доган отдавна изглежда пожизнен пост, а решенията му са закон Божи. Движението е единствената формация, в която, поне на пръв поглед, конфликтите се развиват не за лидерското място, а най-много на ниво заместник-председатели. Враждите между вторите след Доган дори станаха нещо традиционно, особено преди висшите форуми на ДПС и преди избори. Все по-ясно вече се очертава битката между групата на ветераните, начело с Осман Октай и Юнал Лютфи, от една страна, и новото поколение политически претенденти в движението - от друга.
В този смисъл и скандалите от миналата седмица с Емел Етем и Рамадан Аталай не нарушават традицията. Конфликтите около смяната на поколенията пламнаха още преди Националната конференция на ДПС през 97-ма година. На форума тогава, заместникът на Доган, Осман Октай беше свален и мястото му зае Касим Дал. Това беше тежък удар за Октай, който от създаването на ДПС е на предна позиция в движението и се смяташе за дясната ръка на Доган. Октай беше сменен от нов кадър, също силно обвързан със СДС, дори и икономически, твърдят злите езици. Дал е от родния край на Доган - варненския. Като заместник на лидера той отговаряше за организационния отдел на ДПС и за връзките на движението със сините.
По същото време нашумя и името на друг млад кадър - сегашния водач на хасковската структура на ДПС и близък на Касим Дал, Юджел Атилла. Той беше един от поддръжниците на идеята за смяна на старите апаратчици и за реформирането на ДПС с нови лица. Атилла влезе в парламента през 97-ма година, но бързо се оттегли и се върна в Хасково, където се занимава повече с бизнес, отколкото с партийни дела. Сега, при разправиите с кандидатдепутатските листи в Разград и Русе, с изявленията си в някои медии Атилла застана на страната на набедените - Етем и Аталай.
Три години Октай бе в изчаквателна позиция и играеше ролята на редови депутат и член на движението. А иначе, неофициално той продължи да осигурява топлата връзка със сини лидери и най-вече с Христо Бисеров. Реваншът за Октай дойде на Националната конференция на движението през януари 2000 г., когато беше върнат на поста заместник-председател с ресор коалиционната политика на ДПС. Очевидно Сокола бе решил да въведе баланс в ръководството преди изборите. Същевременно Доган силно разчиташе на Октай да поддържа контакти с подходящите опоненти на Костов в СДС. Тази стратегия целеше да засилва конфликтите в сините редици и да съдейства за промяна на отношението на съюза към движението. След като Бисеров беше изключен от СДС, той стана непотребен и за ДПС. Видя се, че зад него не стоят нито структури, нито реални механизми за влияние. Промененото отношение на движението към някогашния сив кардинал пролича и от факта, че в крайна сметка не беше направена коалиция с неговата Консервативна екологична партия (КЕП), нито пък бивши сини кадри влязоха в листите на Доган. Коалиционната политика на ДПС се оказа не особено печеливша. По места възникна недоволство от влизането му в съюз с компрометирания ромски лидер Цветелин Кънчев.
Може би провалът в отношенията със СДС и на цялостната коалиционна политика ще рефлектират върху Октай. Още повече че най-разпространената версия за скандалите с отстраняването от листите в Разград и Русе на Етем и Аталай е свързана отново с неговото име. Тя бе лансирана от Аталай, който заяви, че заместникът на Доган е подал подвеждаща информация на лидера за това, че двамата водачи са пренареждали кандидатдепутатските списъци без негово знание. Рамадан Аталай е член на Централното оперативно бюро и на Централния съвет на движението. Той е от лагера на Касим Дал, подчертават запознати с делата на ДПС. Като член на икономическата комисия в 38-ото Народно събрание Аталай беше в близки отношения с нейния шеф и член на НИС на СДС Никола Николов.
По-интересен е случаят с Емел Етем. Откакто стана заместничка на Доган, тя се зае с контактите с БСП. Всички официални и неофициални разговори и срещи на хора от ДПС с лявата партия минаваха през нея. А и неведнъж Георги Първанов определя ДПС като приоритетен партньор на левицата за следизборно споразумение. Името на Етем беше споменавано преди време и като вариант за вице в кандидатпрезидентска двойка с БСП. Появиха се слухове, че хора от ДПС са недоволни от нея заради прекалено самостоятелните й изяви по редица въпроси. Етем бързо се наложи като силна и некомпрометирана фигура в движението. Явно позициите й са заплашили статута на други претенденти за влияние в партията.
Повече от ясно е, че двамата набедени и по-късно реабилитирани кандидат-депутати едва ли ще заложат политическата си кариера с необмислени ходове като пренареждане на листите през главата на лидера си. Но напрегнатата предизборна ситуация изглежда се е видяла на някои удобен момент за разчистване на сметки. Въпросът е защо Доган раздуха скандала, преди още проблемът да е изяснен? Най-логичното обяснение е в наложения от него авторитарен подход при управлението на ДПС. И изваждането, и връщането на двамата кандидат-депутати показа и на единия, и на другия лагер в движението, че лидерът е този, който в крайна сметка има последната дума. Така вътрешните противоречия в ДПС са приглушени за известно време. Без съмнение обаче един неблагоприятен за движението резултат от изборите отново ще ги извади на бял свят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във