Банкеръ Weekly

Общество и политика

СКАНДАЛИТЕ РЕДЯТ БЪДЕЩИЯ ПАРЛАМЕНТ

И да ви се струва преждевременно, фактът си е факт: предизборната кампания започна. За всички политически сили. Тя има една основна цел на този етап: да се подготвят и заемат онези изходни позиции, които ще са решаващи за ефективното постигане на целите в хода на горещата кампания. Нещо повече - от резултата на политическата битка през тези месеци ще зависят самите предизборни цели. Нека започнем с героя на деня г-н Софиянски и неговата партия Съюз на свободните демократи (ССД). Макар че формално не я ръководи, защото по закон кметът не може едновременно и да е лидер на политическа партия, публично той се ангажира и се представя именно като такъв. А и в действителност Софиянски е и неин създател, и неин лидер. Важността на ССД е свързана с формирането на дясната коалиция. При дълбоките сътресения в дясното политическо пространство, при личните и непреодолени вражди между партийните водачи, при разстройването на структурите и интензивното градене на нови свободните демократи могат да бъдат използвани за две цели. Първата е да се подсили дясната коалиция до степен една бъдеща обединена десница да може да състави правителство в бъдещия парламент. Втората хипотеза включва възможността партиите вдясно да не успеят да се обединят изцяло. Тогава Софиянски е важен, за да осигури връзката между някаква дясна коалиция и НДСВ. През всичките три години на царското управление той старателно, и понякога рискувайки, запазваше добрите си отношения с премиера и неговата политическа сила и е естественият посредник. Така изходът от историята с обвиняването на кмета в далавери в София се оказва решаващ за конфигурацията на предстоящия парламент. Самочувствието на Софиянски да се изживява и публично да се рекламира като бъдещия министър-председател идва точно от тази ключова позиция на неговата партия. Практически възможността десницата да има над 50% от депутатските места е пряко зависима от влизането на ССД в парламента. Затова бяха и ходовете на Софиянски за формиране на малка дясна коалиция, чиито основи той положи с алианса с ВМРО. Историята на управлението в София обаче показа възможността кметът успешно да бъде атакуван пред съда за корупционни сделки и действия. Дали ще бъде осъден, или не, на практика няма голямо значение - пред общо обединение на десницата и пред собствените амбиции на кмета ще е спусната почти непреодолима преграда.Оттук пред десницата стоят няколко нови въпроса. Първо, разпада се образът на успешната дясна коалициякоято управлява София. Чисто символично това беше важен образ, който да обедини избирателите, подкрепящи десните партии, и да намали ефекта на омразите, породени от битките между отделните партийни централи. Второ, възможността за голямо обединение вдясно се отдалечава като постижима реалност. Чисто електорално, т.е. като предварителни нагласи, СДС е водещата дясна партия - с около 8% подкрепа. НДСВ я изпреварва с 1-2%, но жълтите все още претендират да са по-скоро в центъра, отколкото вдясно. Спорът тук ще е около коя ос да се обединят десните: дали около антикомунистическата на СДС, или около балансиращата, но носещата ниския рейтинг на управлението царска партия. И третата въпросителна е какво ще стане с партията на бившия премиер Иван Костов. Все още социолозите предвиждат възможност тя по-скоро да е парламентарна сила. Това означава, че при съставянето на подкрепите за бъдещото правителство ще се играят изключително сложни игри. Следователно вдясно се очертават три възможни - предвид данните, с които разполагаме днес - хипотези. Първата - оптимистична, е, че всички се обединяват, включително и г-н Софиянски, който се оказва невинен и ССД е парламентарна сила. Това дясно обединение в парламента търси допълнителна подкрепа от партията на г-н Костов, която също е в парламента. Такъв сценарий е възможен и десницата може да управлява, защото според него би имала нужното мнозинство, за да състави правителство. Втората - песимистична е, че ССД не влиза в новото Народно събрание, десницата се бори на изборите поединично, което би подложило на съмнение вероятността и Народен съюз, и ОДС да прескочат електоралната бариера. Разделението вдясно практически намалява активността на избирателите вдясно и въпреки че НДСВ е втора, а СДС трета политическа сила, те са разделена опозиция. Третата - реалистична хипотеза, е, че НДСВ влиза отделно, СДС обединява няколко малки формации около себе си, бъдещата партия на Костов успява или не успява да прескочи бариерата, но като цяло се получава парламент, в който изборът на правителство ще зависи от подкрепата на поне една сила отдясно. С което на практика ще се формира коалиция.Така стигаме до ситуацията вляво. БСП засега има шанса да бъде най-голямата парламентарна сила в бъдещото Народно събрание. Влизането в коалиция само би подобрило нейните позиции, макар и не радикално. На този етап и най-оптимистичните хипотези на изследователите не дават пълно мнозинство на левитемакар че това най-вероятно ще е тяхната предизборна цел. Тук всичко ще зависи от конструирането на листите, от кампанията и от избирателната активност. Може би затова в БСП толкова рано започнаха организационната подготовка за изборите. За разлика от десницата, където подготовката кипи по-скоро на ниво послания и идентификация, социалистите обсъждат конструкцията на листите, изграждането на щабовете по места и пр. Един от успешните модели за повишаване на рейтинга на доверие е персонификацията на електоралната надпревара. Това, наред с информацията за ясна подкрепа от Европа и САЩ, са условията, чрез решението на които социалистите се опитват да наваксат няколкото процента, които ги делят от мнозинство в парламента. Иначе, според очертаващото се присъствие в него, коалиционните възможности за левицата са сравнително ограничени. От една страна, ДПС вероятно ще има около 20 депутати, чийто глас ще е важен и за избирането на следващия кабинет. Освен от Доган възможност за подкрепа, но чрез формулата на кабинета, БСП може да получи и от НДСВ, както и от мажоритарно избрани депутати, ако такъв избор се допусне.Такава е схемата днес, почти година преди изборите, такива изглеждат стратегиите за съставянето на бъдещия парламент. Десницата се стреми към мнозинство, левицата - също. Между тези две големи формации по-малките политически субекти са почти изчезващи. Само Доган и вероятно Костов ще седят на парламентарните банки. Голямото сражение ще е за възможността да се получи мнозинство. Битката за обединение на дясното като че ли изглежда обречена. Докато вляво усилията са за извеждането на БСП от точката на замръзване на подкрепата. От успешното реализиране на поставените цели днес още в края на годината ще стане ясно какъв точно ще е съставът на новия парламент. Засега реалистично е да очакваме в него да присъстват лява коалиция, малка дясна коалиция от СДС, НС и ССД и отделно да влязат НДСВ, ДПС и формацията на Костов. Новото време и Гергьовден могат да се класират, но ако се залепят към някой от по-големите. Следователно твърде шарен и нестабилен вдясно, парламентът засега дава по-силни шансове за управление, излъчено и подкрепяно от левицата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във